site.btaВ Гърция печели почва разбирането, че Атина трябва да признае Косово, но събитията там имат негативен отзвук, казва гръцки анализатор

В Гърция все повече печели почва разбирането, че Атина трябва да признае независимостта на Косово. Това заяви пред БТА гръцкият политолог и политически анализатор и изследовател проф. Йоргос Христидис в интервю специално за БТА, посветено на перспективите на гръцката външна политика в региона след парламентарните избори в неделя, спечелени убедително от дясноцентристката Нова демокрация, която ще управлява за втори последователен мандат.

Христидис обаче уточни, че действията на косовския премиер Албин Курти в последно време имат негативен отзвук в Гърция.

„В Гърция моето усещане е, че през последните години е спечелило почва схващането, че Гърция би трябвало да признае независимостта на Косово и че това ще е от полза за стабилността на Западните Балкани. Смятам обаче, че последните развития по отношение на диалога Белград-Прищина и конкретно действията на Курти по въпроса за изборите в Северно Косово и неприлагането на един ангажимент, който Косово е поело (и) подписало - за създаването на Съюза на общините със сръбско мнозинство, имат негативен отзвук и в Гърция и смятам, че това е повлияло отрицателно на всякакви мисли в (гръцкото) министерство на външните работи за признаване на Косово“, каза Христидис. Гърция е една от петте страни членки на ЕС, които все още не са признали суверенитета на Косово.

На въпрос за активизираната роля на Атина в Западните Балкани, но и за потенциалните проблеми в отношенията със страни от региона, той каза, че „всички очакват (Гърция) да има роля и мнение по въпросите, които се отнасят до региона и особено до евро-атлантическия му курс. Редица гръцки правителства от десетилетия, може да се каже още от срещата в Солун през 2003, се обявяват за интеграцията на Западните Балкани в евро-атлантическите структури и особено в ЕС“.

Политологът отбеляза, че Преспанското споразумение между Гърция и Република Северна Македония от 2017 г. „премахна един съществен проблем и отвори пространство за по-съществено присъствие на Гърция на Западните Балкани“, но „съществува усещането, че Атина не се опита да се възползва от тези перспективи толкова, колкото би могла, за създаването на близки двустранни отношения (със Северна Македония), като единственият сектор, в който имаме много значителни контакти и имаше развития, е енергийният, (в който) бяха подписани редица споразумения. Но съществува общото усещане, че Атина не използва в максимална степен възможностите, които създаде Преспанското споразумение със Северна Македония“.

По отношение на перспективата евентуално връщане на власт на ВМРО-ДПМНЕ в Скопие да застраши прилагането на Преспанското споразумение, Христидис каза, че позицията на партията на Християн Мицкоски срещу споразумението е известна, но това е международен и обвързващ договор и би било изключително опасно за което и да било правителство да го постави под въпрос, нито би било практически полезно за което и да било управление в Скопие да го отвори отново.

За отношенията с другата съседна на Гърция от региона на Западните Балкани, Албания, проф. Христидис каза, че „с Албания (Атина) има тесни връзки по редица въпроси, но и някои отворени въпроси като уреждането на въпроса за т.нар. „морски зони“. Има контакти между двете правителства за подписването на споразумение, за да бъде отнесен този въпрос в Хага и да бъде разрешен един въпрос, който занимава живо Атина и влияе на двустранните отношения. Съществува въпросът и за гръцкото малцинство в Албания, наскоро имаше неприятни събития с ареста на кандидата за кмет на Химара, един въпрос, който предизвика силен интерес в гръцкото обществено мнение и се появи и в предизборната кампания в Гърция.“

Към перспективите на отношенията между Гърция и Турция, които през последните години са напрегнати, особено около обхвата на изключителните икономически зони в Егейско море и Източното Средиземноморие, но напоследък и особено след земетресенията в Турция през февруари отбелязаха известна деескалация на напрежението, Христидис е сдържано оптимистичен.

