site.btaНа 12 август 1965 г. в Копривщица е открит Първият национален събор на народното творчество

На 12 август 1965 г. в Копривщица е открит Първият национален събор на народното творчество. Той се провежда в местността „Войводенец“ и продължава четири дни – до 15 август.

След успешното провеждане на първите регионални сбирки на народното творчество в началото на 60-те години на 20-и век, през 1963 г. в Комитета за изкуство и култура се заражда идеята за организиране на всеобщ национален събор. Културната проява има за цел да демонстрира богатото наследство на българския фолклор, художествените занаяти, приложните изкуства и специфични традиции от различни региони на страната. Участие в събора взимат общо 4000, сред които изпълнители на български народни песни, танци и мелодии, носители на народни обичаи и майстори на художествени занаяти. Българският бит и традиции са представени на шест различни сцени, както и в салона на копривщенското училище „Любен Каравелов“.

Най-изявените участници са удостоени с медали и грамоти, обявени от заслужилия народен артист Филип Кутев при закриването на събора.

Съборът е посетен освен от хилядите българи и от гости от Съветския съюз, Германската демократична република (ГДР), Чехословакия, Полша, Югославия, САЩ, Аржентина и други страни.

На Първия национален събор на народното творчество в Копривщица присъстват и повече от 30 официални гости от чужбина – музиколози, хореографи, етнографи и художници. Някои от тях споделят впечатленията си пред специалния кореспондент на БТА.

За четиридневния фестивал в Копривщица четем в бюлетина на БТА „Вътрешна информация“:

Пред Първия национален събор на народното творчество в Копривщица

София, 10 август 1965 г. /БТА/ От 12 до 15 август старинният подбалкански град Копривщица ще стане център на едно от най-големите културни събития в страната през тази година – Първия национален събор на народното творчество. В навечерието на този голям празник излезе от печат подготвеният специално за събора справочник, в който е разказано за разнообразните културни прояви по време на тържествата.

По време на празника в Копривщица ще бъде открита голяма изложба на приложните изкуства и художествените занаяти. В нея ще бъдат показани както музейни експонат и така и битови творби, изработени от живи народни майстори.

За улеснение на трудещите се от София и Софийски окръг на 15 август ще бъдат пуснати от София до Копривщица два допълнителни влака, които ще тръгват в 6:45 часа – единият през Световрачене, другият през Мусачево. Пътуващите за Копривщица с всички влакове ще ползуват 50 на сто намаление. С такова намаление ще пътуват и желаещите да посетят тържествата от всички гари от Пловдив до Карлово и Казанлък до Копривщица.

По време на събора в старинния град ще бъдат открити много щандове за продажба на сувенири.

***

Голям интерес към Първия национален събор на народното творчество

Копривщица, 11 август 1965 г. /БТА/ Старият живописен град, в който утре започва Първият национален събор на народно творчество, днес посрещна първите 1 700 участници в събора и повече от 4 000 гости.

На събора ще присъстват също гости от Съветския съюз, Германската демократична република, Чехословакия, Полша, Югославия, САЩ, Аржентина и други страни.

***

Леят се звуци на медни кавали

Днес беше тържествено открит Първият национален събор на народното творчество в Копривщица

Копривщица, 12 август 1965 г. /кор. на БТА Елена Димитрова/ Днес старата Копривщица бе по-млада от всякога. Под нейното ведро средногорско небе, под стрехите на живописните старинни къщи, в сенките на боровете и хълмовете се събраха над 2 000 певци, певици, свирачи, играчи, разказвачи, фолклорни групи за надпявания, надсвирване, надиграване и народни обичаи от всички краища на страната. Лятото на 1965 година ще се запомни с тази рядка културна проява на красотата, таланта и жизнената сила на нашия прекрасен народ – Първият национален събор на народното творчество.

Рано тази сутрин багри, музика, песни, кръшни хора заляха Копривщица и околностите й. Групи в пъстри носии се отправиха към паметниците на Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Любен Каравелов, Найден Геров, Димчо Дебелянов, Антон Иванов, Яко Доросиев, към мавзолея, братската моглия и първата пушка, за да поднесат венци.

В 11 часа участниците в празника на народното изкуство се стекоха в първата естрада за тържественото откриване на събора. Посрещнати с продължителни ръкопляскания на трибуната застанаха членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Боян Българанов, председателят на Комитета по културата и изкуството д-р Петър Вутов, първият секретар на Окръжния комитет на БКП Григор Стоичков, председателят на Централния организационен комитет – заместник-председателят на Комитета по културата и изкуството Ангел Будев. Тук бяха също така видни културни дейци, писатели, композитори, художници, хореографи. Гости на тържеството са и повече от 30 специалисти от Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Куба, ГДР, Югославия, Румъния, САЩ, Аржентина, Израел и др.

Под звуците на гайди и кавали от всички страни към трибуната заприиждаха пъстрите редици на танцовите и битовите групи с бъклици, погачи, плодове и спазвайки всички изисквания на народния обичай калесване, те се отправиха към естрадата. Извиха се хора, екнаха свирни. Главният калесар Иван Ненов вдигна бъклицата. На гостите бяха поднесени пресни погачи.

С голямо внимание присъстващите на тържественото откриване изслушаха словото на д-р Петър Вутов. От името на правителството и на Комитета по културата и изкуството той приветства участниците, почитателите, организаторите и гостите на Първия национален събор на народното творчество – едно от най-големите тържества на народната култура и на художествения гений на българския народ през 1965 година.

Първият национален събор на народното творчество – изтъкна той – ще потвърди по блестящ начин, че художествената съкровищница на българския народ е богата, прекрасна и необятна, както е богата и прекрасна нашата земя хубава. (…)

На Първия национален събор на народното творчество в Копривщица – подчерта д-р Петър Вутов – ние гледаме с големи надежди. Той ще бъде своеобразно обобщение на постигнатото от досегашните събори и в същото време начало на нов етап в развитието на това всенародно художествено движение. Д-р Петър Вутов призова българските писатели, композитори, хореографи и художници – всички дейци на културата и изкуството – да осмислят от съвременни позиции фолклорното богатство на нацията, което може и трябва да послужи като здрава основа за развитието на цялата ни съвременна култура и изкуство и за създаване на нови произведения на литературата, музиката, театъра, хореографията, изящното изкуство, киното и другите области на изкуството.

От името на Съюза на българските композитори и на Съюза на българските писатели участниците в събора бяха поздравени от композитора акад. Петко Стайнов и писателя Ламар. По обед тържествата се пренесоха в града, където в сградата на училището председателят на Съюза на българските художници народният артист проф. Дечко Узунов откри първата национална изложба на приложното изкуство и художествените занаяти. Официалните лица начело с Боян Българанов с голям интерес разгледаха експонатите – керамика, носии, черги, тъкани, ковано желязо и др.

Следобед на шестте естради започнаха изпълненията на повече от 1 300 народни певци, гайдари, гуслари, кавалджии, разказвачи, певчески групи и групи, представящи народни обичаи и др.

***

Тържествува народното богатство в Копривщица

Копривщица, 13 август 1965 г. /кор. на БТА Е. Димитрова/ Днешният ведър летен ден е освежил още повече багрите на живописната Копривщица и ярките костюми на нейните гости. От шестте естради в местността „Войводенец“, извисили се над боровите хълмове, продължават да се носят песни и свирни, да се люшкат кръшни хора, да се изпълняват старинни народни обичаи, да се разказват приказки и легенди. Особено оживено бе тази сутрин на втора естрада. Тук се проведе показ на народни носии, най-добрите от които ще бъдат представени на ревюто на 15 август. От Благоевградски, Варненски, Софийски, Смолянски, Пазарджишки, Бургаски, Толбухински, Кюстендилски и Пловдивски окръг бяха демонстрирани мъжки, женски, момински, годенижки, сватбени, комитски, овчарски и други костюми от различни времена и области.

