site.btaНикола Ганушев е един от най-изтъкнатите майстори в българската портретна живопис, казва изкуствоведът Асен Василиев

Никола Ганушев е един от най-изтъкнатите майстори в българската портретна живопис, голям майстор и на голото тяло. Това казва изкуствоведът Асен Василиев в книгата си, посветена на твореца. Днес се навършват 135 години от рождението на художника.

ВОЕНЕН ХУДОЖНИК ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Никола Ганушев е роден на 15 юни 1889 г. в Разград. Средното си образование той завършва в Разградската гимназия. Още докато е ученик, учителите му по рисуване – чешкия художник Вацлав Трунечек и живописецът Драган Данаилов откриват таланта му на художник. По тяхна заръка той заминава за Италия, където през 1913 г. завършва Академията за изящни изкуства „Албертина” в Торино при проф. Джакомо Гросо и Луджи Бели. Същата година Никола Ганушев се завръща в България и става учител по рисуване в София. В периода на Първата световна война (1914 – 1918) той е военен художник.

През 1920 г. Никола Ганушев започва да преподава рисуване и живопис в Художествената академия в София. Две години по-късно той поставя пред академичния съвет въпроса за обучението в часовете по рисуване, като се аргументира, че не трябва да се налагат на ученика нито материалите за работа, нито начинът на изпълнението. Той участва активно в обсъжданията за продължителността на следването в академията, разпределението на часовете и методиката. От 1923 до 1928 г. Никола Ганушев живее във Франция, където участва в изложби на Дружеството на френските художници и специализира в Париж. Завръща се в България през 1932 г. и става професор по живопис в Художествената академия в София.

УЧИ СТУДЕНТИТЕ СИ НА ПОРЯДЪК, ДИСЦИПЛИНА И СИСТЕМНОСТ 

Никола Ганушев се утвърждава като педагог, който установява точни изисквания и последователни принципи. Той учи студентите си на порядък, дисциплина и системност в изграждането на етюда. Сред неговите студенти са художниците Петър Михайлов, Георги Богданов, Елена Панева и др.

Никола Ганушев е майстор по изобразяването на голото тяло в българската живопис. В периода от 1914 до 1918 г. той рисува картините „Голо женско тяло”, „Голо тяло на легнало момиче”, „Голо тяло на жена, легнала върху меча кожа”. В основата на неговото цялостно творчество са портретите на видни общественици, аристократи, хора на изкуството и негови съграждани. Първите му портретни картини са озаглавени „Глава на мъж” (1922) и „Глава на момиче”(1923). Портретите, които рисува Никола Ганушев, се отличават с реалистичност и пластичност на образа, както и с внимание към детайлите. В периода 1923 – 1937 г. той представя картините си: „Митрополит Варненски”, „Портрет на млада жена”, „Портрет на В. Йорданова”, „Портрет на Мария Гендович”, „Портрет на Александър Стамболийски”, „Портрет на Зоя Паприкова” и др. Никола Ганушев участва в изографисването на фасадата на Духовната академия в София, както и рисува стенописи и икони в няколко църкви.

През 1949 г. Никола Ганушев прекратява академичната си работа, поради заболяване. Умира на 19 февруари 1958 г. в София.

Използвани източници: в. „Век 21“, бр. 39/26.12.1990 г., „Българска художествена академия“, очерк. Атанас Божков, 1962 г., Голяма българска енциклопедия, т. 4, 2011 г., https://djurkovigallery.com/artists/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2-1889-1958/, https://ekip7.bg/2024/01/30/razgrad-vinagi-e-bil-bogat-na-belezhiti-lichnosti/, https://www.actualno.com/chronicles/roden-e-nikola-ganushev-bylgarski-hudojnik-news_1991510.html