„Има очаквания за затопляне, (но) смятам, че затопляне все още не е отбелязано. Има ясно очакване да бъдат положени усилия, за да успеят двустранните отношения да навлязат в едно друго състояние. Гръцко-турските отношения, знаете много добре, имат серия от сериозни проблеми, редица правителства не успяха да намерят решение, защото има определено основно различие във вижданията по отношение на това кои са въпросите, които разделят двете страни и как те трябва да бъдат решени. Това е главният момент, може да кажем от десетилетия, по отношение на гръцко-турските отношения. Смятам, че всички искат да има действително сближаване между Гърция и Турция, но е много трудно да си представим как ще стане това, освен ако не настъпи някаква коренна промяна в начина, по който двете държави разглеждат въпросите, които разделят двете страни. За да обобщя – носим малка кошница“, каза проф. Христидис.

Що се отнася до взаимните обвинения, които си отправиха Нова демокрация и лявата СИРИЗА по време на предизборната кампания за разиграване на малцинствената карта в Северна Гърция, където има значително мюсюлманско население, и за евентуална намеса на турското консулство, Христидис не е склонен да преувеличава значението на този фактор: „Не смятам, че нещо по същество ще се промени. На гръцката политическа сцена има една може да се каже постоянна дискусия за ролята, която играе турското консулство и връзката, която има с т.нар. „мюсюлманско малцинство“. Нищо не се е променило. Мисля, че въпросът е свързан с по-общото състояние на гръцко-турските отношения и се води от него. Доколкото тези отношения не са се нормализирали, стои и този въпрос в рамките на един по-общ дневен ред. Така че моето мнение е, че трябва да се гледа по-генерално на ситуацията в двустранните гръцко-турски отношения, за да се разберат и въпроси като този, който споменахте“.

Накрая проф. Христидис коментира и двустранните гръцко-български отношения и въпроса дали след години на интензивна комуникация напоследък не се наблюдава известен застой в контактите, както смятат някои наблюдатели. Той не се съгласи, че може да се говори за застой и уточни: „Мисля, че когато се говори за гръцко-българските отношения, винаги трябва да се помни, че ако има случай на историческо помирение по модела на френско-германското, което беше постигнато след (Втората световна) война, това е гръцко-българското помирение. Няма друг такъв случай. Мисля, че е впечатляващо, че две държави, които имаха дълбоко враждебни отношения, участваха във военни противопоставяния, решават да направят една много голяма крачка напред и да се споразумеят, че нямат съществени противоречия и могат да си сътрудничат дори по много чувствителни въпроси като тези, които се отнасяха до статуквото, както се вижда през осемдесетте години със споразумението от 1986 г., подписано от Гърция и България. След 1989-90 г. и промяната на системата в България имаме едно също толкова впечатляващо развитие на двустранните отношения, което допълва междудържавния подход и се отнася до икономиката и до обществото.“

Христидис се спря на разцвета на икономическите връзки между двете страни през последните десетилетия, на силното вече икономическо присъствие и на България в райони като Кавала, както и на развитието на сътрудничеството в рамките на енергийни проекти – откриването на газовия интерконектор IGB, възобновяването на проекта за петролопровод Бургас – Александруполис, но в обратна посока – от Гърция към България, и сътрудничеството по отношение на българското хранилище за природен газ в Чирен и гръцкия газов терминал в Ревитуса.

„Гръцко-българските отношения са на много добро равнище, може да я няма активността от други епохи, както споменахте, (да няма толкова) контакти, да не забравяме, че конкретно в случая на България последните две години не са особено стабилен период в политическо отношение (…) - това очевидно се отразява на външната политика на правителството, но мисля, че не говори за някакво преразглеждане на основните решения. В Гърция и в България главните политически партии са съгласни, че тази тясна връзка, която е създадена, е не само в полза на двете държави и на икономиките им, но и в полза на стабилността, защото действително гръцко-българските отношения са един елемент на стабилността на Балканите и тези отношения се засилиха и около събитията с нашествието в Украйна, в това няма съмнение. Моята оценка е, че ако станем свидетели на избистряне на политическата ситуация в България, ще се върнем към периодите на по-голяма активност в двустранните отношения.“

Йоргос Христидис е професор в Департамента по балкански, славянски и източни проучвания в Университета „Македония“ в Солун и старши изследовател в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ЕЛИАМЕП). Бил е и гостуващ професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.