Има период в британската култура – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за съществуване на расизъм, употребяват се обидни квалификации, коментира носителят на Нобелова награда Абдулразак Гурна пред АФП. Писателят е и преподавател по английска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „много тежко“.
Коментарите на Гурна, чиято специалност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са категорични. Според него пренаписването на едни от най-популярните криминални романи е „безсмислено“, въпреки че в текстовете има проблем.
Книгите на Агата Кристи на практика никога не са спирали да бъдат актуални. Писателката е още жива, когато започва голямата вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно съгласие е променено заглавието на „Десет малки негърчета“. Това произведение обаче, с изключение на заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за съвременния читател. През последните години във фокуса на вниманието влезе друг успешен роман – „Смърт край Нил“, чиято последна екранизация е от 2022 г. Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото многообразие в съвременното кино. В действителност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки коментари за населението на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на нетолерантност, демонстрирана от героите, е социалната нетърпимост между долната и горната палуба.
Още по-красноречива е ситуацията в друг популярен роман на Кристи – „Убийството в Ориент експрес“, един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите започват да правят подигравателни етнически коментари. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – английският прислужник в книгите й е „дресиран“, а англичаните са флегматични, „възглупави“, с „продълговата глава“ и т.н.
Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно наследство има проблем. От една страна, дори Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде трудно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички коментари, които днес се смятат за обидни, би ги обезсмислило.
През тази година Салман Рушди, чието творчество представлява смут и дори обида за голяма част от ислямския свят, осъди публично цензурирането на книги и автори в Европа и САЩ. По думите му никога свободата на словото не е била толкова застрашена, колкото в момента. До голяма степен коментарът на Рушди, който е от индийски произход, съвпада с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Великобритания – и се сблъсква с расизъм, заради преследването на арабски граждани в Занзибар. Трябва да се мисли как властта да се пренапишат книги може да бъде използвана от онези, които не споделят ценности и чувствителност, казва Салман Рушди.
/ТС/
news.modal.text
