Г-7 обяви дългосрочни ангажименти за гарантиране на сигурността за Украйна, пише в заглавие в. "Файненшъл таймс". Обещанията обаче не включват покана към Киев за членство в НАТО, отбелязва британското издание
Държавите от Г-7 съгласуваха рамка за осигуряване на дългосрочни гаранции в сферата на сигурността за Украйна. Това е важен ангажимент, който, по думите на украинския президент Володимир Зеленски, ще помогне на неговата страна по пътя ѝ към членството в НАТО.
Обещанията за продължаване на финансовата и военна подкрепа за Киев, целящи да покажат на Москва, че ангажиментът на Запада е траен, не обхващат обаче целта на Зеленски да получи покана за членство в предвождания от САЩ съюз и са повече един политически жест, отколкото решение, което да доведе до конкретни мерки на този етап.
Ангажиментите ще струват скъпо и ще изискват консултации между лидерите на страните и техните парламенти. Макар западни служители да казват, че тази рамка има за цел да неутрализира влиянието на изборните цикли в участващите страни, планът не съдържа подробности как ще се гарантира, че ангажиментите ще останат непоклатими, което означава, че те почти сигурно ще се влияят от политическата конюнктура.
В декларацията няма нищо, което да спре някой скептик по отношение на подкрепата за Украйна като бившия американски президент Доналд Тръмп да промени курса, ако спечели изборите през 2024 г., посочва британското издание.
Доставката на "модерно военно оборудване в сухопътната, въздушната и морската сфера", обучението на украински военни, споделянето на разузнавателна информация и съдействието за киберотбрана са ядрото на ангажиментите. Киев поема насрещни ангажименти за реформи, включително на съдебната система, както и по отношение на цивилния контрол над армията.
На срещата във Вилнюс Зеленски неведнъж благодари на западните лидери за обещанията им, макар че по-рано изрази критики към НАТО, като окачестви като "абсурдно" решението на Алианса да не кани Украйна да се присъедини, както и да не обявява времева рамка за присъединяването.
Британското издание цитира думите на Зеленски, който заяви вчера след края на форума: "Украинската делегация се връща у дома със сериозна победа в областта на сигурността за Украйна, за нашата страна, за нашия народ и за нашите деца".
Страни, които не членуват в Г-7, бяха насърчени също да съгласуват своите ангажименти към Украйна на двустранна основа, отбелязва "Файненшъл таймс".
САЩ и Великобритания призоваха за повече благодарност от страна на Киев след оплакването на Зеленски, че Украйна не е получила времева рамка за членство в НАТО, пише в заглавие в. "Гардиън".
Британският министър на отбраната Бен Уолъс и съветникът на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан призоваха Украйна да покаже повече благодарност за помощта, която е получила от Запада, в отговор на оплакванията на Зеленски, че страната му не е получила ясен график или набор от условия за присъединяване към НАТО. Изявленията на Уолъс и Съливан, направени на две различни събития в кулоарите на втория ден от срещата във Вилнюс, изглежда накараха украинския лидер вчера да промени позицията си и по-късно той каза, че е „благодарен на всички лидери на страните от НАТО” за тяхната подкрепа и помощ.
На срещата във Вилнюс предпазливостта на американския президент Джо Байдън се сблъска с призивите да се привлече Украйна по-близо до членство в Алианса, пише в заглавие в. „Вашингтон пост".
Напрежението на срещата демонстрира предизвикателствата, пред които е изправен Вашингтон, след като негови съюзници предлагат планове, които пораждат у някои опасения за по-мащабна война с Русия.
Преговорите за хлъзгавия път на Украйна към НАТО продължаваха до последния момент, а служители на правителството на Байдън смятат, че най-накрая са постигнали компромис: обещание за облекчена процедура за присъединяване на Киев, веднага щом военната обстановка го позволи.
Зеленски реагира в "Туитър", окачествявайки проектопредложението като недостатъчно. Това наруши крехкия баланс на Байдън между убедеността му, че една грешна стъпка на САЩ в Украйна може да доведе до Трета световна война, и гласовете, откликващи на желанието на Киев за даване на бърза писта на Украйна за присъединяване към НАТО.
Намесата на Зеленски по средата на срещата на върха на НАТО, която бе заредена с високи залози, "вбеси" членовете на американската делегация, каза американски служител. И това изкристализира в напрежението в по-широк смисъл, пред което е изправен Байдън в момент, в който контранастъплението на Украйна се сблъсква с укрепената руска отбрана. Още повече, че САЩ са най-големият военен поддръжник на Киев.
Байдън обаче е изправен пред нарастващо предизвикателство да запази единството на НАТО, тъй като други страни все повече прокарват планове за подпомагане на Украйна, които е възможно да преминат границите, които Белият дом смята, че могат да предизвикат ескалация от страна на Русия.
Сега Байдън трябва да убеди в две неща едновременно съюзниците си от НАТО относно своята стратегия за подпомагане на Украйна – че визията е достатъчно амбициозна, за да създаде път към победата, но че има значими, опасни граници, които Алиансът не трябва да прекрачва, посочва "Вашингтон пост".
Съжаляваме, Русия, Балтийско море вече стана езеро на НАТО, пише в заглавие изданието "Политико". Разширяването на НАТО създава големи проблеми за Русия, посочва изданието. Възраждащата се НАТО е напът да затегне хватката си над Балтийско море, усложнявайки жизненоважен транзитен маршрут за руския флот в "задния двор" на Русия.
Срещата във Вилнюс бе първата за Финландия като член на НАТО. В навечерието на срещата Турция се съгласи да подкрепи кандидатурата на Швеция за присъединяване, като проправи пътя за стратегическа промяна в регион, в който Москва някога доминираше.
„(Швеция и Финландия) правят НАТО много по-кохерентна в географско отношение. Балтийско море се превръща в езеро на НАТО, което като цяло е полезно, също и поради повишеното значение на Арктика“, каза Улрике Франке, старши сътрудник в Европейския съвет за международни отношения, цитирана от американското издание.
НАТО непрекъснато увеличава контрола си над Балтийско море - ключов морски маршрут за руския флот, който има бази близо до Санкт Петербург и в силно милитаризирания ексклав Калининград.
По време на Студената война само Дания и Германия в най-западния край на Балтийско море бяха в НАТО. Присъединяването на Полша към НАТО през 1999 г. и трите балтийски републики през 2004 г. поставиха по-голямата част от южния бряг на морето под контрола на Северноатлантическия алианс.
Финландия и Швеция в НАТО ще затворят морето от север, оставяйки Русия с ограничен достъп. И двете страни се отказаха от дългогодишния си неутралитет - в случая на Швеция, датиращ от векове - и миналия май кандидатстваха за присъединяване към НАТО, след като руските сили нахлуха в Украйна.
Това означава значително разширяване на границата на НАТО с Русия, укрепване на отбраната в Северна Европа и по-ефективно възпиране на Москва от страна на НАТО, посочва "Политико".
Срещата на върха на НАТО във Вилнюс бе белязана от обещания и неяснота между Володимир Зеленски и неговите съюзници от Алианса, пише в заглавие френският в. „Монд".
Срещата бе сложна и дълга, ако не и историческа, посочва изданието.
"Игра на надхитряне или искрени думи?", пита "Монд". Въпросът заслужава да бъде зададен след срещата във Вилнюс. От началото на срещата съюзниците от НАТО попариха надеждите на Зеленски въпреки подкрепата за каузата му за приемане на Украйна в Алианса от страна на Полша и балтийските страни, както и от Франция.
Макар въпросът за разширяването на НАТО с Украйна да разделя съюзниците, тонът на Зеленски предизвика раздразнението на неговите американски и британски събеседници. „Ние не сме "Амазон“, заяви британският министър на отбраната Бен Уолъс, имайки предвид световната компания за интернет търговия. Байдън бе по-дипломатичен в обръщението си към Зеленски като каза, че "очаква с нетърпение деня, в който ще се съберем да отпразнуваме вашето официално приемане в НАТО, когато му дойде времето".
/БЗ/
news.modal.text
