site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 май  в  историята

24 май 2024 г., петък, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Симеон Дивногорски. Ден на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
  
В България се отбелязва:

Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Официален празник.
Обявен е със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г. като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив на 11 май (ст. ст.) 1851 г. по инициатива на Найден Геров. С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-то Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Празникът на народните читалища. Отбелязва се съгласно Устава на Съюза на народните читалища, приет от 26-ия редовен конгрес на организацията през м. ноември 1990 г. в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Първите читалища възникват през 1856 г. в градовете Свищов, Лом и Шумен.

Денят на град Балчик. Отбелязва се по традиция в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Празникът на град Благоевград. Отбелязва се съгласно Решение 129 на Общинския съвет от 22 април 1992 г. в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Празникът на град Велики Преслав. Отбелязва се съгласно Решение 112 на Общинския съвет от 23 ноември 2004 г. в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - 24 май. До 2004 г. Денят на град Велики Преслав се е чествал на 8 ноември - деня на църковния празник на св. Архангел Михаил.

Празникът на град Долни чифлик. Отбелязва се в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
 
Денят на град Кубрат. Отбелязва се съгласно решение на Общинския съвет от 12 април 1994 г. в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Празникът на град Приморско. Отбелязва се в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Празникът на град Садово. Отбелязва се съгласно решение на Общинския съвет от 2004 г. в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Денят на град Тополовград. Отбелязва се по традиция в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Празникът на град Чепеларе. Отбелязва се от 1994 г. съгласно Решение 153, протокол 18 на Общинския съвет от 14 октомври 1993 г. в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

По света се отбелязва:

Международният ден за действия на жените за мир и разоръжаване. Отбелязва се от началото на 80-те години на 20-и век първоначално в Европа от различни организации и движения на жените като ден на протест срещу ядрените оръжия и надпреварата във въоръжаването.

Европейският ден на парковете. Отбелязва се от 1999 г. по инициатива на Европейската федерация на природните и националните паркове, с цел да се повиши информираността на международната общност за опазването и устойчивото управление на защитените територии. Годишнина от създаването (1909) в Швеция на първите в Европа девет национални парка. Мотото на деня за 2024 г. е: "Гласувайте за природата", обвързано с предстоящите избори за Европейски парламент от 6 до 9 юни 2024 г.

Националният празник на Еритрея. Ден на независимостта (1993).

На този ден в България:

1851 - В епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив на 24 май 1851 г. (11 май 1851 г. ст. ст.) по инициатива на Найден Геров за първи път в България е отбелязан Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост. Денят 11 май е избран, защото е общият църковен празник на двамата светци. По примера на пловдивското училище, а също и по собствена инициатива, и други училища започват да празнуват паметта на Кирил и Методий и придават на празника общонароден просветен характер. След освобождението на България от османско иго (1878) първото честване е на 11 май 1880 г., когато е организирано шествие. През 1885 г. денят е обявен като Ден на просветата в малка църква край Златния рог в Цариград. След промяната на календара с въвеждането на Григорианския календар (1916) празникът се отбелязва на 24 май като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва 11 май като Ден на светите равноапостолни Кирил и Методий.  За официален празник (24 май нов ст.) е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г. С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества в един ден - 24 май, като църковен, училищен и всенароден празник. През 1969 г. след отделяне на църковния от светския календар, съществуват два празника - църковен (Ден на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май) и светски (24 май). Като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май е обявен за официален празник със Закон за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., а със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-то Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

1901 - На 24 май (11 май 1901 ст. ст.) в Ловеч за първи път е изпълнен химнът "Върви, народе възродени" (официално название "Химн на славянските равноапостоли Св. св. Кирил и Методий")  по текст на стихотворението "Кирил и Методий", написано през 1892 г. от учителя по музика в Русе Стоян Михайловски, и публикувано същата година в книжка 9-10 на сп. "Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков, по това време учител по музика в Ловешката гимназия, го открива в учебника на свой ученик и написва музиката към него.

1914 - В София е основан професионален футболен клуб "Левски 1914". Създаден е като "Софийски спортен футболен клуб Левски" и е кръстен на Апостола на свободата Васил Левски. Клубният стадион на отбора носи името на футболиста Георги Аспарухов (Гунди).

1924 - Учредена е Българската федерация по лека атлетика (БФЛА).

1925 - В Сандански е основан футболен клуб "Устрем". От 1957 г. се нарича футболен клуб "Вихрен".

1970 - Организиран е първият международен фестивал "Софийски музикални седмици". На свое заседание през 1970 г. Колегиумът на Комитета по култура и изкуство приема план за организирането на фестивала по подобие на фестивалите "Руска зима" в Москва, Русия, "Пражка пролет" в Прага, Чехия,  "Варшавска есен" във Варшава, Полша и др. "Софийски музикални седмици" се организира всяка година и по традиция се открива на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Освен концерти и оперни и балетни спектакли, в програмите на фестивала се включват и други форми: научни конференции (кръгли маси) в областта на музикалната теория, фотоизложби, прожекции на филмирани опери, майсторски класове за млади инструменталисти и певци. Отбелязват се годишнини на български и чужди големи композитори, осъществяват се първи изпълнения на значими музикални творби (в това число и нови). В рамките на фестивала се организира и Международен конкурс за млади оперни певци. От 1982 г. е член на Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет.

