site.btaДелото на светите равноапостоли Кирил и Методий е живо и до днес, каза отец Анатоли Тодоров от Търговище

Неделната служба в храма „Св. Успение Богородично“ в Търговище събра мнозина вярващи. Пред миряните свещеник Анатоли Тодоров отбеляза, че днес е свят ден, в който имаме повод да се радваме и да се веселим, защото светата църква отбелязва с радост и дълбоко преклонение паметта на светите равноапостоли по тяхното дело и благочестие братята Кирил и Методий. 

Отец Анатоли припомни житието на равноапостолите и значимостта на тяхното свято дело. През дошлите в черквата той разказа, че житието на св. Методий – по-големият от двамата братя, свидетелства, че той първоначално и за срок около десет години се посветил на военното дело. В една от областите на тогавашната Византийска империя, той бил с висок военен чин, което още повече му давало възможност да израсне в политическата и военната йерархия. Св. Кирил пък бил с такава голяма любов към науката и благочестието, че още от ранни години проявил желание за мъдростта и за него вратите на прочутата Магнаурска школа били отворени. Двамата братя израснали всеки на различно поприще, отбеляза свещеникът. 

От думите стана ясно, че по-късно братята се преселили в манастир някъде в Мала Азия, където в пост и придобиване на християнски добродетели чрез молитви към Бога, израствали духовно и угаждали на Светия Бог чрез своя живот и своето ежедневно монашеско житие.

По това време, разказа отец Анатоли, Византийската империята имала много проблеми и някои от тях били с консолидацията, т.е. с обединението и присъединяването на някои племена, които по политически причини не желаели ли да влязат в състава на Византия. Тогава един от князете на тогавашната Великоморавия помолил управляващия по това време византийски император Михаил III да му изпрати такива духовници, които на език, познат на неговите народи, които той управлявал, да преподадат Божественото писание и богослужение, за да може по такъв начин хората да се единят и империята да възрастне в силна и несъкрушима против всички видими и невидими, външни и вътрешни нейни врагове. На тези мисии били изпратени братята Кирил и Методий.

Според свещеника това станало повод много хора да приемат светото кръщение и да се присъединят към светата църква, а по-късно и към Византийската империя. Но в същото време възбудило гнева и завистта на германоговорящо население и особено на представителите на тяхната духовност, които съвсем не таели добри чувства към светите братя и техните ученици - Сава, Климент, Горазд, Наум и Ангеларий. Те били привърженици на така наречената триезична ерес, която твърдяла, че Бог трябва да се прославя и може да се почита само на трите библейски езика – еврейски, гръцки и латински.

Само, че по онова време, както и днес, тези езици почти нищо не говорили на онова население и те не можели пълноценно да живеят в благодатта и учението на Светия Дух. Просветителската мисия на светите братя Кирил и Методий и на техните следовници направила това възможно. Много хора, осъзнавайки вярата, която следвали, но която не познавали, на свой роден език можели да изповядват и да се задълбочават и просвещават в нея.

Всичко това дало повод за гонение на светите братя и техните ученици от представителите на западното християнство, което по това време много се различавало от източното православие в духа и практиките на свое учение, богослужение и духовен живот. Отец Анатоли изтъкна, че западното християнство започнало да се отдава повече на разсъждение, на философия, на сколастика и по такъв начин вярата ставала все по-рационална и постепенно се стига до XI век и до разрива между източната и западната църква, „което макар някой да твърди, че днес е вече променено, че земните анатеми са свалени между римокатолици и православни - съвсем не е така“, посочи свещеникът. 

Разказът си за светите братя Кирил и Методий, отец Анатоли Тодоров продължи, посочвайки, че те много пострадали през своя земен живот от обидите, клеветите и доносите на тогавашното духовенство. „Били обвинявани в това, че искали да изместят западното богослужение и да го направят такова каквото е на изток. Били обвинявани, че разединяват народа, въвеждайки ерес, а именно че може да се прославя Бог и на четвърти език, а и оттам на много други езици, което благодарение на тяхното дело виждаме, че днес е широко разпространено по целия свят, където се проповядва светото православие“, каза той. 

Измъчен от своите трудове и от постоянните нападения на външните врагове, Св. Кирил тежко заболява и предчувствайки своята земна смърт, 50 дни преди нея приел монашество с името Кирил. След това неговият брат Св. Методий отдал дните си да превежда от гръцки на църковно-славянски език всички канонични книги на Стария Завет – „нещо, което е невероятно като труд, като знание, като мъдрост, като проникновение“, отбеляза свещеникът. 

„Такова било делото на светите равноапостоли, такова било и продължението на тяхното дело, чрез делото на светите техни ученици, много от които станали епископи, свещеници, дякони и църковни преподаватели в тогавашната империя. Виждаме, че тяхното дело е живо и днес“, каза свещеникът. И допълни, че това е една велика радост за българите, че имаме такива гении, такива велики застъпници пред Бога и основатели на християнска книжнина и писменост, които ние продължаваме да използваме и до днес.

„Нека по техните свети молитви, нашият Господ Иисус Христос милва православните славяните, да ни отваря очите и да виждаме света в истинската му, а не в лъжовна и измамна светлина и по такъв начин със своя живот, както и те с техния, да свидетелстваме за това, че Бог наистина възкръсна пребъдва с нас през всички дни“, пожела свещеник Анатоли Тодоров.