site.btaСтаринни артефакти, вградени в стените на църквата "Света София" в Сливен, свидетелстват за ранния произход на храма

BOBSTH 08:30:00 14-09-2013
AM1415BO.002 08:30
Сливен - храм "Света София" - история

Старинни артефакти, вградени в стените
на църквата "Света София" в Сливен,
свидетелстват за ранния произход на храма


Сливен, 14 септември /Велина Василева, БТА/
Старинни артефакти, вградени в стените на църквата
"Света София" в Сливен, свидетелстват за ранния произход на
храма, който според някои хипотези датира още от 6 век, каза в
интервю за БТА предстоятелят на църквата отец Силвестър Янакиев.

Сред тях са уникален каменен антиминс, фриз с
изобразен херувим, богослужебен съсъд и др.
Според книгата "Опит за история на град Сливен" на
д-р Симеон Табаков църквата датира от 6 век, като той я
сравнява с т.нар. Софиини храмове, строени от император Юстиниан
Велики. Такива е имало в Цариград, София, Солун, Охрид.
Софиините храмове са построени и именувани на
Божията премърдрост София или на невъплатилия се Син Божи Исус
Христос, а не на светицата-мъченица София и нейните три дъщери.
Храмовете "Света София" всъщност са храмове на Христос, обясни
свещеникът.
Отец Силвестър разказа, че в края на 19 век
започва разпространението на ерес, наречена Софиина ерес. Тя
води началото си от руски богослови в странство, които започнали
да разсъждават върху Премъдростта /Софията/ като четвърти
ипостас /същност/ на Бог, или женското начало. Тази ерес е била
оборена от епископ Серафим Соболев, живял дълго време в
България.
Тогава в храмовете празниците започват да се
дублират, като освен Софиин ден или празникът на Божията
премъдрост, се празнува и на 17 септември - Денят на Св.
мъченица София и трите й дъщери.
Като още един довод за древността на сливенския
храм отец Силвестър посочи честването на втория храмов празник.
Освен на 17 септември, Деня на Св.София и трите й дъщери,
църквата празнува и на втората седмица след Великден.
Единствено в Сливен празникът се празнува в
понеделника на Томина неделя или осем дни след Великден. За това
говори и д-р Симеон Табаков, като свидетелства, че този
Софиинден се е празнувал от старо време.
Според духовника "Света София" в Сливен е
бил единственият храм, който е запазил богослужението си през
турското робство, когато не е имало развитие на българското
богословие и всичко се е правело по предания. Църквата в Сливен
е била единствената в областта /Византия, България Македония и
Сърбия/, която не е била обърната в джамия.
Отец Силвестър разказа, че по време на ремонт през
1836 година в сливенската "Света София" са били открити много
неща, зазидани в стените. Тези светини също показват ранния
произход на този храм. Една от тях е фриз с херувим, вграден в
западната част на църквата, който в момента се помещава на
съхранение в художествената галерия.
Другата находка е каменен антиминс /буквално
означава вместо маса и върху него се извършва светата литургия,
като в древността е бил каменен или от дърво, а в съвременността
е направен от лен/. Антиминсът е бил вграден в купола на храма
в специална ниша, където е изглеждал като част от прозорец.
Според свещеника предметът е от ранните векове на християнството
и не знае дали в страната съществува друг подобен на него.
Отец Силвестър каза още, че според книгата на д-р
Табаков в църквата се намира и мраморна плоча с надпис от царско
време. Според свещеника това би била безкрайно ценна находка и
той се надява да бъде открита.
В двора на църквата освен храмът, който е
паметник на културата, се намира и първото в Сливен училище,
което е било към църковното настоятелство. Там се е преподавало
по взаимоучителната метода, според която по-големите и
напреднали ученици обучават по-малките. Идеята на такъв метод е
да се развиват лидери, допълни свещеникът.
Съществуват спорове за датировката на
училището, като се предполага, че то е от 19 век. Експерти от
историческия музей в Сливен са стигнали до извода, че училището
е от 1847 - 1850 година. Според свещеника обаче, снимки от
архива на училището показват, че е по-старо. Друга хипотеза
гласи, че храмът е построен през 13 век.
Според проучванията на Мери Радева от
Сливенския исторически музей обаче, източната част на храма е
построена върху североизточна част на абсидата на стар храм,
съборен вероятно по времето на Второто българско царство. Това
според отец Силвестър означава, че настоящият храм е много
по-малък от предишния, а той пък наистина е бил с големината на
старите храмове на Юстиниан Велики.
Понастоящем в църквата служат четирима
свещеници, като това е първият в Сливенска епархия храм с
ежедневно богослужение. Той има годишно около 20 000 посещения.
Според отец Силвестър сградата има нужда
от сериозни ремонти - от нова ограда, осветление, ремонт на
покрива.
Храмовият празник на 17 септември, тази
година ще бъде отбелязан с отслужване на празнична Света
литургия. /ВВ/
/АМ/



news.modal.header

news.modal.text

Към 06:48 на 09.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация