site.btaЕвропейски нюзрум: ООН се препъва в климатичната криза и разрешаването на конфликти

Европейски нюзрум: ООН се препъва в климатичната криза и разрешаването на конфликти
Европейски нюзрум: ООН се препъва в климатичната криза и разрешаването на конфликти
Снимка: ДПА

78-ата сесия на Общото събрание на ООН е към своя край. Справянето с последиците от изменението на климата и разрешаването на военните конфликти в Европа и извън нея се очертаха като проблемни въпроси. Положително е, че държавите от ЕС показаха, че постигат напредък във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., предаде Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. 

Лидерите на ЕС и света се събраха в Ню Йорк за 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. Голяма част от вниманието по време на срещата беше насочено към справянето с последиците от изменението на климата, разрешаването на конфликти и изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. (ЦУР).

Докато ЕС прокарва своите амбиции в областта на климата, петролните и газовите компании забавят изпълнението на своите ангажименти за декарбонизация - като изплащат големи дивиденти на акционерите и лобират пред правителствата да отменят поетите ангажименти в областта на климата. Запитана дали да ги приветства на двуседмичните преговори в Дубай, които започват в края на ноември, бившата ръководителка на ООН по въпросите на климата Кристиана Фигерес заяви, че "това трябва да зависи от това дали те са там, за да помогнат и да ускорят декарбонизацията", или "дали буквално действат против тези цели".

Лидерите разгледаха и необходимостта от разрешаване на няколко военни конфликта. За ЕС и неговите държави членки агресията на Русия срещу Украйна и конфликтът между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах бяха сред основните теми в дневния ред. Фактът, че Русия има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, се оказа основна пречка за намирането на решение.

Макар че ООН изглежда не успява да се справи с усилията в областта на изменението на климата и разрешаването на конфликти, държавите от ЕС демонстрираха известен положителен напредък по отношение на изпълнението на ЦУР.

Всички погледи ли са насочени към изменението на климата?

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви пред световните лидери, че климатичната криза е "отворила портите на ада". Гутериш обяви срещата на високо равнище "Амбициите в областта на климата" миналата седмица за "безсмислен" форум, като уточни, че ще бъдат поканени само лидери, които са изготвили конкретни планове за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове.

Събитието е най-голямата среща на върха по въпросите на климата в Ню Йорк от 2019 г. насам, когато Грета Тунберг впечатли силно света с речта си, започваща с думите: "Как си позволявате?", която произнесе пред ООН. Гневът се надига сред активистите за климата, особено сред по-младите хора, които неотдавна се включиха в Ню Йорк с хиляди в "Похода за прекратяване на използването на изкопаеми горива".

Срещата на върха се проведе само няколко седмици преди преговорите за климата COP28 в Обединените арабски емирства. Целите на тези преговори включват утрояване на възобновяемата енергия до 2030 г. и прекратяване на производството на енергия от изкопаеми горива, чието вредно въздействие не е "намалено" чрез технология за улавяне на въглерод, до 2050 г.

В речта си при откриването на конференцията генералният секретар на ООН Антониу Гутериш напомни за "ужасяващите жеги" и "историческите пожари" през 2023 г., но подчерта, че "все още можем да ограничим повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса", като посочи целта, която се смята за необходима за избягване на дългосрочна климатична катастрофа. След като получи повече от 100 кандидатури за участие, ООН публикува списък с 41 оратори, в който не бяха включени Китай, САЩ, Обединеното кралство, Япония или Индия.

"Европейският съюз си е поставил амбициозни цели за намаляване на емисиите до 2030 г. Искаме да намалим емисиите на парникови газове с поне 55%. И добрата новина е, че вече сме на път да преизпълним тази цел", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на срещата на върха за климата в кулоарите на Общото събрание на ООН. "Но подобна амбиция е необходима и на другите големи замърсители, за да се гарантира, че глобалните емисии ще достигнат своя връх до 2025 г. и че ненамаляващото използване на изкопаеми горива ще бъде преустановено много преди 2050 г.", добави тя.

Преговорите бяха отчасти помрачени от съобщението на Великобритания, която също не присъстваше на форума, че се оттегля от договорените досега политики, които биха довели до постигане на целта за нулево нетно замърсяване. Министър-председателят Риши Сунак обяви, че възприема "по-прагматичен" подход за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., включително отлагане на забраната за продажба на автомобили с двигатели с вътрешно горене, и облекчаване на целите за енергийна ефективност на наетите имоти. Тези стъпки се предприемат в момент, когато Консервативната партия на Сунак изостава в проучванията на общественото мнение от лейбъристката опозиция на фона на кризата с разходите за живот.

Разрешаването на конфликтите подчертава разделението в света

В своята привлякла вниманието изява в Съвета за сигурност на ООН украинският президент Володимир Зеленски изрази съжаление от безсилието на ООН в предотвратяването на конфликти и призова за фундаментални промени в световния орган в момент, когато пълномащабната инвазия на Русия в Украйна е на път да навлезе в своя 20-и месец.

"Лишете Русия от право на вето" - това беше предизвикателството, което Зеленски отправи към Москва, докато откриваше заседанието на Съвета за сигурност на ООН, посветено на войната в Украйна. Той също така разкритикува ООН, че не изпълнява ролята си и не разрешава конфликтите по света. "Невъзможно е да се спре войната, защото на всички действия агресорът налага вето", осъдително заяви украинският лидер, който за първи път след инвазията се озова в една зала с руски постоянен представител в ООН Василий Небензя.

"Изминаха 19 месеца, откакто постоянен член на Съвета за сигурност започна агресивна война срещу съседна държава, нарушавайки принципите на Устава на ООН и международното право", заяви президентът на България Румен Радев в обръщението си към Общото събрание на ООН.

В заседанието на Съвета за сигурност участваха повече от 60 държави. Зеленски призова за разширяване на Съвета за сигурност с постоянни места за Африка, Азия и Германия. След това той представи отново своя план за мир от 10 точки, като повтори като предварително условие изтеглянето на Русия от Украйна и възстановяването на границите до положението отпреди нахлуването в Крим през 2014 г. 

Полша се противопоставя на това Германия да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, заяви полският министър на отбраната Мариуш Блашчак. В ООН членуват общо 193 държави. Пет държави имат постоянни места в Съвета за сигурност: САЩ, Китай, Русия, Великобритания и Франция, като те могат да налагат вето на всички решения.

Арменският министър на външните работи Арарат Мирзоян обвини международната общност в бездействие след военната операция на Азербайджан за поемане на контрола над региона Нагорни Карабах, населен предимно с арменци. В речта си по време на Общия дебат на ООН в Ню Йорк в събота Мирзоян призова за мисия на ООН за "наблюдение и оценка на правата на човека, хуманитарната ситуация и ситуацията със сигурността на място".

Нагорни Карабах е на територията на Азербайджан, но мнозинството от жителите са арменци и контролът над региона отдавна се оспорва между двете бивши съветски републики. Миналия вторник ръководеният от авторитарни сили Азербайджан започна военна операция за завземане на региона. Само ден по-късно победените карабахски арменци се предадоха, отбелязва Европейският нюзрум в публикацията си.

Напредък по Целите за устойчиво развитие до 2030 г.

В по-положителен план няколко държави от ЕС демонстрираха ангажимента си за постигане на Целите за устойчиво развитие до 2030 г. и постигнатия до момента напредък.

193-те държави членки на ООН приеха декларация, с която потвърдиха ангажимента си към изпадналите в застой Цели за устойчиво развитие (ЦУР). Текстът беше приет единодушно, ден преди началото на Общия дебат на Общото събрание на ООН, на който бяха изнесени речи от лидери от цял свят.

17-те цели за устойчиво развитие бяха приети единодушно от световните лидери през 2015 г. и служат като насоки за повече устойчивост, равенство и просперитет в световен мащаб. Целите включват изкореняване на бедността и глада, подобряване на здравето и благосъстоянието, качествено образование, равенство между половете, достъп до чиста вода, достъпна и чиста енергия, достоен труд и икономически растеж.

Испания усърдно участва в надпреварата за постигане на 17-те цели за устойчиво развитие. Тя заема 16-то място в класацията, изготвена в Доклада за устойчиво развитие за 2023 г. Въпреки това авторите на класацията предупреждават, че за момента Испания не е успяла да надмине нито една цел, но е в процес на постигане, например, по отношение на равенството между половете, здравето и благосъстоянието, зелената енергия и евтината и устойчива градска среда.

Според доклада Хърватия се нарежда на 12-то място от 166-те оценявани членки на ООН. Хърватският президент Зоран Миланович заяви, че Хърватия постига напредък по отношение на зеления преход и че планира да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на електроенергия до 73,6 % до 2030 г.

Президентът на Словакия Зузана Чапутова отбеляза, че международните усилия в областта на изпълнението на Целите за устойчиво развитие са били частично забавени от кризи като пандемията от КОВИД-19, но това не може да се използва като оправдание. Тя заяви, че 85 % от електроенергията в Словакия се произвежда с нулеви емисии, а страната ще използва 5 % от своя брутен вътрешен продукт (БВП) през следващите седем години за декарбонизиране на икономиката си и увеличаване използването на възобновяеми източници на енергия.

Румъния вече е постигнала 62% от националните си цели за изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, заяви президентът Клаус Йоханис. Той отбеляза, че Румъния "е постигнала значителен напредък по Целите за устойчиво развитие, свързани с опазването на околната среда и ограничаването на изменението на климата", за което спомагат силните регионални партньорства и участието на многостранни институции.

Въпреки тази динамика е необходимо да се направи повече, както заяви словенският президент Наташа Пирц Мусар. Според нея е катастрофално, че целите се изпълняват толкова бавно. Според нея нещата трябва да се ускорят, за да може светът да ограничи глобалното затопляне например до 1,5 градуса по Целзий.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:19 на 22.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация