site.btaВ началото на процеса по деинституционализация имахме около 260 услуги за деца, днес са 650, заяви Наталия Ефремова

Когато започнахме процеса на деинституционализация, в страната имахме около 260 услуги за деца, днес имаме 650 услуги. Това заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на конференцията „Единадесет години в подкрепа на децата и семействата“, организирана от сдружение „Надежда и домове за децата“ (НДД) - България. Събитието постави акцент върху усилията и положителните последствия от прекратяването на настаняването на деца в Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД).

България има успешна история със сложния процес по деинституционализация. Специално с НДД - България имаме обща философия – да осигурим възможно най-добрата среда за децата, заяви Ефремова. По думите й целта е да се подкрепи семейната среда, за да няма нито едно изоставено дете.

Ефремова отбеляза и подкрепата от европейските фондове през годините. С европейските средства успяхме да постигнем много в създаването на социалната инфраструктура, каза тя. Най-важно обаче е реализацията през държавния бюджет и през цялостната политика на страната за децата, смята заместник-министърът.

Нашите усилия ще бъдат насочени основно в повишаването и поддържането на качеството на социалните услуги, подчерта Ефремова.

Конференцията беше открита от изпълнителния директор на НДД - България Георги Симеонов. Той благодари на всички, които работят за подобряване грижата за децата. Работата ни не винаги е съпътствана с усмивки, защото преживяваме проблемите на хората, на които помагаме, каза Симеонов.

България е водеща страна, може би и първата в света, която е провела деинституционализация на национално равнище, каза Марк Уодингтън, главен изпълнителен директор на НДД - Великобритания.

В началото на конференцията на видеостена бяха излъчени кратки филми, които разказват историята на жени, получили подкрепа от държавните институции и НДД - Великобритания. Една от тях е на Минка, която била изоставена от любимия си мъж, докато е бременна. Самата тя разбира късно за бременността си, чак в шестия месец и е готова да се откаже от детето след раждането. След оказаната й подкрепа от специалистите тя успява да създаде връзка със сина си Божидар и да започне да го отглежда. Минка казва, че не е богата, но синът й е нейното богатство.