site.btaКин Стоянов: Развълнуван съм, че сливналии искат да запазят материално паметта за Радой Ралин

Развълнуван съм, че сливналии искат да запазят материално паметта за Радой Ралин. Това каза в интервю за БТА Кин Стоянов, който бе в Сливен за учредяването на инициативен комитет за изграждане на паметник на неговия баща в града. 

Стогодишнината от рождението на известния писател, поет и сатирик е поводът за създаването на негов паметник в Сливен, с който са свързани личността и творческия му път.

Инициативата е на заместник-областния управител на Сливен Пепа Генчева. "Предложението на заместник-областния управител беше много трогателно", сподели Кин Стоянов. "Почувствах се развълнуван, че сливналии, както баща ми ги наричаше, искат да запазят материално паметта за него, който е израсъл в Сливен, започнал да пише първите си стихове в Сливен и целият град от онова време присъства в неговата ранна поезия". 

Неговите първи медийни изяви не са били словесни – рисувал е шаржове на известни политически личности. Сливен е много свързан с началото на неговото творчество, има го това чисто географско противопоставяне, като например Сливен – Ямбол. Той има доста комични случаи под формата на фейлетони, но обикновено иронизираните са ямболии. 

"У мен този град винаги е будил асоциации за неговите разкази", сподели Кин Стоянов. "И въпреки, че самият Радой Ралин не обичаше помпозността, нито да бъде фокус на внимание, той е вписан по някакъв начин в духа на този град и съм сигурен, че от конкурса ще излезе чудесен проект за паметник, който по достойнство да върне пред новите сливналии спомена за него.“

Според Кин Стоянов, баща му би се почувствал неловко, ако разбере, че му издигат паметник. Той щеше да намери начин да ме иронизира, сигурен е синът, но според него, този спомен трябва да присъства. Той цитира реплика от пиесата на Радой Ралин "Златното руно": "О, богове, щом работата не отива, измисляй нова инициатива". И за да се случат нещата така, както Радой Ралин би искал, т.е. да не са нагласени, ще бъде обявен национален конкурс. Стоянов е поканил в журито Петър Диков, главен архитект на София през периода 2006-2016 година, като смята, че той ще спомогне за избора на най-художествен проект на паметника.

Според Кин Стоянов не е подходящ проектът за паметник на Радой Ралин, в който писателят е изобразен седнал. „Този проект е правен от хора, които си разбират от работата, но не го познават, защото той никога не е скръствал крак връз крак. Така той нямаше да се приеме“, смята Стоянов. 

Той си спомни, че скулпторът Петко Бончев е правил глава на Радой Ралин, която може да бъде предоставена за бъдещия паметник в Сливен. Според него, обаче последната дума ще има журито, излъчено от инициативния комитет, което ще прецени по достойнство проектите за паметник.

В Държавна агенция "Архиви" има акт за раждане, който е с дата 23 април 1922 г., разказа още Кин Стоянов. "Баща ми хич не си обичаше рождения ден и беше направил една мистификация, като в паспорта му пишеше 22 април 1923 г., припомня си той. Нека да приемем, че тази стогодишнина ще продължи от 23 април 2022 година до 22 април 2023 година и в този период ще успеем да отрежем лентата на паметника в Сливен".

Близо 30 години Радой Ралин бе сърдит на Сливен, 

спомня си Кин Стоянов. Причината за това е несъгласие с председателя на Окръжен Съвет - Сливен през периода 1965-1980 г. Георги Данчев. През тази година в Сливен бе чествана и стогодишнина от рождението на Данчев, който живее в съзнанието и спомена на съгражданите си като един от най-уважаваните управленци. С името му е свързано и благоустройството на целия окръг. По ирония на съдбата, на управленеца и писателя са именувани две улици в Сливен, които почти се срещат на кръгово кръстовище, където се планира да бъде поставен и паметникът на Радой Ралин.

„Радой Ралин беше много сърдит на Георги Данчев, защото Данчев упражни своята партийна власт, за да спрат един фокус – кинохрониките, които правеше той за едни изключителни далавери и корупция в село Гавраилово в Долината на прасковите", разказа Кин Стоянов. Според него председател на ТКЗС е бил хванат през 60-те години в далавери, но понеже имал покровителството на Георги Данчев, фокусът не се излъчил. "Баща ми в такава степен се разсърди, че отказа да идва в Сливен. Дори когато жената, която го е отгледала като майка, починала, той пътувал цяла нощ, дошъл за погребението и веднага взел обратния влак, за да не преспи в Сливен. Десетилетия наред той беше много гневен заради погазването на свободата на словото и журналистиката.“

Едва през 1992 година Кин Стоянов е успял да го убеди да дойде в Сливен, за да представят в града вестник "Щастливец", който правели заедно с него и Борис Димовски.

„Тогава той прости на град Сливен", разказа Кин Стоянов, "за него Георги Данчев бе човек, който е спрял свободата на словото и на журналистиката и за него не можеше да има амнистия.“

Според Кин Стоянов Радой Ралин би реагирал със същото негодувание на всевъзможни забрани и цензури и в нашето съвремие. „За него това бе изключително верую, свързано с възгледа му за свободата – на словото, на журналистиката, възгледа му за свободата изобщо. 

Две негови епиграми звучат актуално и в нашата съвременност – „Свободата - блян недостижим на втория ден се превръща в режим“. Втората е извадена ръкописно от неговия архив и гласи „Колко кратък помеждутък си, свободице обожавана. Появиш ли се и тутакси биваш ти унищожавана“.

"За него премълчаване заради някаква кауза не съществуваше. За него истината беше кауза. Нито една политическа кауза за него не беше по-ценна от истината.  Пример за отношението му към властолюбците е епиграмата „Нека падне другий! Ако падна аз, значи ще пропадне скъпата ни власт“, каза Стоянов.

Кин Стоянов си спомня още как баща му е обичал да цитира вуйчо си – сливенския книжар Стефан Димитров от „Модерно изкуство“, който го е отгледал и обичал да казва, че българинът е народ, който не си е доробувал. Казвал също - „Каква може да е нашата съдба, като ние в българския език нямаме дума като късмет или шанс.“

Според Кин Стоянов младите хора не познават Радой Ралин в дълбочината му на поет. „Понякога го познават с неща, които не са негови. Затова неговият приятел Турхан Расиев имаше епиграма „Пиши, народе, не се бой! Приписвай всичко на Радой!“

"Имаше време, в което той беше напълно забранен и тогава използваше комуникацията с хората на улицата като своя медия", каза синът. По думите му, той е бил един тогавашен инфлуенсър и човек, който налага решенията.