site.btaИскаме да благодарим на България, казват диригентите Ицхак Тавиор и Барбара Байер

Софийската филхармония отбелязва 80-годишнината от спасяването на българските евреи с концерт на 3 септември в зала „България“. Събитието е под патронажа на президента Румен Радев.

Освен Софийската филхармония, участват израелският „Ашира хор“ с диригент Ицхак Тавиор, капела „Анима“ с диригент Станимира Манолова и германският „Замир хор“ от Байройт с диригент Барбара Байер. Солисти са Барбара Байер и Джеймс Кларк. В програмата ще звучат творби от Брамс, Белини и Ицхак Тавиор.

Наш дълг е да благодарим за това, което вашите родители, и вашите баби и дядовци, направиха за нашите сестри и братя – за еврейската общност в България, в София, и навсякъде, каза пред БТА Ицхак Тавиор. „Знам историята за спасяването на евреите – за това, че не са качени на влака за концентрационните лагери. И това е много специално. И сега, 80 години по-късно, искаме да благодарим за това“, допълва Барбара Байер.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ИЦХАК ТАВИОР И БАРБАРА БАЙЕР

В България сте по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Какво означава за Вас това събитие?

Ицхак Тавиор: Това означава много за нашите хора, в Израел, но и за целия свят. Защото българският народ беше единственият, който можеше да устои срещу нацистите и да спаси евреите в концлагера. Това не случи никъде другаде. И ние сме изпълнени с признателност. Наш дълг е да благодарим за това, което вашите родители, и вашите баби и дядовци, направиха за нашите сестри и братя – за еврейската общност в България, в София, и навсякъде. Това наистина означава много за нас и използваме възможността да дойдем в София и да кажем „Благодаря“.

Аз имам лична история, не знам дали ще ви хареса... В нея има и шега. През декември 1942 г. командирът на германската армия Ервин Ромел заминава от Африка, на възнамерявал да дойде и в Израел, където са моите родители. Цялото население е толкова притеснено от идването на нацистите с Ромел и неговата армия. За щастие, Ромел губи битката в Северна Африка. В същия ден, когато това е обявено, баща ми казва на майка ми: „Тази вечер трябва да си направим бебе“ (Смее се – бел. а.).

Барбара Байер: Знам историята за спасяването на евреите – за това, че не са качени на влака за концентрационните лагери. И това е много специално. И сега, 80 години по-късно, искаме да благодарим за това. И да се съберем заедно, в името на свободата и на мира. Ние работим за това от 15 години с нашия хор и с израелския хор. Пътуваме по света да намерим други оркестри и хорове – за да сплотяваме хората и да им покажем свободата. Искаме да използваме това за добро бъдеще, искаме да работим за бъдещето. Аз смятам, че това е важното – човекът да бъде човек... 

Свирите из цяла Европа. Имате ли приятели в България?

Ицхак Тавиор: За първи път съм в България. Имам роднини обаче, които са женени за българи. Моят чичо Бенцион Разив е първият посланик в България. Неговата дъщеря ще присъства на концерта в София утре вечер. 

Важно ли е да се създават приятелства, докато свирите на различни места?

Ицхак Тавиор: Да. Толкова съм развълнуван от хор „Анима“ в Пловдив. Те са толкова добри изпълнители и изключително приятни като хора. Особено диригентката Станимира. Държаха се с нас така, сякаш се познаваме от години. Признателен съм за това отношение. Те, със сигурност, ще бъдат наши приятели в бъдеще.

Барбара Байер: Никога преди това не бях идвала в България, но сега срещнах Станимира и тя ни помогна много. Показа ни Пловдив, пяхме заедно. Ние бяхме от три държави и беше голямо преживяване, и усещане, и работихме за мира в бъдеще.

(На 30 август смесени хорове от България, Израел и Германия изнесоха концерт в Пловдив по повод 80 години от спасяването на българските евреи. Сред изпълнителите е и капела „Анима“ с диригент Станимира Манолова – бел. а.)

Г-н Тавиор, европейската преса описва музиката Ви като лирична и динамична. Как Вие самият бихте описал музиката, която създавате?

Ицхак Тавиор: Знаете ли, това е много субективно. Преди всичко, нито един композитор никога не е себе си. Имам предвид, че той получава вдъхновение според нивото на способностите си. Аз лично се опитвам да не навлизам много в додекафоничната и модерната музика. Опитвам се да остана в хармоничната музика, но да внеса друго измерение – като говорене и смяна на ритъма, малко джаз и така нататък. Не мога да обясня... Докато чета текстове от Библията, музиката идва сама, не знам как. И аз не мога да променя това, което получавам свише – ако се опитам да го променя, се провалям. Просто трябва да го запазя така, както е дошло при мен с първото вдъхновение. Затова е по-добре колегите ми да анализират характера на моята музика и идеите, а не аз, защото не съм обективен...

Това означава ли, че когато създадете музика, сте изненадани от самия себе си?

Ицхак Тавиор: Да, определено. Абсолютно. Особено, когато оставя неща да отлежи за година-две. После, като го чуя, не вярвам, че аз съм го написал.

Г-жо Байер, за Вас казват, че сте еднакво добра в оперетата, операта, драмата, мюзикъла, песните. Къде всъщност се чувствате най-уютно като музикант?

Барбара Байер: Харесвам всичко в точния момент. Обичам да пея в хор. Обичам и да бъда в музиката, и в драмата. И това е нещо много специално и фантастично. Имаш чувството, че все едно можеш да вземеш рая от небето. И раят минава през тялото ти и ти си нещо като проводник. И можеш да го предадеш на хората.

Вие сте и солист, и диригент. Коя роля е по-интересна за вас?

Барбара Байер: Аз харесвам всичко. Те са много различни. Работата като диригент понякога е много лесна, защото ти трябва да грабнеш хората, не само да грабваш себе си. Да предадеш доброто настроение, да придадеш усещането на хората, че са една група. Това е нещо специално. Да събереш хората като една група.

Кога един музикант губи своята идентичност? Или всеки голям музикант е космополит по природа и по даденост?

Ицхак Тавиор: Това е добър въпрос. Всеки трябва да се придържа към корените си, към мястото, където е роден, към езика, историята, ценностите, религията. Но всички религии говорят едно и също, искат мир и приятелство, искат комуникация. В този смисъл, между ценностите на различните народи няма конфликт. Така че, когато се срещам с хора, лице в лице, ние си сътрудничим много добре. Знаем, че любовта, нежността и лоялността, и всичко останало, е еднакво за всички нас.

Стана дума за музика и комуникация, кажете за първите си впечатления от работата със Софийската филхармония?

Ицхак Тавиор: Те са фантастични. Фантастични. Много коректни и много дисциплинирани, и е фантастично да се работи с тях. Нищо лошо не мога да кажа, само хубави неща.

Г-жо Байер, знаем, че преподаването е съществена част от Вашия професионален живот. Как насърчавате младите хора да развиват своето бъдеще?

Барбара Байер: Аз работя с хора от много различни страни и култури. Ние трябва да общуваме, понякога на различни езици и за тях това е нещо много специално. Излизат от малките си домове, от „малките“ си мисли и идват да се развиват. И се развиват. С нещата, които правят, със състоянията, през които преминават и се развиват най-вече, защото харесват живота си и нещата, които правят. И това е нещо специално. Те могат да развият усещане за това, което имат вътре. Понякога това, което имаш вътре в себе си, не се е развило, но ако приемеш чувството си, че го улавяш, тогава можеш да започнеш и можеш да извадиш светлината от себе си. И това ми харесва толкова много.

Някога чувствала ли сте се провалена като преподавател?

Барбара Байер: Понякога усещаш това, което ученикът има отвътре, неговия вътрешен свят. Но студентите – не. И те не успяват да го развият. Понякога не можеш да ги развиеш по различни причини, защото не отварят вратата към вътрешния си свят за теб. И в тези случаи предпочитам да ги оставя да си тръгнат. Защото аз не искам и не мога да ги натисна...

Какво Ви свързва един с друг?

Ицхак Тавиор: Знаете, че Барбара е германка. Тя търсеше комуникация с евреи, защото вярва, че в това сътрудничество ние създаваме ново време и нови взаимоотношения между германския и израелския народ. Тя е много активна. Тя е много талантлива. Тя е фантастична певица. Тя е получава признание от германския народ за това, което прави. В продължение на 20 години ние имаме 30 или 40 концерта.

Барбара Байер: Това е много забавна история. Той идваше при своя ски учител, а аз бях отседнала в същия хотел. В началото нямахме оркестър, нито хор. Затова му предложих да направим нещо съвсем мъничко – той с пианото ще е оркестър, а аз ще съм хор. Направихме малко представление. После се сетих, че към този момент имам 50 ученици. Те разучиха негово произведение и го поканихме в Германия. След това получихме шанс да го изпълним в Деня на паметта на Холокоста. И това беше фантастично. И беше лесно, защото ние имаме различна история и можем заедно да разберем понякога миналото и как то се е отразило на нас. И това да дойдем заедно в България е фантастично.