1975 - Пред сградата на Народната библиотека "Кирил и Методий" в София е открит паметникът на светите братя Кирил и Методий. Основният камък е положен на 13 февруари 1969 г. Скулптор на паметника е Владимир Гиновски, архитект е Иван Иванчев. Височината на фигурите е 3,85 м, а височината на пиедестала - 1,50 м.

1999 - Открита е книжарница "Писмена" - първата българска виртуална книжарница.

2002 - В София за първи път се провежда пролетната сесия на Парламентарната асамблея на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която продължава до 28 май 2002 г.

2003 - На площад "Жул Паскин" във Видин е открит  бюст-паметник на художника Жул Паскин, който е роден във Видин през 1885 г.

2003 - Учредена е партия Българско движение "Национален идеал за единство". На извънреден конгрес на 16 януари 2010 г. е прието ново име - "Вяра морал родолюбие отговорност - Национален идеал за единство" (ВМРО-НИЕ)

2007 - Във Враца е открит паметник на светите братя Кирил и Методий - дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков. Фигурите са високи 4,85 метра и са излети от майсторите в леярската работилница в Сопот с ръководител Георги Врабев.

2009 - В 17:13 ч. българско време е  регистрирано земетресение с епицентър на 160 км  в югозападна посока от София, извън територията на страната - до гр. Валандово в Република Северна Македония, близо до границата с България. Следват поредица от земни трусове, като най-силните са регистрирани  в 19:18 ч. - 5,2 по скалата на Рихтер, и в 22:37 ч. - 4,5 по скалата на Рихтер в района на Петрич, Благоевград и Гоце Делчев. Няма съобщения за жертви или материални щети в нито една от трите страни.

2013 - В аудитория 272 на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се провежда 3-ият международен конгрес по българистика. Почетен патрон на конгреса е президентът Росен Плевнелиев. Форумът е част от програмата, с която най-старото висше училище в България отбелязва своята 125-а годишнина. За първи път след 1989 г. в България се организира толкова мащабен научен форум. Участват близо 500 преподаватели и изследователи от 34 държави. Предишните два конгреса по българистика са през 1981 и 1986 г. Форумът е възстановен по инициатива на Софийския университет.

2014 - Във Враца е открита нова паркова зона с полигон за екстремно колоездене. Уникалното за града съоръжение дава възможност на любителите на планинското колоездене да тренират и усъвършенстват уменията си в безопасна градска среда. Специалният байкпарк включва велописта с дължина над 1000 м с различни нива на трудност. Полигонът за екстремно колоездене е част от парковата зона в района на "Медковско дере".

2015 - Пред сградата на българския православен храм "Св. Иван Рилски Чудотворец" в Чикаго в САЩ е открит триметров паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски. Инициатор и основен дарител за паметника е 61-годишният строител от Ахелой Михаил Томов. Това е вторият паметник на Васил Левски в САЩ. Първият е до посолството на България във Вашингтон.

2016 - От 24 до 25 май 2016 г. на официално посещение в София е генералният секретар на Международната организация на франкофонията Микаел Жан. Тя има срещи с президента Росен Плевнелиев, със заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Меглена Кунева и с министъра на външните работи Даниел Митов. В рамките на визитата е подписано Споразумение между правителството на България, Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията за дейността на Висшето училище на франкофонията по администрация и управление.

2017 - В  Истанбул, Турция, по време на десетия конгрес на Европейската организация на върховните одитни институции (ЕВРОСАЙ) (22-24 май 2017), Сметната палата на  България е избрана за одитор на ЕВРОСАЙ за периода 2017-2019 г. Българската делегация на конгреса е водена от председателя на българската Сметна палата Цветан Цветков. Кандидатурата на страната ни е подкрепена от 25 от участващите на конгреса 40 върховни одитни институции (ВОИ). България е член на ЕВРОСАЙ от 1990 г., а българската Сметна палата - от 2002 г., но за първи път заема мандатен пост в организацията.

2018 - След почти 20 години на световния музикален пазар излиза нов албум на "Мистерията на българските гласове" - "BooCheeMish", и съдържа 12 нови произведения, специално написани за състава.

2020 - В София се провежда 12-ата церемония за връчването на Награди за принос в науката "Питагор" 2020 г. на Министерство на образованието и науката за съществен принос на български учени и научни колективи за развитието на науката. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчва Голямата награда за цялостен принос в развитието на науката на двама учени - на проф. Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките и на акад. проф. Никола Съботинов от Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките.

