На второ четене

site.btaОБНОВЕНА Председателят на ВКС няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира за служебен министър-председател, реши парламентът

Председателят на ВКС няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира за служебен министър-председател, реши парламентът
Председателят на ВКС няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира за служебен министър-председател, реши парламентът
Снимка: Благой Кирилов/БТА

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира за служебен министър-председател. Това решиха депутатите с приетата редакционна поправка в промените в Конституцията, обсъждани на второ четене в пленарна зала. Редакцията направи народният представител Надежда Йорданова от "Продължаваме Промяната - Демократична България".

Редакционната поправка бе гласувана със 166 гласа "за", "против" - 15 и без въздържали се. В текста, който бе приет, бе предвидено за "служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник". 

Основната задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби. 

Според действащите текстове от Конституцията, "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание". С приетите текстове се заличават думите "разпуска Народното събрание" и записа "двумесечен срок" за насрочване на избори за ново НС. 

Христо Иванов (ПП-ДБ) защити промените, които бяха гласувани. Изводът, който можахме да направим от дългата политическа криза, е че конституционният законодател, без да има намерение да създаде възможност за президентско управление - е създал такава възможност. Кризата значително се влоши, защото президентът имаше интерес да упражнява тази възможност, добави Иванов. По думите му примерът, който може да се даде, е този с консултациите. В тези консултации президентът не се държеше като човек, който използва различните форми на посредничество, за да посредничи между политическите формации и да преодолява техните разделения, коментира Иванов. Според него вместо това президентът последователно се е държал като заинтересовано лице, което бърза да стигне до момента, в който изпълнителната власт ще дойде при него.

Идеята, от която изхождаме, и конституционната философия е да има неутрални ограничени кабинети, само доколкото трябва да се проведат изборите и да се преведе държавата в междувластието. С оглед на тази цел се предлагат три кръга от мерки – въвежда се едно меню от лица, в което президентът, след консултации с парламентарните групи, може да избира за служебен министър-председател. Тук става дума за лица, които са получили доверието на парламента, добави Иванов. Той изтъкна, че приемат аргументите на ВКС, че не е логично председателят на ВКС да принадлежи към този кръг лица и затова го изключват.

Всички останали са висши държавни длъжности, които са получили доверието в парламента. Това са хора, които парламентът им е гласувал доверие, да бъдат на висше управленско ниво. Това са хора, които няма да бъдат хванати от улицата от някой президент, който да им каже: Аз те правя премиер – ти ще слушаш моята воля, посочи Иванов. По думите му тук става дума за форма на конституционно задължение и затова хипотезата, че те могат да се откажат от това да бъдат избрани за поста служебен премиер, не би следвало да бъде приложима. Това трябва да създаде по-голямо основание на доверие от всички политически сили по време на провеждане на дейността на този ограничен кабинет, добави Христо Иванов. Той посочи, че с текстовете се въвежда възможност със закон да се уредят конкретните правомощия на такъв тип кабинет.

Относно удължаването работата на парламента, Христо Иванов каза, че така ще се стигне до практическа непрекъсваемост на работата на законодателната власт, така че и това да бъде контрапункт на евентуална злоупотреба на изпълнителната власт от страна на служебен кабинет. 

Кристиан Вигенин от БСП посочи, че ще гласуват "против".  Според нас системата, която предлагате, е доста сложна и е много вероятно да не сработи по начина, по който очаквате, добави той. 

/РН, ВД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:50 на 20.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация