site.bta„Бях и съм обезпокоен от проблема за злото“, казва френският писател Франсоа Мориак, от чието рождение днес се навършват 140 години

Като романист – един от най-значимите във Франция през миналия век, Франсоа Мориак се стреми да проникне в най-тъмните пролуки на човешката психика. Това пише „Ню Йорк таймс“ в статия, посветена на кончината му на 1 септември 1970 година. Неговите проникновени разкази за живота на френската средна класа и конфликтите между нуждите на сексуалността и морала, му спечелват признанието на Френската академия на сравнително ранна възраст – 48 години. На 67 г. той вече е носител на Нобеловата награда за литература.  

В по-късните години на живота си, говорейки с характерния си дрезгав глас и експресивно ръкомахайки, Мориак оспорва виждането, че е католически романист. „Аз съм романист, който е католик“, настоява той. „С помощта на определен талант за създаване на атмосфера, аз се опитах на направя католическата вселена на злото очевидна, осезаема, която може да бъде помирисана. Ако теолозите представят абстрактната идея за греха, аз му давам плът и кръв“.

Веднъж Мориак казал на американския критик Малкълм Каули, че детството му е било ограничено, нещастно и интровертно. Той бил крехък, плах и раздиран от вина, доминиран от майка си и религиозните ѝ възгледи.

„Това е моята драма. Аз съм роден в католицизма. Не съм го избрал“, казал той.

Обичайки усамотението, той бил замислен младеж, чийто любим писател бил Блез Паскал – религиозен философ, който изобразявал човешката същност в мрачни тонове. Според някои критици Мориак бил духовен наследник на Паскал.

Франсоа Мориак пише 22 романа, по-голямата част от тях между 1921 г. и 1941 г., като всички засягат някаква аспект на проблема за злото.

„Бях и съм обезпокоен от проблема за злото и проблема за милостта“, казва Мориак на репортер, който го посещава в имението му близо до Бордо през пролетта на 1967 г.

Един от най-знаковите романи на френския писател е „Змийско кълбо“. Мрачното произведение, написано през 1932 г., е рязка сатира на буржоазното семейство, основано върху материалното, собствеността. В книгата всеки член на семейството отравя с отровата на своята ненавист съществуването на другите.

През 1952 г. Мориак печели Нобеловата награда за литература „за проникновения анализ на душата, за художествената сила, с която, под формата на роман, тълкува човешкия живот“. Той е награден с Големия кръст на Почетния легион през 1958 г. Публикува и серия лични мемоари и биография на Шарл де Гол. Събраните съчинения на Мориак са издадени в 12 тома между 1950  г. и 1956 г.

Писател, отличаващ се с изключителна находчивост и критицизъм, Мориак престава да пише романи, когато въображението му отслабва и се превръща в журналист и полемист. В последните 30 години от живота си той пише за френската преса остри критични материали за политиката, литературата и живота.

Мориак влиза в ожесточен спор с Албер Камю, веднага след освобождението на Франция през Втората световна война. Камю е редактор на опозиционния вестник Combat, който излиза като ежедневник до 1947 г., докато Мориак има колонка във „Фигаро“, уточнява онлайн енциклопедията alchetron.com. Камю твърди, че новоосвободена Франция трябва да се изчисти от всички елементи, сътрудничели на нацистите, но Мориак предупредил, че такъв диспут ще бъди встрани от интересите на националното помирение. Мориак също се съмнявал, че правосъдието ще бъде независимо или безпристрастно, предвид емоционалните сътресения от освобождението.

Той се обявява против френското владичество във Виетнам и силно заклеймява употребата на мъчения от френската армия в Алжир.

Мориак е в добри лични отношения с водещите интелектуалци на своето време, включително Андре Жид и Жан-Пол Сартър, макар че не е съгласен с философските теории и на двамата. Когато Жид умира, Мориак пише: „Не знам дали Жид е в рая или в ада. Но където и да е, сигурно е много интересно“.

А след кончината на Сартър, той отбелязва: „Ние се разбирахме като куче и котка, но той бе много мил човек, въпреки всичко“.

Сартър бил човекът, който според много критици, посочил слабите страни на романите на Мориак – липсата на свобода на неговите персонажи. Този доминиращ елемент накарал Сартър да каже: „Бог не е артист. Нито пък е Мориак“.

Към края на живота си, с около 100 книги зад гърба си, Мориак понякога се чудел дали не е живял твърде дълго. Седейки в гостната си в Малагар, слаб и елегантен в двуредно сако, той признава пред свой посетител: „Отгледан съм и съм живял в друг свят. Като дете не познавах киното и електричеството. Познавах старите ценности. Това не е моят век. Тук съм чужденец в този нов свят на атомната бомба… Сега ние живеем в замърсен свят. Време е да си тръгвам. Бъдещето е много, много черно, защото тези времена са грешни към природата. Човекът трябва да се върне към прости ценности“.