С голям интерес многолюдната публика посрещна представянето на първенците от вчерашния ден. Наред с оригиналните образци на фолклора, допуснатите до втория кръг 130 участници показаха завидно изпълнителско майсторство. Силно впечатление направиха мъжките битови групи от град Сандански и град Банско, смесената битова група от град Елин Пелин, женските битови групи от Кюстендил и село Ковачевци – Софийски окръг, танцовите групи от село Попица, Пазарджишки окръг, село Гега – Смолянски окръг, певците Цветана Борисова от Благоевград, Недка Гитева от Първомай, Иван Георгиев от Толбухин, гъдуларят Трифон Мутафов от село Кривна – Разградско, разказвачите Манол Григоров и Мария Стефанова от село Широка Лъка, Смолянски окръг, и много други.

Следобед отново стотици посетители на събора се стекоха пред микрофоните на първа естрада. С голяма непосредственост, любов и вещина битови групи пресъздадоха народни обичаи и обреди. Бяха показани „лазаруване“ от село Бусманци – София, „еньова буля“ – село Желязково, Ямболски окръг, „кукери“ – село Бояново, Ямболски окръг, „коледари“ – Елхово, „шопско коледуване“ – село Обеля – София.

Вечерта в къщата-музей „Любен Каравелов“ бе изнесена лекция на тема „Любен Каравелов и фолклора“ от Дочо Леков, научен сътрудник при Института по литература при БАН.

***

Блика изворът на народното творчество

Копривщица, 14 август 1965 г. /БТА/ Трети ден в китната местност „Войводенец“ край Копривщица звучат народни песни, свирни, играят се хора, пъстреят богати български носии. Трети ден на естрадите оживява мъдростта, талантът и духът на цял един народ. Броят на участниците вече достигна близо четири хиляди души.

От рано тази сутрин на първа естрада зазвучаха свирни. Тук многобройната публика изслуша най-добрите инструменталисти и инструментални групи от първия кръг. На сборове и поляни дълго се носеха свирни от народните инструменти – гайда, кавал, дудук, двуянка, свирка, цафара и гъдулка. Публиката възторжено аплодира Иван Цонев от село Сваленик – гайдар, Марин Крумов от село Писанец, кавалджия – двамата от Русенски окръг, инструменталните групи от с. Раздел, Ямболски окръг, с. Арчар, Видински окръг, от гр. Петрич и други.

Голям интерес многобройните гости на събора проявиха и към днешния показ на народни носии и битови моменти от Пернишки, Старозагорски, Сливенски, Ямболски, Михайловградски, Габровски, Великотърновски и други окръзи. Отново десетки женски, мъжки, булченски, овчарски костюми на цели семейства и детски облекла демонстрираха богатото разнообразие на носии. Особено интересни бяха детските и овчарските костюми от село Голямо Бучино, Пернишки окръг, лазарските костюми от село Люлин, Пернишки окръг, котленските и копривщенски градски носии и др. Направи впечатление и стремежът да се издирят и покажат по-стари костюми от края на 18-ти и началото на 19 век. (…)

Следобед голям интерес създаде първа естрада, където бяха пресъздадени народни обичаи: старобитна жътва, женене на мома за беневреците на момъка, който е на гурбет, лазаруване, засевки, Гергьовден, старозагорска сватба и др. Народните обичаи бяха изпълнени от битови групи от Коларовградски, Пернишки, Великотърновски, Сливенски, Старозагорски и други окръзи.

В салона на копривщенското училище тази вечер се състоя обсъждане на първата национална изложба на приложните изкуства и народните занаяти. Сътрудничката на Централния дом за народно творчество Тамара Бочева говори за народното творчество.

***

Четири дни Копривщица под девиза „Песен синур не знае“

Копривщица, 15 август 1965 г. /кор. на БТА Ел. Димитрова/ И тази сутрин старата живописна Копривщица осъмна под разветия трикольор на Първия национален събор за народното творчество. От ранна утрин на поляните в местността „Войводенец“ се понесоха песните и свирните на последните състезатели – участници в надпяванията, надиграванията, надсвирванията.

В 10 часа сутринта стотици гости на събора се стекоха пред първа естрада, където се проведе заключителният показ на народните носии. Още веднага пред възхитените очи на публиката бе демонстрирано богатото разнообразие от народни работни и празнични дрехи, събрали в багрите и хармониите си красотата на народния бит.

... 15 часа следобед. Първа естрада отново бе обградена от многохилядния пръстен на публиката. От всички страни заприиждаха групите на участниците в заключителна концерт. Екнаха свирни и песни. Пъстрееха национални носии. Заключителният концерт бе открит от певческата група от село Калище, Пернишки окръг. Дълго публиката аплодира както индивидуалните изпълнители, така и представилите се танцови и певчески групи.

След концерта произнесе слово заместник-председателят на Комитета по културата и изкуството и председател на Централния организационен комитет на събора Ангел Будев. В продължение на четири дни – изтъкна той – из тия средногорски поляни и гъсти гори, в които са бродили много славни хайдути и партизани, в старинна Копривщица, откърмила плеяда дейци – титани на революционното дело от нашето Възраждане и антифашистката борба, си дадоха среща близо 4000 талантлив и чада, синове и дъщери на прекрасния ни народ, изпълнители и носители на неповторимите български народни песни, танци и мелодии, на народните обичаи и майстори на художествените занаяти. Отзвукът от този събор, какъвто България не помни, ще стигне до най-отдалечените краища на страната и далеч зад нейните предели. От името на Централния организационен комитет Ангел Будев поздрави участниците и преди всичко първенците на Първия национален събор на народното творчество в Копривщица. След това той обяви събора за закрит. Народният артист Филип Кутев съобщи наградите. На Първия национален събор за народно творчество са удостоени с медали и грамоти 583-ма души: 89 със златни медали, 180 със сребърни, 178 с бронзови и 86 с грамоти. Най-много златни медали получават Ямболски и Пернишки окръг, а с най-голям брой медали са наградени Софийски и Старозагорски окръг, общо с по 37 медала.

***

Чудесно представяне на фолклора

Копривщица, 15 август 1965 г. /кор. на БТА Ел. Димитрова/ На Първия национален събор на народното творчество в Копривщица присъстват повече от 30 гости от чужбина, музиколози хореографи, етнографи, художници и други. Пред представител на БТА някои от тях бяха любезни да споделят своите впечатления от тази грандиозна демонстрация на българския народен гений.

Слободан Жечевич, представител на Съюза на фолклористите в Югославия, научен сътрудник в Етнографския институт при Сръбската академия на науките: „Присъствал съм на много международни фолклорни тържества, но тържествата в Копривщица правят впечатление със своята непосредственост. На събора ние опознахме много страни на българския фолклор. Досега той ни беше познат само от литературата. А сега ние го виждаме показан на едно място. Затова смятам събора в Копривщица за голям успех и израз на фолклорното богатство на българския народ“.

Матилда Бърд, от Университета в Бостън – САЩ: „Селяните в България са хора с богата култура, което представлява без съмнение интерес за изследване. Те с любов и с голямо пристрастие продължават старите фолклорни традиции на българския народ – в  богатите костюми, танците, музиката. Много силно впечатление ми направи достойнството, гордостта и добрия характер на българските селяни. Аз лично смятам, че България е една от страните с най-чисто опазен и богат фолклор.

Она Левен, секретарка на Българското фолклорно д-во в Лондон, единственото в Западна Европа, и Гордън Джаксън, фолклорист: „За пръв път виждаме такова чудесно представяне на фолклора. Не мога да кажа какво най-много ни харесва. Всичко заедно. Да се запази такова нещо дълго време е действително небивало, като се има предвид и дългогодишното отоманско робство“.

След първото издание на събора се налага традицията той да се провежда на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август в Копривщица. Организатори са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).

От декември 2016 г. Националният събор на народното творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, четем на официалния сайт на община Копривщица. В духа на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, приета през 2003 г., на Събора индивидуални и групови изпълнители представят обредни практики, песенни, инструментални, танцови, словесни и други форми на изразяване, свързани с традиционни знания и умения, осъзнати като част от тяхното културно наследство и локална идентичност.