2022 - Продължилата четири часа буря с пороен дъжд, придружен с градушка, стигаща размери на орех в с. Змеица, община Доспат, нанася големи поражения - отнесени са пътни настилки, наводнени са приземни етажи, унищожени са посеви. Бурята е определена от жителите на селото като най-силната от 60-70 години насам.

2023 – В Казанлък официално е открит първият музей в страната, посветен изцяло на една картина. Музеят е филиал на местната Художествена галерия и ще съхранява една от най-известните творби в българската история на изкуството – портретът “Ахинора” на Иван Милев.
                            
На този ден по света:

1337 - Начало на Стогодишната война в Европа. Войната e предизвикана от съперничеството между Англия и Франция върху владенията във Фландрия, като поводът са претенциите на английския крал Едуард Трети към френския престол. Войната завършва на 19 октомври 1453 г. с капитулацията на англичаните в Бордо, Франция.

1431 - Църковният съд в Руан, Франция, осъжда на смърт чрез изгаряне на клада националната героиня на Франция Жана д'Арк по обвинения в ерес. Жана д'Арк ръководи войските, освободили Орлеан от англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453). Смъртната присъда е изпълнена на 30 май 1431 г. През 1456 г. Жана д'Арк е реабилитирана, а на 16 май 1920 г. Католическата църква я провъзгласява за светица.

1844 - Самюъл Морз предава първото телеграфно съобщение на морзова азбука от Вашингтон до Балтимор. На 4 септември 1837 г. в Ню Йорк, САЩ, Самюъл Морз за първи път демонстрира създадения от него електромагнитен телеграфен апарат, за използването на който е въведен телеграфният код (1838), известен като морзова азбука. Морзовата азбука излиза официално от употреба на 1 февруари 1999 г.

1883 - В Ню Йорк, САЩ, официално е открит Бруклинският мост. Дължината на моста, който има 6 платна, е 1829 м, а разходите за строителството му възлизат на 15 млн. долара. Строителството на висящия мост започва на 3 януари 1870 г. Изграден е над р. Ист ривър и свързал Манхатън с Бруклин, който по онова време е селски район на Ню Йорк. Мостът изиграва съществена роля за оформянето на града. Постепенно Бруклин се разраства и населението му се увеличава с 42 процента от 1880 г. до 1890 г., докато населението на Манхатън нараства с 26 процента за същия период.

1900 - Великобритания анексира към територията си бурската Оранжева република, преименувана на Колонията на Оранжевата река по време на втората Англо-Бурска война в Южна Африка (11 октомври 1899-31 май 1902). През 1910 г. колонията влиза в състава на Съюза на Южна Африка (дн. провинция Фри Стейт на Република Южна Африка).

1927 - Великобритания прекъсва дипломатическите си отношения със СССР. Причина за прекъсването на дипломатическите и търговски отношения е обвинението от страна на Великобритания, че СССР води подривна дейност на британска територия и се намесва във вътрешната политика на Китай. Великобритания възстановява дипломатическите си отношения със СССР на 23 юли 1929 г.

1956 - В Лугано, Швейцария, в залата на театър "Курсал" се провежда първият конкурс за песен "Евровизия". В него участват седем държави - Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Франция, Нидерландия и Швейцария, всяка с по две песни. Победителка става швейцарската певица Лиз Асиа. Конкурсът за песен на Евровизия се провежда всяка година, като участниците са от държавите членки на Европейския съюз за телевизионно и радиоразпръскване и на някои телевизии от Азия и Африка. Всяка държава е представена с по една песен. Домакин на шоуто обикновено е страната, чиято песен е спечелила първо място предходната година.
 
1962 - Президиумът на ЦК на КПСС приема решение за провеждане на операция под кодовото название "Анадир", предвиждаща прехвърлянето в Куба на съветски балистични и крилати ракети с ядрени бойни глави. Операцията се провежда в обстановка на пълна секретност в периода от август до октомври 1962 г. и е в отговор на разполагането на американски ракети в Турция и Италия, както и заплахата от нахлуване на американски войски в Куба. През октомври 1962 г. съветските ракети са открити от американското разузнаване, което води до влошаване на отношенията между САЩ и СССР, известна като "Карибска криза".

2001 - В Израел 25 души загиват, а 300 са ранени при церемония в сграда за сватбени тържества в Йерусалим. Причина е срутването на дансинга на третия етаж е техническа, инженерна грешка, а не саботаж или терористичен акт.

2002 - В Москва, Русия, президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джордж У. Буш подписват Договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия (Московски договор), по силата на който двете страни се задължават до 31 декември 2012 г. да намалят с по две трети броя на ядрените си бойни глави, които да бъдат сведени до равнището на 1700-2200 бойни глави. Подписани са 5 декларации: за новите икономически отношения, за новия енергиен диалог, за контактите между хората, за антитерористичното сътрудничество и за обстановката в Близкия изток. Договорът влиза в сила на 1 юни 2003 г. и прекратява действието си на 5 февруари 2011 г., когато е заменен от Договора за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ-3, подписан на 8 април 2010 г. в Прага, Чехия, от президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама.

2002 - В мина "Юбилейная" в Кемеровска област избухва газ метан. Експлозията става на дълбочина 520 м, като под земята в този момент работят 217 души. Загиват 39 човека. Причина за експлозията е късо съединение. Комисията, разследваща аварията установява, че датчиците за уведомяване за увеличаване на концентрацията на метан не работят.

2004 - В Кейптаун, Република Южна Африка, се провежда 27-ото консултативно съвещание по Договора за Антарктика. На Украйна е предоставен статут на консултативна страна по договора, с което става 28-ата пълноправна членка. Разглеждат се въпроси, свързани с опазването на околната среда в Антарктика. Приети са оценките на Норвегия, Чехия и САЩ за въздействие върху околната среда в Антарктика, продължава ревизията на анекс 2 към Мадридския протокол за опазване на антарктическата флора и фауна. Направени са важни стъпки за регулирането на туризма и другите неправителствени дейности в района на Антарктика.

2008 - В Мианма жителите на 47 града гласуват за предложената от военната хунта нова конституция. Предишната конституция на Мианма от 1974 г. е анулирана след военния преврат на 18 септември 1988 г. Референдумът за новата конституция е организиран на 10 май 2008 г., но в някои райони е отложен за 24 май заради опустошителния циклон Наргис, който взема десетки хиляди жертви.

2009 - Във Виена, Австрия, в сикхски храм е прострелян индийски проповедник, който умира на 25 май 2009 г., ранени са 16 души. Причината за кървавата драма е религиозна свада между последователи на различни сикхски секти.

2010 - В Иран властите на втория по големина град - Машад, значително увеличават глобата за жени, които не спазват ислямските изисквания за облекло. Нравствената полиция в Иран започва годишната си пролетна кампания срещу жени, които са твърде гримирани, показват косата си на публични места или са облечени по начин, който очертава тялото им.

2012 - В Унгария Държавното събрание (парламентът) приема смекчен вариант на оспорвания закон за медиите. Поправката към закона, отнасяща се до защитата на журналистическите източници, е гласувана с 257 гласа "за" и 51 "против". По силата на новия текст журналистите няма да бъдат заставяни да разкриват самоличността на източниците си. Защитата на източниците остава в сила и ако журналистът смени работата си.

2013 - Парламентът на Словения одобрява със 78 гласа "за" въвеждането на "златно бюджетно правило" в конституцията на страната, ограничаващо ангажиментите за разходите, което ще влезе в сила от 2015 г. 

2014 - В провинция Юнан, Китай, е регистрирано земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер. Около 23 800 души са пострадали, 12 000 са получили наранявания и още 8500 са евакуирани. Повредени и разрушени са 9400 жилищни сгради, нарушено е пътното движение и електрозахранването. След основния трус, регистриран минути преди 5 часа местно време, в района са регистрирани още 14 вторични труса.

2015 - Джихадистите от сунитската групировка "Ислямска държава" избиват най-малко 400 души в древния гр. Палмира с арабско име Тадмор, провинция Хомс в Сирия, като повечето от жертвите са жени и деца. След като превземат Палмира на 20 май 2015 г. джихадистите извършват масови кланета в града.

2016 - В Ханой, САЩ и Виетнам подписват споразумение, което позволява на американския Корпус на мира да заработи в азиатската страна за първи път в историята си. Споразумението е подписано след продължили повече от десетилетие преговори между двете страни. Съгласно споразумението става дума за програма, която ще позволи на доброволци на Корпуса на мира да преподават английски език в  училищата на най-големите виетнамски градове Ханой и Хошимин. На церемонията по подписване на споразумението в Ханой присъства държавният секретар на САЩ Джон Кери. Договорът е подписан от директора на Корпуса на мира Керълайн Хеслър-Радлет и от посланика на Виетнам в САЩ Пхам Куанг Винх. Корпусът на мира е създаден на 1 март 1961 г. по инициатива на президента Джон Кенеди. Сред целите на организацията е подобряване на имиджа на САЩ.

2018 - В Мадрид, Испания, Специализираният наказателен съд осъжда 29 бизнесмени и бивши официални лица от управляващата Народна партия по обвинения в корупция на общо 351 години затвор. Според присъдата представители на партията са взимали подкупи срещу предоставяне на обществени поръчки в няколко испански общини.

2019 - Папа Франциск назначава за първи път жени в Синода на епископите, основан през 1965 г. като съвещателен орган към папите. Това са три монахини и една мирянка, като две от четирите жени са италианки - сестра Алесандра Смерили, която е преподавател по икономика, и Сесилия Коста - преподавател по социология. Другите са сестра Мария Луиса Берсоса Гонсалес от Испания и сестра Натали Бекар от Франция.

