site.btaЕкатерина Панова, БТА Паралели: Всяка казана или написана дума в журналистиката има значение

Първите три сесии на настоящия парламент бяха белязани от труден консенсус и голяма активност на опозицията. Това коментира в подкаста БТА Паралели журналистът Екатерина Панова, която е заместник-директор на дирекция „Вътрешна информация“ и ръководител на екип „Репортери“ в Българската телеграфна агенция. 

В новия ни епизод с нея разговаряме за най-важното от работата на изминалото Народно събрание след излизането му в официална ваканция, отразяването на посещението на Володимир Зеленски в България през 2023 г. и психологията на журналиста. 

Тя посочва, че и този път се потвърди практиката Законът за движение по пътищата да бъде един от най-често променяните нормативни текстове в държавата. Това се наложи заради силното обществено недоволство, прераснало в протести след фаталния случай с малката Сияна. Приетите поправки бяха в две основни посоки: нови условия и организация на използването на тротинетки и разширяване на контрола върху автомобилния трафик с включването на необозначени полицейски екипи и видеонаблюдение от камерите на тол-системата. Макар да не отрича тяхната крайна необходимост, тя подчертава, че „едно общество е здраво, когато не се налага родители да протестират заради това, че децата им са убивани на пътя. Превенцията трябва да е преди трагедиите и политиците да са помислили в перспектива.“

По нейни наблюдения животът на настоящото Народно събрание е бил белязан от немалко изпитания. Като трудното избиране на Наталия Киселова за председател, например: „Голямо изпитание беше да се избере председател на Народното събрание, над 10 заседания бяха необходими, за да се избере Наталия Киселова, което не се е случвало досега в историята на институцията. Наред с това има 9 парламентарни групи, което също е прецедент и говори за неговото фрагментиране, при което е много трудно да се събират мнозинства. Така че от януари досега е налице правителство, което е с подкрепата на няколко партии, а от другата страна е опозиция, която също е с разнороден характер. Към това трябва да добавим и нейните действия, изразяващи се в рекордните четири вота на недоверие в рамките само на броени месеца,“ отбелязва Панова в своеобразния обзор на най-важните парламентарни събития.

Самият път на приемане на закони минава през продължителни процедури на внасяне и одобряване, като цели да обхване и гарантира интересите на всички заинтересовани страни от конкретния акт. „Не знам дали скоростното гласуване на закони или промени в последния момент е народопсихология. Но често на пръв поглед „лесни“ и безпроблемни гласувания, в момента, в който влязат за дискусия в парламента, се оказва, че не са помислени достатъчно добре или започват да будят разногласия. Нерядко има вероятност да се стигне и до протести, както и до реакции от различни браншови и неправителствени организации. Това налага връщане на нещата в „изходно“ положение и пътят се повтаря,“ обяснява тя. По нейните думи обаче бързото законодателство е противоестествено и е добре да се избягва, защото обикновено води до положение, познато като „промени на промените“. Тя допълва още, че парламентарните процедури дават достатъчно възможности за отстраняване на допуснати неточности и грешки, каквато например е тази за преразглеждане на даден текст между първо и второ четене.

БТА печели Екатерина Панова като място за професионално развитие с едно много ясно изискване, което е особено важно за нея. Агенцията държи и не прави компромис с отговорността в журналистическата работа. Защото, както отбелязва тя, в журналистиката „всяка една дума - написана или изречена, има значение. Затова Агенцията за мен е най-естественото място, където да работя като журналист, защото тук наистина се държи на абсолютната коректност.“ Именно защото усеща средата като своя, отказва във времето няколко предложения от други медии.

Според нея има неразбиране за важността на журналистиката по отношение на отговорността, съдържаща се в нея, за което заслуга имат и социалните мрежи с налагането на усещането, че всеки може да бъде репортер. Не приема за верен и един друг негативен мит – че репортерите са „стойки за микрофони“. Следва и доводът: „За отразяването на всяко едно събитие журналистът трябва да се подготви. За да се осмеля като прохождащ репортер да задам въпрос, ми отне една или две години, за да бъде той адекватен и да съм подготвена, да съм прочела достатъчно.“ 

Друго качество, което професията изисква, но е трудно за постигане, е дисциплината. „Думата е придобила във времето леко негативен елемент, но според мен е ключово качество, защото ако един човек не е дисциплиниран, той не може да успява изобщо в живота. Ако не може да управлява себе си, времето, поведението си, мислите си дори, човек не може да върви напред, защото се разпилява. Енергията му изтича напразно,“ споделя Панова.

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud