site.btaЦелият процес на създаване на Конституцията е бил основан на държавническо мислене, заяви Николета Кузманова от ИТН в декларация

Целият процес на създаване на Конституцията е бил основан на държавническо мислене – да се поставят основите на демократична и правова държава. Това заяви доц. Николета Кузманова, заместник-председател на 51-вото Народното събрание, депутат от "Има такъв народ" (ИТН) в декларация от името на групата. Повод за нея е 34-ата годишнина от приемането на Конституцията на 12 юли 1991 г. от Седмото Велико Народно събрание.

Николета Кузманова посочи, че принципът на правовата държава, установен в Конституцията означава държавната власт да се упражнява на основата на Конституцията и в рамките на закона. Всички носители на държавната власт, включително Народното събрание, трябва да се подчиняват на действащото право, изтъкна Кузманова. 

В декларацията се казва, че парламентарната дейност в последните десет години, и особено в последните четири, е точно в обратна посока. Оказа се, че правилата на законодателния процес са установени за това да не се спазват, посочи Кузманова и отбеляза, че днес, 34 години по-късно, се намираме на кръстопът – едната посока е да продължим да разрушаваме основите на Конституцията или  с уважение към правото да започнат да се възстановяват разрушените устои на демократичната държава. По думите на Кузманова, именно такава е била волята на народните представители от Седмото велико Народно събрание. В република с парламентарно управление това зависи именно от нас, народните представители, апелираме да обединим усилията си в тази посока, защото това е нашата държава и в нея има такъв народ, добави депутатът. 

В началото на декларацията Кузманова припомни изказвания на народни представители, членове на Седмото Велико народно събрание. Сред тях думите на Йосиф Петров, най-възрастният народен представител, открил заседанието с думите: "Това Велико народно събрание е предизвикано от историята да излее темелите на новата българска държава. То е призвано да изработи основния закон – Конституцията, която да бъде отправна точка за създаването на една нова, свободна, демократична и правова държава, с един свободолюбив, трудолюбив български народ, задача трудна, но постижима". 

Припомняме, че този период в българската история е период на ярко изразени политически противопоставяния и началото на кардинална промяна в обществено-политическите и икономическите отношения в страната, отбеляза Кузманова и цитира думи на народния представител от тогавашната опозиция Димитър Луджев, който посочва, че "Великото народно събрание започва своята работа в крайно тежка ситуация, за която са характерни идеологическа и психологическа несъвместимост между политическите сили, конституционна криза, свързана с оставката на държавния глава и очертаващата се правителствена криза".

Кузманова цитира и думите на Петър Дертлиев, че "днес сме изправени на предела на ново време, което ще ни мери със строителите на България".

Седмото ВНС, което включва седем партии и коалиции и двама независими народни представители, приема Конституцията, припомни Кузманова и отбеляза, че за времето от влизането в сила на основния закон до момента са установили, че държавническото мислене на народните представили от Седмото Велико народно събрание, не е било само декларация. 

Днес, 34 години по-късно, ние сме отново в обстановка на политическа нетърпимост и колкото и странно да звучи, с измененията на Конституцията от 2023 г. бяхме на крачка от същественото отдалечаване от принципите, на които трябва да се основава функционирането на държавата и обществото, посочи Кузманова. Тези промени бяха направени по идея на политически субект, който твърди, че е убеден привърженик именно на принципите на демокрацията, правовата държава и върховенството на закона, добави Кузманова. 

В декларацията на ИТН се изтъква, че принципът на демократичната държава, а именно, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него, към този исторически момент има странно проявление в българската действителност. От ИТН визират действащите правила за упражняване на формите на пряка демокрация - референдумите, и заявяват, че ще продължат да работят за реализирането на законодателни промени в тази връзка. Относно правилата за функциониране на конституционно установените органи, Кузманова посочи, че те са толкова объркани след последните изменения на Конституцията, че скоро след това се е наложило и приемането на закон, с който да се гарантира работата на една от трите власти.

Същите тези промени в основния закон придадоха странно разбиране на принципа на разделение на властите, той също е базов принцип на демократичната държава. По време на обсъжданията на промените в Конституцията ясно посочихме, че предложените промени в глава "Съдебна власт", стъпват на модела на конституцията от 1947 г. и дават намеса на политическата власт в мащаб, който не го е имало и по времето на социализма, отбеляза още Николета Кузманова.