site.btaМладите могат: Поколение с воля за промяна, оставено без място на масата

Когато доверието в медии и експерти пада под „Добър 4“, а участието зависи от резултати и кауза, остава въпросът „Кой говори на младите и кой ги чува?“

Младите хора в България са готови да бъдат част от промяната, но не вярват, че им се дава възможност. Това показва националното представително изследване „Младите могат – за да има смисъл, трябва да има диалог“, представено днес на пресконференция в БТА от сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“. Проучването е част от проект „Младите могат“, посветен на младежкото овластяване и активно включване, реализиран по Националната програма за младежта на Министерството на младежта и спорта.

„Това е не просто портрет на предизвикателствата пред младежкото участие в България. Посочваме пътища и даваме решения. Младите българи искат кауза, искат резултати, искат гласът им да се чува и зачита. Не е сложно, трудоемко е и, без съмнение, е мисия в дългосрочен план“, заяви Калина Крумова, председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.

Проучването, реализирано от  социологическа агенция „Тренд“, очертава поколение с висока мотивация за участие в обществения живот, но и с ясно усещане за липса на реално влияние. Евелина Славкова коментира резултатите така: „Много от младите хора се чувстват дистанцирани, не знаят как да се включат, биха искали да го направят, но не знаят как. В същото време смятат, че могат да бъдат ефективни политически и граждански лидери.“

53% от младите хора вярват, че тяхното поколение може да промени България, а 50% заявяват готовност да се включат в обществени процеси и формулиране на политики, стига да бъдат ангажирани с конкретна кауза. Същевременно обаче 64% не вярват, че имат възможност да участват във вземането на решения на местно ниво, а 54% смятат, че младежите нямат реален достъп до обществено влияние.

Тревожен симптом е дълбокият срив в доверието към основните източници на обществена информация. Младите оценяват медиите, експертите и анализаторите средно с  „Добър 4“ по шестобалната система, като най-голямо доверие изразяват към родителите, следвани от приятелите, колегите и преподавателите.

Особено фрапиращо е, че 81% от младите хора никога не са чували термина „младежко овластяване“ – фундаментален за европейските и национални политики за младежко участие. Това не просто разкрива липса на информираност, а подчертава дълбоката дистанция между младите и институционалния диалог, който би трябвало да ги включва.

На този фон 57% от младите вярват, че човек на тяхната възраст може да бъде успешен обществен и политически лидер. Тази вяра се сблъсква с три водещи бариери: негативни стереотипи към младите хора – според 36% от анкетираните; липса на възможности и подкрепа – посочена от 50%; дефицит на умения и подготовка за участие – според 44% от младите. Допълнително, 36% от младите споделят, че именно в семейството им е формирано негативно отношение към политиката.

Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети, сподели: „Вярвам, че с годините максимата „младите хора са бъдещето“ трябва да се актуализира. Те са настоящето. Много ми се иска младите хора да бъдат по-често в новините с техните каузи и инициативи, за да се почувстват оценени и да имат стимул да продължават.“

Като пряк резултат от изследването, в следващите две седмици предстоят три регионални младежки форума – в Благоевград, Пловдив и Бургас, както и национален форум в София на 24 юни. Събитията ще съберат млади хора, социолози, политолози, представители на местната и националната власти, институции и медии в открит диалог по ключовите изводи от проучването. Форумите ще бъдат пространство за споделяне, сближаване на позиции и начертаване на общи стъпки напред.

Проект „Младите могат“ се реализира по договор № 25-00-3/14.05.2025 г. с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025).

Презентация