В навечерието на националния празник на Франция - Деня на Бастилията, който днес ще бъде отбелязан в Париж с традиционния военен парад - президентът Еманюел Макрон обяви пред представители на френските въоръжени сили, че предстои рязко увеличаване на държавния бюджет за отбрана.
Френският президент обрисува една мрачна картина на изпълнен със заплахи свят и обяви рязко увеличение на военните харчове по време на традиционното си обръщение към въоръжените сили, пише в. "Ню Йорк таймс". "Нашата свобода никога не е била така застрашена", подчерта Макрон. "Вече няма правила, побеждава законът на най-силния. Ние европейците трябва сами да гарантираме сигурността си", добави френският лидер.
Речта на Макрон представлява най-силното досега изявление от страна на Париж, че старите партньорства, особено с Америка на президента Доналд Тръмп, са ерозирали, че Русия представлява голяма заплаха и че са паднали задръжките по отношение на използването на сила, коментира американското издание.
Макрон обяви, че военните разходи на Франция ще достигнат 64 милиарда евро до 2027 г., когато изтича вторият му президентски мандат. През следващите две години военният бюджет на Франция ще нарасне с 6,5 млрд. евро, изчислява "Ню Йорк таймс". Когато Макрон встъпи в длъжност през 2017 г., Франция отделяше 32,25 млрд. евро за отбрана, но към днешна дата военният бюджет на страната все още възлиза на едва 2% от нейния БВП. Миналия месец съюзниците от НАТО се съгласиха до 2035 г. да увеличат военните разходи на всички 32 държави членки до 5% от техния БВП, припомня американският вестник.
Макрон обяви увеличаването на бюджета за отбрана в труден за него момент, пише още "Ню Йорк таймс". Възможностите му да оформя вътрешната политика са ограничени заради попадналия в задънена улица парламент, който все още може да се опита да блокира този ход. Грандиозните проекти на Макрон в областта на международните отношения като цяло бяха осуетени както в Украйна, където Франция се очерта като силен поддръжник на президента Володимир Зеленски, така и в Близкия изток, коментира "Ню Йорк таймс". Макрон бе ядосан от изменчивата външна политика на Тръмп, от неприкритото презрение на американския лидер към усилията на Франция за решаване на израелско-палестинския конфликт, от лични обиди и от многократно отправяните от Белия дом заплахи за повишаване на митата за Европа, изброява "Ню Йорк таймс".
В събота Макрон изрази "много силно неодобрение" към заплахата на Тръмп да наложи 30-процентно мито върху стоки от Европейския съюз, ако до 1 август не бъде сключено търговско споразумение. Заплахата внесе отровна нотка в продължаващите преговори между Вашингтон и Брюксел. Миналия месец Тръмп определи Макрон като човек, който търси медийно внимание и "винаги греши", а френският лидер все още не коментирал това изказване, посочва в. "Ню Йорк таймс".
Макрон произнесе речта си преди генералният секретар на НАТО Марк Рюте да замине на двудневна визита в САЩ, пише в. "Вашингтон пост". Освен това миналата седмица американският президент обяви плановете си да продава на страните членки на алианса въоръжение, което те ще могат да предават на Украйна, припомня изданието.
Началникът на Генералния щаб на френската армия Тиери Бюркар в петък заяви, че Русия създава рискове, които се простират далеч отвъд Украйна. Русия например нарушава траекториите на сателити, за да ги заглушава или да ги шпионира, участва в саботажи на подводни инфраструктурни съоръжения и води кампании на дезинформация във Франция и Африка, отбеляза Бюркар, цитиран от "Вашингтон пост". По думите на френския генерал руски подводници навлизат в Северния Атлантически океан и в Средиземно море, а руски военни самолети често извършват маневри над Черно море, Сирия, Средиземно море и Северния Атлантически океан.
Макрон поиска от началника на Генералния щаб на френската армия да оповести заплахите, пред които е изправена Франция, за да подготви обществеността за увеличаването на разходите за отбрана на фона на напрежението около публичните финанси на страната, коментира изданието "Политико".
По думите на Макрон новите средства няма да бъдат набавени чрез поемането на дълг, а ще бъдат генерирани чрез "по-голяма активност и повече производство". Френският лидер посочи, че премиерът Франсоа Байру във вторник ще изложи подробности при представянето на основните насоки на държавния бюджет за 2026 г., отбелязва "Политико". Френският бюджет за отбрана ще се увеличи с 3,5 млрд. евро през 2026 г. и с 3 млрд. евро през 2027 г., въпреки че се очаква Байру да предложи намаляване на общите разходи в размер на 40 млрд. евро, добавя изданието.
Макрон казва, че ЕС трябва да започне да взема съвместни заеми за укрепване на регионалната отбрана, но други държави членки, включително Германия, се противопоставят на тази идея, пише в "Файненшъл таймс". Германия предприе мащабно увеличение на разходите си за отбрана, които ще финансира с допълнителен дълг държавен, припомня британският вестник. Германия има възможност да предприеме подобен ход като се има предвид, че съотношението на държавния ѝ дълг към БВП в края на 2024 г. възлиза на 62,5%, сочат данни на "Евростат". При Франция обаче това съотношение възлиза на 113% и тя попада в дъното на класацията на държавите от ЕС по този показател. След нея се нареждат само Гърция и Италия, добавя "Файненшъл таймс".
/ДИ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
