За приноса на българската емиграция в Северна Америка към подпомагане на армията на Съединените американски щати по време на Първата световна война припомнят през тази седмица от Генералното консулство на България в Чикаго. Текстът, публикуван във Фейсбук страницата на дипломатическото ни представителство, е част от образователен проект за историята и достиженията на българската емиграция в Северна Америка.
Макар България и САЩ да са противници във войната, по-голямата част от българската диаспора са македонските българи, които разглеждат призива на президента Удроу Уилсън за правото на самоопределение на народите като възможност за пълното освобождение на Македония, припомня консулството ни.
Ето какво още пише в текста, подготвен от дипломатическото представителство:
Македонските българи организират политически кампании в САЩ, имащи за цел да обяснят пред американската власт, че България не преследва колониални цели, а се стреми да постигне национално обединение на българския народ.
Виждайки участието на Америка във войната като възможност да бъде постигнат техният национален идеал, десетки хиляди българи работят в металургичните заводи и мини, произвеждайки основните суровини, необходими за оръжейната индустрия.
Български емигранти се включват и в редиците на американската военновременна армия. Съгласно данните от юли 1917 г. до декември 1918 г. над 400 българи служат като войници в дивизиите, командвани от генерал Джон Пършинг. След войната всички българи получават правата на ветерани. Това позволява на някои от тях да завършат висше образование и да достигнат високо обществено положение.
Особено показателен е примерът на войника Вангел Сугарев. След като завършва университета „Вашингтон“ в Сейнт Луис, той продължава да се занимава с наука и повече от четвърт век работи като професор в Тексаския технологичен университет.
САЩ се включват в Първата световна война на 6 април 1917г., като за да се покрият огромните военни разходи е необходимо финансиране чрез различни финансови политики. В този период федералното правителство разчита една трета от разходите за войната да бъдат покрити от нови данъци, а две трети, от заеми към населението.
Заемът към населението на САЩ бива наречен „Заем на свободата“, който се реализира чрез пет кампании по продажба на т. нар. „Облигации на свободата“ – „Liberty Bonds”.
Българите в Америка изкупуват масово специалните ценни книжа - „Liberty Bonds“, за да кредитират военновременната програма на САЩ. Българските емигранти разглеждат закупуването на тези книжа като начин да покажат своята лоялност към осиновяващата ги страна. Техният принос е израз и на подкрепа към 14-те точки за мир на президента Удроу Уилсън, даващи право на самоопределение на българите в Македония.
За изненада на правителството на САЩ, именно българите стават победители в кампанията по набирането на финансови средства чрез „Заема на свободата“.
Медии, политици и финансисти като Милтън Рийт, секретар на „Втори федерален финансов резерв“, излизат публично с изявления, давайки българите за пример на онези американци, които все още не са подкрепили родината си в мащаба, в който българите успяват.
САЩ са сред победителите от Първата световна война и на 18 април 1919г. на хиподрума в Ню Йорк „Националния заемен комитет“ на САЩ провежда тържествен митинг, в който взимат участие 30 000 души, представляващи 42 емигрантски общности.
За победител в кампанията по набирането на финансови средства чрез „Заема на свободата“ е обявена българската емигрантска общност. Специално по този повод, от Вашингтон е поканен да присъства българският пълномощен министър Стефан Панаретов.
/ЙК/
news.modal.text