2020 - Във Виена, Австрия, в болница "Алгемайнес кранкенхаус" за първи път в Европа е извършена белодробна трансплантация на пациент, болен от КОВИД-19. Осем седмици след като е била заразена с коронавируса, белият дроб на 45-годишната пациентка e отказал да функционира, не е било възможно да бъде поставена на изкуствено дишане и повече от 20 дни животът й е бил поддържан с помпа, поддържаща кръвообращението. В съобщение, разпространено за медиите, се казва, че без нов бял дроб жената не е имала никакви шансове за живот, тъй като не се е повлияла от медикаменти и плазмена терапия.

2021 - Президентът на Беларус Александър Лукашенко подписва закон, който ограничава дейността на медиите в страната и позволява на властите да ги закриват без съдебно решение. Новият закон забранява на медиите да отразяват на живо неразрешени масови прояви и публикуването на резултати от неразрешени от властите проучвания на общественото мнение. Законът разрешава на министерството на информацията да затваря медии - мярка, за която досега е необходимо съдебно решение.

2022 - Въоръжен мъж открива огън в обедните часове в началното училище "Роб" в гр. Ювалди в южната част на щата Тексас в САЩ. Загиват 19 ученици и двама възрастни, ранени са трима души. Извършителят - 18-годишен местен жител, идентифициран като Салвадор Рамос, е убит от федерален агент от граничната охрана. Това е най-смъртоносната стрелба в училище в САЩ от 2012 г., когато нападател убива 20 деца и шестима възрастни в началното училище "Санди Хук" в Нютън, щата Кънектикът.

2023 -  В Кюснахт, близо до Цюрих в Швейцария, на 83-годишна възраст умира американската певица Тина Търнър.

Родени на този ден българи:

Христо Силянов, български писател, журналист, историк, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1880-1939).
При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903) води чета в Одринския революционен окръг, секретар на конгреса на Петрова нива (1903). Участник в сраженията за освобождението на Василико (дн. Царево) и Ахтопол. През 1908 г. е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. Председател на Дружеството на столичните журналисти (1931-1932). Председател на Македонския научен институт. Главен редактор на в. "Ден" (1922). Основател на в. "Българан" (1904) и на сп. "Сила" (1918). Сътрудничи на сп. "Македония", сп. "Обединение", сп. "Нова България" на в. "Илинден", в. "Трибуна", в. "Слово" и др. Автор е на стихосбирките "Тъгите на роба" (1903), "Стихове" (1905), на документалната проза "Писма и изповеди на един четник" (1927), "Освободителните борби на Македония" (2 тома, 1933-1943) и др.

Хенри Левенсон, български писател, преводач и дипломат (1892-1963).
Сътрудничи със стихотворения, разкази и фейлетони на сп. "Шантеклер", "Смях", "Българан". Превежда художествена литература от френски, руски, английски и немски, както и либрета за опери и оперети. Повече от 25 г. работи в системата на Министерството на външните работи и изповеданията като началник на информационното бюро към Дирекцията на печата (дн. БТА) (ноември 1924-15 февруари 1947). През 1930 г. е избран в Управителния съвет на "Родно радио". Член е на Програмния съвет на радиото, от 1933 г. води рубриката "От сряда до сряда", с което прави първите в Царство България седмични прегледи на политическите събития. Първи легационен секретар в Царската легация в Москва (1936-1937). Работи в легацията във Варшава, Полша (1937-1939). През 1945 г. е пълномощен министър трета степен, началник на отдела за шифъра и архивите. Пълномощен министър (1944-1947). На 8 юни 1951 г. е въдворен в ТВО "Белене". След бъбречна криза е преместен в болницата към Централния затвор в София. На 11 януари 1952 г. е освободен.  Автор на книгата "Кухнята на преводача" (1947) и "Политическите съдебни процеси в СССР през 1936-1937 г. Служебни доклади на един дипломат" (посмъртно, 2000). Награден от цар Борис Трети за заслуги с орден "Свети Александър" (1942).

проф. Драгомир Матеев, лекар физиолог (1902-1971).
Родоначалник на науката в областта на физическата култура и спорта в България.  Основател и завеждащ Катедра по физиология и ректор на Висшия институт за физическа култура (1944-1962). Директор на Централния научноизследователски институт по физическа култура (1950-1957). Ръководител на Центъра по геронтология и гериатрия при Министерство на народното здраве (1963-1971). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1961). Директор на Института по физиология при БАН (1967-1971). Главен секретар на Българския олимпийски комитет (1964-1971). Удостоен със званията "Заслужил деятел на физкултурата" (1951) и "Заслужил лекар" (април 1967). Автор е на около 200 научни публикации монографии и учебници.

Виктор Райчев, композитор и диригент (1920-1999).
Ръководител на ансамбъла при Профсъюзния дом на културата "Георги Димитров" в София (1948-1951) и на хор "Георги Кирков" (1951-1957). Диригент в Държавен музикален театър (1952-1959; 1967-1972), негов главен диригент (1959-1967; 1972-1974) и директор (1962-1967; 1974-1982). Композира оперетите "Младостта на Маестрото" (1958), "Бал на жените" (1960), "Щастливецът" (1964) и др. Автор е на хорови, солови и естрадни песни, на детски песни, инструментални пиеси и др.

Иван Соларов, художник (1925-2000).
Автор е на портрети на Васил Левски, Христо Ботев, Тодор Александров, Иван Михайлов, Симеон Сакскобургготски и др.
 
Кирил Ракаров, футболист (1932-2006).
През футболната си кариера е играл в  "Червено знаме" (Павликени) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 58 мача и 1 отбелязан гол.  Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

акад. Кирил Серафимов, физик (1932-1993).
Работил е в Геофизическия институт на Българската академия на науките (БАН) (1961-1972). Заместник-директор на Единния център за науките за земята и подготовката на кадри (април 1972-1973). Научен секретар на БАН (1973-1977). Директор на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН (1974-1986). Чл.-кор. на БАН (1977). Председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (1977-1986). Главен секретар (от 24 април 1982) на Съюза на научните работници в България. Председател на Българското астронавтическо дружество (26 септември 1979-1 август 1988). Академик на Международната астронавтична академия в Париж (1984). Автор е на "Физика на средната йоносфера" (1970, на руски език), "Космически изследвания в България" (1979 на руски език) и др. Носител на паметен медал и диплом на Академията на науките на СССР за неговия принос в развитието на международното сътрудничество при изследването и използването на космическото пространство за мирни цели (юни 1974). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1980). Носител на орден "Георги Димитров" (1984), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и във връзка с 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса (30 март 2004).

Кирил Господинов, актьор (1934-2003).
Играл е в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна от 1966 г. до 1971 г. и от 1971 г. в Театър "София". Участвал е във филмите "Понеделник сутрин" (1966), "Шведските крале" (1968), "Птици и хрътки" (1969), "Баш майсторът" (1970-1983), "Тримата от запаса" (1971), "Момчето си отива" (1972), "Зарево над Драва" 1974), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Петък вечер" (1986), "Другият наш възможен живот" (2004) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984), на наградата "Златна роза" от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна (1971) за филма "Тримата от запаса" и др.

Цецка Цачева (ист. име Цецка Цачева Данговска), юрист и политик (1958).
Депутат в 41-ото Народно събрание и негов председател (14 юли 2009-14 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). Депутат в 43-ото Народно събрание и негов председател (27 октомври 2014 -26 януари 2017). Член на Изпълнителната комисия на партия "ГЕРБ" (2014-2017). Министър на правосъдието (4 май 2017-5 април 2019).

Ясен Вълчанов, балетист и педагог (1959).
От 1979 г. е в балетната трупа на Софийската опера и балет. Артистичен директор на балета на Софийската опера и балет (1993-1998; 1995-2000). Преподавател в Държавното хореографско училище в София (1984-1985) и в Нов български университет (1999-2000). От 2002 г. е преподавател по класически танци  в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Носител на наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) "Златна лира" за високи творчески постижения в областта на музикалното и изпълнителското изкуство (1986), на наградата "Кристална лира" на СБМТД и Класик ФМ радио  за върхови постижения в танцовото изкуство (2000) и др.

Кирил Вълчев, български журналист и юрист (1973).
Сътрудник в редакция "Информация за чужбина" на Българската телеграфна агенция (БТА) (1993-1995). От основаването на Дарик радио е специален кореспондент на радиото за събития в България и по света (1993-2021), автор и водещ на седмичното обзорно предаване "Седмицата" на радиото (1994-2021). От 1999 г. до 2021 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Като адвокат работи в областта на медиите и интелектуалната собственост. Автор е на книгата "52 седмици" (2003). От 27 януари 2021 г. е генерален директор на БТА.

Спас Генов, боксьор (1981).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2006 г. в Пловдив.

На този ден са родени и:

Габриел Фаренхайт, немски физик (1686-1736).
През 1709 г. изобретява спиртния термометър, а през 1714 г. - живачния. През 1724 г. той предлага температурна скала, която е кръстена негово име. По тази скала температурата на замръзване на водата е 32 градуса по Фаренхайт (записва се като 32рF), а точката на кипене е 212 градуса. Така точките на кипене и топене имат разлика от 180 градуса. По тази причина единицата за тази скала, един градус по Фаренхайт, е 5/9 от един келвин (или на един градус по Целзий).

Жан-Пол Марат, френски революционер и публицист, учен в областта на физиката и медицината (1743-1793).
Деец на Френската буржоазна революция (1789-1794), един от водачите на якобинците.

Виктория, кралица на Великобритания (20 юни 1837-22 януари 1901) (1819-1901).
Началото на нейното царуване е свързано с установяването на световната хегемония на Великобритания в търговско-икономическата сфера, втората половина - със създаването на британската колониална империя.

