На 22 септември 1908 г. в Търново (дн. Велико Търново) с Манифест е обявена независимостта на Княжество България.
След тържествен молебен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд Първи (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота) обявява с Манифест независимостта на Княжество България. По този начин е отхвърлена васалната зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.). Вследствие на акта България е обявена за Царство, а княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“.
В издадения от него Манифест се казва: „Въодушевен от това свято дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят“.
След обявяването на независимостта България получава дипломатическата подкрепа на Австро-Унгария, която също се стреми да ревизира разпоредбите на Берлинския договор от 1878 г., според които Виена има ограничено военно присъствие в Босна и Херцеговина за срок от 30 години, но султанът запазва формален суверенитет над провинцията. След изтичането на срока, фиксиран на конференция в Берлин, в синхрон с действията на България, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария присъединява тези територии, дотогава считани за част от Османската империя, към своята държава.
В бюлетина на БТА намираме информация за тържественото отбелязване на първата годишнина от обявяването на независимостта:
Търново, 22 септември 1909 г. /БТА/ Тази сутрин пристигнаха тук председателя на камарата Славейков и министъра на вътрешните работи Такев. Министърът обиколил черквите „Св. Четиридесет мъченици и „Св. Петър и Павел“, спирката под „Трапезица“, Царевец, Преображенския манастир и всички исторически места, където ще станат тържествата и където Н. В. Царя, Царицата и Царското семейство ще посетят. Макар, че времето не благоприятства вследствие на дъжда, който от вчера насам постоянно вали, гражданите с най-голямо усърдие украсяват и почистват домовете си. Постоянно прииждат депутации не само от търновския, но и от другите окръзи, за да вземат участие в тържествата. Граждани и селяни от околните градове и села пристигат на групи в празнично облекло. Всички хотели са вече заети от надошлите гости. Военните власти в съгласие с гражданските взимат най-енергични мерки за по-скорошното и бляскаво декориране на отредените за тържествата места.
В тържествата ще вземат участие опълченското, колоездачното и всички други културни дружества в града.
***
Търново, 22 септември 1909 г. /БТА/ Градът има необикновен празничен вид. Гражданите и придошлия хиляден народ от близките градове и села още от ранни зори изпълват улиците. Всички с нетърпение очакват Височайшите гости. Точно в 10:30 часа преди обяд височайшия влак пристигна и спря на спирка Трапезица. Пристигането на височайшия влак се извести с биенето на църковните камбани и топовни гърмежи. Със същия влак пристигнаха всички министри и председателя на Народното Събрание. На спирката височайшите гости бяха причакани от коменданта на града окр. управител и една почетна рота от шефския на Н. В. полк, която дефилира пред Негово Величество Царя. От тук Техни Величества придружени от министрите, потеглиха за арката, построена в тяхна чест, където бяха причакани от общинския съвет начело с кмета, народните представители от окръга, окръжните съветници, културните дружества, опълченското дружество и хиляден народ. Възторгът на населението бе неописуем; продължително „Ура“ цепеше въздуха.
Кмета приветства Техни Величества с кратка прочувствена и патриотична реч, в която изтъкна голямото историческо значение на днешния празник 22-и септември и онзи голям дял от усилия и енергия, вложени от Негово Величество Царя и Правителството, които, подържани и подкрепяни от целия български народ, бяха главните фактори за сполучливия изход от създаденото положение след 22-и септември миналата 1908 година. Той пожела на Негово величество храбростите на Крум, предприемчивостта на Симеон и широките национални замисли на Самуил.
Тук бяха поднесени на Техни Величества, а така също на князете Борис и Кирил букети. Техни Величества благодариха за речта на кмета и поднесените букети, след което потеглиха за историческата църква „Св. 40 мъченици“ където пред входната врата бяха причакани от цялото духовенство, начело с митрополита, който приветства Техни Величества. След това се отслужи тържествен молебен. От църквата Царят, Царицата, Престолонаследника и Княз Кирил се отправиха пешком, последвани от министрите, председателя на Народното Събрание и множество народ за църквата „Св. Петър и Павел“, където престояха малко време. След излизането им на улицата, пред Негово Величество дефилираха войските от местния гарнизон, а княз Кирил, шефа на 20-и полк, прие и поздрави полка си. От тук Техни Величества, министрите и народа отидоха на историческата местност „Царевец“, където престояха малко време; След това Техни Величества, министрите и председателя на Народното Събрание заминаха за Преображенския манастир.
При входа на „Преображенския манастир“ Техни Величества бяха причакани от цялото манастирско братство, начело с игумена, който държа приветствена реч и поднесе на Нейно Величество Царицата хляб и сол, след което бяха въведени в манастирската църква, където се отслужи кратко молебствие. На банкета в манастира Негово Величество държа тост за важността на празника, на който му отговориха министър-председателя Малинов и председателя на Народното Събрание Славейков. В 7 часа вечерта Техни Величества напуснаха манастира и придружени от министър-председателя на Народното Събрание и царската свита, се отправиха за Света Гора, от където се любуваха на хубавата и феерична гледка, която представляваше Търново, илюминирано по случай тържествения празник. В 8 часа Техни Величества влязоха в града и се отправиха за дома на бившия министър П. Славейков. При преминаването им бяха живо акламирани от хилядния народ. Навалицата бе толкова голяма, че царския кортеж едва можеше да си пробие път.
Пред дома на Славейков се направи факелно шествие на Техни Величества.... В 9 часа Техни Величества се оправиха за читалището „Надежда“, където общинския съвет им даде банкет, състоящ се от 140 куверта. По време на банкета Негово Величество вдигна тост, в който благодари на старо-столичани за добрия прием и за верността и предаността им към Царя и отечеството. На тоста на Негово Величество отговори народния представител и председател на окръжния съвет Драган Попов, който вдигна тост за здравето на Царя и Царското семейство и за единението, което съществува между Царя и Народа. След банкета на Нейно Величество Царицата бяха представени дамите.
Точно в 12 часа през нощта Техни Величества напуснаха читалището „Надежда“, като повторно благодариха на кмета за добрия прием и се отправиха за гарата в царските вагони, акламирани от народа по цялото протежение на улицата.
***
Търново, 23 септември 1909 г. /БТА/ Ето текстът на речта, която Негово Величество Царя, произнесе на банкета, даден в негова чест от търновския градско-общински съвет по случай годишнината от провъзгласяваното на българската независимост:
„Миналата година, на днешния, знаменит за българската история ден, при обстановка скромна, налагана от тогавашните обстоятелства, но величествена и бележита по важността на акта, що предстоеше да извърши. Ние провъзгласихме България за независимо Царство, чрез което създадохме връзка между старата и нова история на българския народ; с приемането да носим титлата на старите български царе – Цар на българите – Ние възстановихме онова, що бе само далечен спомен от славно минало. Неизгладим завинаги ще остане за мен оня величествен и тържествен момент, когато тук, при църквата „Св. 40 мъченици“ и на „Хисаря“ видях искрената радост на събралите се граждани. В насълзените от радост лица и възторжените привети, що мало и голямо ми отправяха, Аз видях величието на българската душа, Аз прочетох по тия лица непоколебимата признателност и готовност на българина да жертва всичко, за да подържа и запази великото дело, на родната независимост. Със същите тия чувства Аз бях посрещнат навсякъде из България. Тия възвишени и скъпи народни чувства будят в Мене радост и гордост за Моя народ. Те укрепват надежди за по-славно бъдеще.
Възпоменанията за този славен ден, възпоменанията за величественото и омайно тържество в Търново преизпълват душата Ми с радост и задоволство.
За да дам доказателства, колко скъпи Ми са тия възпоменания, колко близки до сърцето ми са доблестните търновски граждани, реших да отпразнувам първата годишнина на славното събитие – провъзгласяване независимостта на България – в старата ми столица между търновчани.
За Моите верни и предани търновчани, за техните патриотични и примерни чувства – вдигам тая чаша. Ура!“
***
Париж, 23 септември 1909 г. /Хавас/ По случай първата годишнината от провъзгласяването независимостта на България „Тан“ отбелязва, че тревогата, която избухна през миналия месец октомври, е сега напълно изчезнала. Октомврийските събития, казва вестникът, никак не измениха на практика положението на силите. България заслужаваше своята независимост вече от самият Акт, че тя беше способна да си я осигури. Нейния княз беше приготвил всичко за да довърши с успех започнатото дело; той би могъл да направи това на бойното поле, не без опасности, но също и не без шансове за сполука; това именно му позволяваше да предпочете средството на дипломацията, тъй като кредитът, с който разполага една сила в мирно време, се измерва със способността, която тя има пред чуждия свят, да си служи с война... Българската васалност беше една фикция, несъвместима с централизираната и национална държава, която бе вече конституирана в София. „Тан“ констатира, че българската независимост както и присъединението на Босна и Херцеговина към австро-унгарската монархия подир всичко, не накърниха ничии интереси по сериозен начин.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
