site.btaПрез 2008 година България отбелязва един век от провъзгласяването на Независимостта

През 2008 година тържествено е отбелязан един век независима България. По повод годишнината, в Народното събрание е изложен оригиналът на Манифеста на цар Фердинанд, с който се прокламира независимостта на България. Той е част от документална изложба, организирана със съдействието на Държавна агенция „Архиви“.

Във Велико Търново е организирана експозиция „100 години Независимост“, дело на  дирекция „Държавен военноисторически архив“, в която са събрани секретни донесения на военни разузнавачи и дипломати от периода. В над 100 документа и снимки са проследени събитията от периода на младотурската революция, македоно-одринското движение, стачката в „Източните железници“ до обявяването на Независимостта на България, както и отзвукът от събитието в Европа.

Стогодишният юбилей е повод и за представянето на научното изследване на проф. Георги Марков „Независимостта на България през Балканската криза 1908 – 1909 г.“

В официалното отбелязване на Деня на Независимостта участват председателят на Народното събрание Георги Пирински, министър-председателят Сергей Станишев, кметът на Велико Търново Румен Рашев, представители на близо 40 дипломатически мисии в страната, народни представители, представители на различни държавни и местни институции.  

В емисиите на БТА четем как протича отбелязването на стогодишния юбилей:

Оригиналът на Манифеста, с който се прокламира Независимостта на България, е изложен в Народното събрание

София, 11 септември 2008 г. /БТА/ Оригиналът на Манифеста на цар Фердинанд I към българския народ за обявяване на Независимостта на България е изложен в северното фоайе на Народното събрание. Той е част от документална изложба, посветена на 100-годишнината от паметното събитие.

Експозицията беше открита от председателя на парламента Георги Пирински. Той посочи, че изложбата е организирана със съдействието на Държавна агенция „Архиви“ и е посветена на 100-годишния юбилей, който предстои да честваме на 22 септември. Пирински отбеляза, че българският парламент има своето сериозно участие и място в подготовката, обявяването на Независимостта, утвърждаването и международното признание на този акт.

Тази Независимост е плод на умелата българска дипломация, каза председателят на Държавната агенция „Архиви“ Боряна Божашка. По думите й след Съединението обявяването на Независимостта е най-яркото доказателство за единството на българския народ. Тя посочи, че с документалната изложба започва голямата национална програма за отбелязване на 100-годишния юбилей и подчерта, че оригиналът на Манифеста се показва изключително рядко.

Проф. Андрей Пантев посочи, че Съединението става легитимно едва след обявяването на Независимостта, България вече може сама да сключва спогодби, да обявява война, да притежава участъците от жп-линии, които преминават през нейна територия. Той определи обявяването на Независимостта като „финалния акорд на едно мъченичество“ на българския народ.

Депутатите и гостите на парламента получиха юбилеен лист с отпечатани основни документи, свързани с историята около паметното събитие през 1908 г. (…)

***

Документи на военното разузнаване са представени в юбилейна изложба за Деня на Независимостта във Велико Търново 

Велико Търново, 12 септември 2008 г. /БТА/ Секретни донесения на военни разузнавачи и дипломати са представени в изложбата „100 години Независимост“ на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ във Велико Търново.

В над 100 документа и снимки са проследени събитията от периода на младотурската революция, македоно-одринското движение, стачката в „Източните железници“ до обявяването на Независимостта на България, както и отзвукът от събитието в Европа.

За усилената дипломатическата подготовка на събитията свидетелстват писма на тогавашния министър на външните работи ген. Стефан Паприков до княз Фердинанд, съдържащи подробна оценка на ситуацията на Балканите през лятото на 1908 г. и предполагаемите позиции на Турция и Великите сили при обявяването на Независимостта на България.

Други документи съдържат анализи на предимствата и недостатъците от евентуален съюз на България със Сърбия и Албания при война с Турция, както и предложения за политиката на страната за постигане на независимост без открито нарушаване на Берлинския договор.

Специално внимание в експозицията е отделено на участието на българската армия в историческия акт преди 100 години във Велико Търново.

За това свидетелства заповед на тогавашния военен министър ген. Данаил Николаев, с която се разпорежда текстът на манифеста за Независимостта на България да бъде прочетен пред всички части и подразделения на армията.

Представени са укази на цар Фердинанд, с които държавният глава и княз Кирил Преславски поемат шефство на 18-ти Етърски и 20-ти Добруджански пехотен полк, взели пряко участие в събитията на 22 септември 1908 г.  

Най-интересните документи от експозицията ще бъдат включени в мултимедиен диск, който дирекция „Държавен военноисторически архив“ ще издаде по повод юбилея.

***

Инициатива на великотърновци връща Денят на независимостта в празничния календар на България

Велико Търново, 15 септември 2008 г. /БТА/ По инициатива на великотърновци Денят на независимостта е възстановен в календара на официалните празници на страната преди 10 години след 55-годишно прекъсване.

Това припомня за БТА Константин Дочев, директор на филиала на Националния археологически институт с музей към БАН във Велико Търново.

През 1998 г. той е депутат в 38-то Народно събрание и заедно със своите колеги от парламентарната група на ОДС от Великотърновския избирателен район Пламен Радонов, Николай Згурев и Цветан Димитров са вносители на предложение за допълнение на Кодекса на труда, според което 22 септември – Ден на Независимостта на България, да бъде включен като официален празник.

Предложението бе внесено в деловодството на парламента в края на работния ден на първото заседание след лятната ваканция на 8 септември 1998 г., а на следващия ден мина на първо и второ четене в пленарната зала, спомня си Дочев.

Основният мотив на предложението, че обявяването на 22 септември за официален празник е израз на преклонението пред националните идеали и паметта на политиците, извоювали за България място на равнопоставен член в семейството на цивилизованите народи, е подкрепен единодушно от народните представители от всички парламентарни групи.

По данни от архивите на Регионалния исторически музей първото тържествено честване на Деня на независимостта във Велико Търново е през 1909 г., когато е отбелязвана първата годишнина от обявяването на историческия акт.

С решение, прието на извънредна сесия на Общинския съвет на 4 ноември 1908 г., която обсъжда дълговете на търновската община, е одобрено предложение до парламента за ежегодна финансова помощ за организирането на тържествата с мотива, че става дума не за градски празник, а за празник на всички българи.

С решение на Четиринадесетото обикновено народно събрание от 14 януари 1911 г. Денят на независимостта е обявен за официален празник, а три дни по-късно в „Държавен вестник“ е публикуван царският указ за неговото включване в официалния календар на България.

За последен път Денят на независимостта е отбелязан през 1943 г., а при настъпилите след края на Втората световна война политически промени в България е отменен от комунистическите власти като „празник, свързан с царското семейство“.

***

Книгата на проф. Георги Марков „Независимостта на България през Балканската криза 1908 - 1909 г.“ ще бъде представена в парламента

София, 16 септември 2008 г. /БТА/ Книгата на проф. Георги Марков ‚Независимостта на България през Балканската криза 1908 - 1909 г.“ ще бъде представена утре в парламента. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

Независимостта зависи от нас самите, поради което трябва да е в нашите умове и ръце, пише проф. Георги Марков в книгата си. Премиерата на труда на известния български историк ще бъде утре, от 14:30 часа в зала „Запад“ на Народното събрание (НС).

Книгата се издава от НС по случай 100-годишнината от провъзгласяването на Независимостта на българската държава. На представянето й ще присъстват председателят на парламента Георги Пирински, народни представители, учени, общественици, изследователи, представители на медиите.

В анотацията на книгата проф. Георги Марков отбелязва, че „тогавашните държавници, политици и дипломати могат да послужат за ярък пример, понеже не позволяват откупуване на Независимостта и опазват националната ни чест и достойнство. Те доказват, че Независимостта зависи от нас самите, поради което трябва да е в нашите умове и ръце и си заслужава да бъде отбелязвана от потомците с тържеството на празника“. (…)

***

Снопът с пръчки на хан Кубрат е първият паметник на Независимостта на хълма Царевец във Велико Търново

Велико Търново, 18 септември 2008 г. /БТА/ Сноп от здраво вързани пръчки, символ на Кубратовия завет, че силата на един народ е в неговото единство, е първият паметник на Независимостта, поставен на хълма Царевец във Велико Търново, непосредствено след провъзгласяването на историческият акт на 22 септември 1908 г. Това показва справка на Регионалния исторически музей в старата столица.

Според архивите, временният паметник бил поставен на най-високата точка на хълма Царевец, където сега е Патриаршеската църква „Св. Възнесение Христово“. По време на тържествата по повод 20-годишнината на Независимостта през 1928 г. на това място с дарения на търновци бил поставен паметник-пирамида. Паметникът е бил разрушен през 1952 г., но е възстановен през 2002 г. с дарителска акция, организирана от инициативен комитет „Независимост“. По проект на скулптора Панайот Панайотов и арх. Лъчезар Лалев възстановеният мемориален знак е поставен в подножието на Патриаршеската църква.

През 1998 г. на входа за крепостта Царевец бе възстановена и скулптурната фигура на лъв, поставена през 1918 г. Това е първият траен паметник, посветен на Независимостта, който е разрушаван два пъти – по разпореждане на общината през 1935 г., а през 1945 г. по заповед на комунистическата управа. По снимки от първия проект скулпторът проф. Ненко Маров възстанови от бял арбанашки камък фигурата на лъва, стъпил с левия си крак върху щит. От четирите страни на постамента са изписани годините на провъзгласяване на Втората българска държава – 1186 и падането на нейната столица през 1393 г., на победата на цар Иван Асен Втори при Клокотница – 1230, и на окончателното поробване на държавата през 1396 г., на Освобождението на България през 1877 и на 10-та годишнина от обявяването на Независимостта – 1918 г.

От тогава е датиран надпис, изсечен върху скала край пътя от гара Велико Търново до хълма Света гора, който също е заличен през 50-те години на миналия век и все още не е възстановен. Текстът обаче се съхранява в архивите на музея и гласи „Българино, помни, че ти в царуването на Н. В. Фердинанд Първи, цар на българите, се бори юнашки и освободи Македония на 29 ноември 1915 г., а Добруджа на 4 януари 1917 г.“

През 1930 г. на хълма Царевец е построен павилион „Независимост“, поставен на мястото, откъдето министър-председателят Александър Малинов, провъзгласява манифеста за Независимостта на България. Съоръжението е разрушено през 1979 г., когато на историческия хълм се провеждат мащабни археологически проучвания.

***

Манифеста на княз Фердинанд прозвуча на Царевец 100 години след обявяването на Независимостта

Велико Търново, 22 септември 2008 г. /БТА/ „Провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско царство“. Тези думи от манифеста на княз Фердинанд Първи прозвучаха днес в царския дворец на Царевец 100 години след обявяването на Независимостта на държавата.

Церемонията по издигането на националното знаме на Република България започна в 10:30 часа с приемане на рапорта на началника на караула от президента Георги Първанов. Трибагреникът беше издигнат под звуците на националния химн на страната. Заради проблем при издигането на флага, осветеният в църквата „Свети 40 мъченици“ флаг, беше подменен с нов. 

Сред официалните лица, които проследиха издигането на най-големия флаг на пилона в царския дворец, бяха председателят на Народното събрание Георги Пирински, министър-председателят Сергей Станишев, кметът на Велико Търново Румен Рашев, представители на близо 40 дипломатически мисии в страната, народни представители, представители на различни държавни и местни институции. На Царевец се бяха стекли и стотици търновци и гости на града.

„Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък, в това отношение нищо не бива да спъва България, нищо не бива да пречи за преуспяването на народа ни. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според, както той иска“, всички присъстващи изслушаха думите от манифеста за обявяване на Независимостта, прочетен тук във Велико Търново на 22 септември 1908 година от княз Фердинанд.  

„Има дни в историята на всеки народ, които го изпълват със законно чувство на гордост, възторг, признателност и преклонение. 22 септември не е просто и само един от тези дни. Това е денят, в който се прекланяме пред смелостта и мъдростта на дедите ни, реализирали мечтата на поколения българи за свободна и независима България“, каза във встъпителните си думи пред събралите се кметът на Велико Търново Румен Рашев.

Няма българин, който в днешния ден да не почувства дълбоко вълнение от спомена за смелостта, любовта към свободата и чувството за чест на предшествениците ни, които преди 100 години пред целия свят заявиха волята ни за свобода и независимост, каза в словото си министър-председателя Сергей Станишев.

В края на словото на министър-председателя деца пуснаха във въздуха десетки балони с цветовете на националния трибагреник, а присъстващите се отправиха към паметника на Независимостта. Там бяха поднесени венци от името на президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание Георги Пирински, министър-председателя Сергей Станишев, кмета на Велико Търново Румен Рашев, министърът на отбраната Николай Цонев и от извънредния и пълномощен посланик на Франция Етиен Монтен дьо Понсен, като страна председателстваща в момента ЕС. Цветя поднесоха и представители на десетки държавни институции, министри, областни и общински институции, дипломатически мисии, парламентарните групи, политически партии и отделни личности.    

От Царевец празничното шествие, водено от духовия оркестър на Велико Търново и от деца, носещи четири 6-метрови гирлянди, се отправи към паметника „Майка България“ в центъра на града. Деца подариха трибагреници на президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание Георги Пирински и премиера Сергей Станишев.

Стотици хора преминаха през близо 3-километровата отсечка между Царевец и паметника. Шествието спря за малко пред сградата, в която е заседавало Учредителното събрание през 1879 година. На много места Първанов, Пирински и Станишев бяха спирани от деца и възрастни за по снимка. Пред един от хотелите на централната улица шествието бе за малко спряно от сватбари.    

Министър-председателят Станишев поговори с младоженците преди да продължи към паметника „Майка България“, където шествието завърши с полагането на гирлянди.