Едуардо де Филипо, италиански драматург, режисьор и актьор (1900-1984).

Михаил Шолохов, съветски писател (1905-1984).
Автор е на сборниците с разкази "Донски разкази" (1926), "Лазурна степ" (1926), на романите "Разораната целина" (1932, първа книга, през 1940 г., 1958 г., 1959 г., работи над втората книга, 1960 г. е издаден целият роман), "Тихият Дон" (1928, т.1, 1929, т.2). По време на Втората световна война (1939-1945) Михаил Шолохов е военен кореспондент на в. "Правда" и на в. "Красная звезда", където публикува разкази и очерци, посветени на войната. По същото време започва да пише и романа си "Те се сражаваха за Родината", а преработеният му вариант е издаден през 1969 г. Герой на социалистическия труд на СССР (1967, 1980). Носител на Нобелова награда за литература за 1965 г. за артистичната сила и цялост на своята литература, с която представя епичния живот на Дон и разкрива експресивно този исторически период от живота на руския народ.

Михаил Стелмах, украински писател (1912-1983).

Йосиф Бродски, руски поет, есеист и преводач (1940-1996).
Автор е на стихосбирките "Спирка в пустинята" (1970), "Край на прекрасната епоха" (1977), "Урания" (1987), есето "По-малко от едно" и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1987 г. за литературно творчество от изключителен мащаб, белязано от дълбока интелектуалност и поетичност.

Боб Дилън (ист. име Робърт Алън Цимерман), американски певец, композитор, музикант, актьор, поет и сценарист (1941).
Голяма част от творбите му са създадени през 60-те години на 20 век. Носител на награда "Грами" (1998), на награда "Оскар" (2000). На 18 януари 1988 г. е въведен в Залата на славата на рокендрола в Ню Йорк, а през август 2015 г. той оглавява класацията на сп. "Ролинг стоун" за 100-те най-велики автори на песни за всички времена. Носител на Нобелова награда за литература за 2016 г. заради създаването на нов поетичен изказ в американската песенна традиция. Той е първият музикант, който печели Нобелова награда за литература.

проф. Йежи Лимон, полски преподавател и преводач, специалист по английски ренесансов театър (1950-2021).
Основател на Шекспировия театър в Гданск, Полша (2014). Носител на Орден на Британската империя (2014).

Ерик Кантона (Ерик Даниел Пиер Кантона), френски футболист (1966).
На 29 август 2019 г. е награден с Президентската награда на УЕФА, която се връчва за принос и заслуги към футбола.

Марк Ганьон, канадски състезател по шорттрек (1975).
Трикратен олимпийски шампион - през 1998 г. в Нагано, Япония (щафета 5000 метра), и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, когато печели два златни медала (500 метра и щафета 5000 метра). От олимпийски игри печели и два бронзови медала - през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От световни първенства печели 19 златни, 11 сребърни и пет бронзови медала.

Янис Гумас, гръцки футболист (1975).
Печели златен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Николай Коперник, полски астроном  (1473-1543).
Създател на хелиоцентричната система, според която Земята и другите планети се въртят около Слънцето (1543). Неговото съчинение "За въртенето на небесните сфери" е публикувано малко преди смъртта му и се счита за началото на съвременната астрономия.

Федот Шубин, руски скулптор (1740-1805).
 
Христо Димитров (Христо Димитров Доспевски), български иконописец и стенописец (около 1745/1750-1819).
Основоположник на Самоковската художествена школа.

Якоб Ленц, немски поет, писател и драматург (1751-1792).
 
Стоил войвода (ист. име Стоил Иванов Вучков), български революционер, участник в националноосвободителното движение (ок.1841-1876).
По време на Априлското въстание (1876) предвожда чета, която след сражения с турската войска и потери е разбита при с. Нейково, Сливенско. С останалите четници се отправя към Елена и Твърдица в Стара планина. След няколко дни е заловен от турците и убит.

Георги Бенковски (ист. име Гаврил Груев Хлътев), български революционер, участник в националноосвободителното движение (между 1841 и 1876).
Един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание (1876) в IV (Пловдивски, Панагюрски) революционен окръг. На 2 май 1876 г. след получаване на "Кървавото писмо" на Тодор Каблешков провъзгласява въстанието в Панагюрище. Организира голям конен отряд, т.нар. Хвъркова чета на Бенковски, с която обикаля селищата в окръга, провъзгласявайки бунта, води сражения с потери и турска войска, напътства и организира въстаническите сили. След разгрома на въстаниците при Панагюрище се отправя с малка чета към Стара планина. След предателство е убит из засада, когато преминава р. Костина при с. Рибарица, Тетевенско.

Александър Брюкнер, полски езиковед (1856-1939).
Автор е на изследвания по история на полския език и литература.
 
Алексей Щусев, съветски архитект (1873-1949).
Проектирал е мавзолея на Владимир Ленин в Москва (1924). Заслужил архитект на СССР (1930).

Джон Фостър Дълес, американски политик (1888-1959).
Държавен секретар на САЩ (21 януари 1953-22 април 1959).

Дюк Елингтън (ист. име Едуард Кенеди Елингтън), американски джазмузикант - пианист и композитор (1899-1974).

проф. Мара Цибулка, българска оперна певица и вокален педагог (1891-1977).
Изнася стилови песенни концерти, участва в изпълнение на оратории и като солистка в камерни състави. Преподавател в Държавната музикална академия (1921-195). Работила е като вокален педагог в Китай (1960).

проф. Алберт Луканов, български хирург (1899-1982).
Основател на спешната коремна хирургия  в България. Създател на  Института  за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов" (1951), създател (1958) и първи ръководител на катедрата по спешна хирургия в института. Главен хирург на републиката (1956). Автор е на повече от 120 научни труда, включително учебници и монографии, въвежда над 30 нови оперативни и диагностични методи. Носител на орден "Георги Димитров" (1979).

Дюк Елингтън (ист. име Едуард Кенеди Елингтън), американски джазмузикант - пианист и композитор (1899-1974).

Джон Уейн, британски писател и критик (1925-1994).
Представител на течението "сърдити млади хора" през 50-те години на 19-и век.

Пьотър Тодоровски, руски оператор, режисьор, сценарист и композитор (1925-2013).
Той дебютира в киното като оператор на филмите на Марлен Хуциев "Двамата Фьодоровци" и "Пролет на улица Заречна". Първият му филма като режисьор е "Вярност" (1965). Режисьор е на около 20 игрални филма, сред които "Военно-полеви роман", "Любимата жена на механика Гаврилов", "Съзвездието на бика", "Фокусник", "Градски романс", "Интердевочка" и др.
 
Олег Ефремов, съветски актьор и режисьор (1927-2000).
Един от основателите и художествен ръководител на театър "Съвременник" в Москва (1956-1970). Художествен ръководител на Московския художествен театър "Чехов" (1970-2000). Сред най-значимите му постановки през последните 10 години на сцената на театър "Чехов" са "Борис Годунов", "Три сестри" и др. Известен е с многобройните си роли в киното, сред които във филма "Гори, гори, моя звезда". Народен артист на СССР (1976). Носител на Държавната награда на СССР (1969, 1974, 1983). Носител посмъртно на Държавната награда на Русия (2003).
 
Мъри Гел-Ман, американски физик (1929-2019).
Носител на Нобелова награда за физика за 1969 г. за приноса си за класификация на елементарните частици и за откритията си, свързани с тяхното взаимодействие.

Серафим Северняк (ист. име Серафим Серафимов), български писател и публицист (1930-1988).
Бил е заместник главен редактор на сп. "България" (на чужди езици) (1952), кореспондент на в. "Литературен фронт" в Русе и Добруджа (1953-1956), редактор на сп. "Пламък" (1956-1962). Драматург на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1962-1964) и на Държавния сатиричен театър (1964-1966) в София. Главен редактор на редакция ЛИК в Българска телевизия (1966-1970). Един от основателите и главен редактор на сп. "Съвременник" (1970-1971). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт"(1971-1975), главен редактор на сп. "Отечество" (от 1975 г.). Автор е на разкази, есета, проза, очерци, репортажи и други публицистични материали. Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (26 август 1980), на наградата "Сребърният пръстен"  на в. "Вечерни новини" (1974). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (август 1974, 1981).

Тина Търнър (ист. име Анна Мей Бълок), американска рокпевица (1939-2023).
Има издадени 9 студийни албума с продадени над 100 млн. копия. Сред най-големите й хитове са Let's Stay Together, Steamy Windows, Private Dancer, Golden Eye, I Don't Wanna Fight, It Takes Two, Typical Male, What's Love Got To Do With It, The Best, Proud Mary. Участва във филма "Лудия Макс 3: Отвъд Клетката на смъртта" (1985), в който звучи друг неин голям хит We Don't Need Another Hero. Носителка на 8 награди "Грами". През 2021 г. е въведена в Залата на славата на рокендрола като солов изпълнител, след като за първи път е включена там през 1991 г. като част от дуета с бившия й съпруг Айк Търнър.

Иван Златарев, български спортен журналист (1960-2018). 
Работил е като треньор по плуване в спортен клуб "Левски" и като преподавател в Софийския университет "Климент Охридски". Журналистическата си кариера започва в сп. "Треньорска мисъл". Работил е във в. "Народен спорт", в. "7 дни спорт", в. "Планета спорт", в. "Дума", в. "Земя" и др. От 2008 г. в продължение на 10 години работи във в. "Монитор". Автор е на статии, очерци, коментари, репортажи, отразявал е световни, европейски първенства и зимни олимпийски игри.
/КГ/АЯ

/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:08 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация