site.btaВъв Велико Търново художници от Германия и България представиха интерпретация на класическата попара с козунак и мурсалски чай

Художници от Германия и България представиха съвременна интерпретация на класическата попара с козунак и мурсалски чай в рамките на изложбата „Рецепта-II“, която беше открита тази вечер в Изложбените зали „Рафаел Михайлов" във Велико Търново. Изложбата обединява четирима германски и трима български автори. Диана Гали, Барбара Карер, Аки Кийфър, Марлене Франц Баутц, Деница Милушева, Димитър Солаков и Радостин Седевчев.

Изложбата обединява кулинарното и визуалното изкуство. Художниците изследват интерпретацията, предаването и обогатяването на писмена рецепта, споделена между тях в процеса на междукултурен обмен, базирана върху разработката на българския готвач Александър Гоцев. Той прави нетрадиционна интерпретация на класическата българска попара. Класиката включва препечен козунак, захар и мурсалски чай, а всеки от творците в проекта реферира тази основа по свой начин, каза за БТА Радостин Седевчев, който е един от авторите на изложбата и преподавател в Художествената академия в София.  

Съвременният прочит на готвача включва и топка сладолед от българско бяло сирене, локум, орехи, както и пуканки от амарант и елда. Всичко това носи вкуса на пролетна утрин, в месеците, когато приготвяме козунаци за Великден и другите пролетни празници, посочи Седевчев. Изложбата по подобна рецепта е била представена в Мюнхен от четири германски художнички. През този месец, те са участнички в пролетното издание на  резиденцията за изкуства във Вишовград, чийто стопанин е артистът Ларс Нордби, който е и координатор на събитието.  

Интересните експонати в инсталацията включват стара печка, с поставена върху котлоните й голяма тенджера, която през няколко минути издава свистящия звук на сварено мляко, дело на художника Димитър Солаков, чието послание е , че рано или късно ще си сърбаме попарата, а писъкът на тенджерата е своеобразно предупреждение. Радостин Седевчев представя рисунки на снимки от семейния си архив, но нарисувани с гъста инфузия от мурсалски чай. Те са поставени в хартиени козуначени плетки. Идеята е, че с времето образите върху хартията ще избелеят, както спомените изчезват,  но контурите остават. Всеки един от проектите на авторите  може да бъде разгледан до 18 май, уточниха организаторите.