През последните 30 години поради бедствия са били загубени култури и животновъдна продукция за около 3,8 трилиона долара, което съответства на средна загуба от 123 милиарда долара годишно или 5 процента от годишния световен селскостопански брутен вътрешен продукт (БВП), според нов доклад, публикуван днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Докладът, озаглавен "Въздействието на бедствията върху селското стопанство и продоволствената сигурност", представя първата по рода си глобална оценка на въздействието на бедствията върху селскостопанското производство, с фокус върху посевите и добитъка. Той също така отбелязва, че цифрата може да е по-висока, ако са налични систематични данни за загубите в подсекторите рибарство и аквакултури и горско стопанство. Докладът подчертава необходимостта от спешно подобряване на данните и информацията за въздействието на бедствията върху всички подсектори на селското стопанство, за да се създадат системи от данни. Те могат да служат като основа, върху която да се градят ефективни действия и информация.
"Селското стопанство е един от най-силно изложените и уязвими сектори в контекста на риска от бедствия, като се има предвид неговата дълбока зависимост от природните ресурси и климатичните условия. Повтарящите се бедствия имат потенциала да подкопаят постиженията в продоволствената сигурност и устойчивостта на хранително-вкусовите системи. Използвайки техническата експертиза на ФАО, тази публикация показва възможности за проактивно справяне с рисковете в хранително-вкусовите системи, като същевременно демонстрира начини за интегриране на управлението на риска от бедствия в земеделските практики и политики", казва генералният директор на ФАО Ку Донгю в предговора към доклада.
Докладът разкрива, че през последните три десетилетия бедствията – дефинирани като сериозни смущения във функционирането на дадена общност или общество, са нанесли най-големи относителни загуби на страните с по-нисък среден доход, до 15 процента от техния общ селскостопански БВП. Бедствията също са оказали значително въздействие върху малките островни развиващи се държави, които са загубили близо 7 процента от селскостопанския си БВП.
Загуби по стокови групи
Докладът също така сочи, че загубите, свързани с основните селскостопански продукти, показват нарастващи тенденции. В този контекст загубите на зърнени култури възлизат на средно 69 милиона тона годишно през последните три десетилетия (което съответства на цялото производство на зърнени култури във Франция през 2021 г.) следвани от плодове и зеленчуци и захарни култури, като всяка от тях се доближава до средни загуби от 40 милиона тона на година. При плодовете и зеленчуците загубите съответстват на цялото производство на плодове и зеленчуци в Япония и Виетнам през 2021 г.
Месото, млечните продукти и яйцата показват средна прогнозна загуба от 16 милиона тона годишно, което съответства на цялото производство на месо, млечни продукти и яйца в Мексико и Индия през 2021 г.
Регионални различия
Световните загуби прикриват значителна променливост между региони, подрегиони и групи държави. Според доклада Азия е претърпяла най-голям дял от общите икономически загуби. Африка, Европа и Америка също показват подобен порядък. Загубите в Азия обаче представляват само 4 процента от селскостопанската добавена стойност, докато в Африка те съответстват на близо 8 процента. Променливостта е още по-висока в подрегионите.
В абсолютно изражение загубите са били по-високи в страните с високи доходи, страните с по-ниски средни доходи и страните с по-високи средни доходи, но страните с ниски доходи и особено малките островни развиващи се държави са претърпели най-висока честота на загуби в селскостопанската добавена стойност.
Каскадни въздействия от бедствия
Бедствията са се увеличили от 100 на година през 70-те години на миналия век до около 400 годишно в световен мащаб през последните 20 години. Те не само нарастват по честота, интензитет и сложност, но се очаква тяхното въздействие да се влоши, тъй като предизвиканите от климата бедствия засилват съществуващата социална и екологична уязвимост.
Докладът подчертава, че когато опасностите се проявят, те могат да предизвикат каскадни въздействия в множество системи и сектори. Основните двигатели на риска от бедствия включват изменението на климата, бедността и неравенството, нарастването на населението, извънредни здравни ситуации, причинени от пандемии, практики като неустойчиво използване и управление на земята, въоръжени конфликти и влошаване на околната среда.
Размерът на загубите и щетите, причинени от бедствие, зависи от скоростта и пространствения мащаб, с който опасността взаимодейства с уязвимостта и други съществуващи рискови фактори, заедно с количеството на изложените активи или поминък.
В екстремни случаи бедствията водят до разселване и външна миграция на селското население. Масивните наводнения, предизвикани от необичайни мусонни дъждове в южната провинция Синд в Пакистан, са илюстративен пример за това как комбинацията от бавно и внезапно настъпващи опасности предизвика разселване, което се отрази отрицателно на хранително-вкусовите системи и увеличи продоволствената несигурност.
Към по-голяма устойчивост на хранително-вкусовите системи
Земеделските стопани, особено дребните стопани, които разчитат на дъждовете, са най-уязвимите участници в хранително-вкусовата система и понасят основната тежест на въздействието на бедствия. Подпомагането на приемането на добри практики за намаляване на риска от бедствия на ниво ферма може да помогне на дребните фермери да избегнат загуби и да повишат своята устойчивост. Инвестициите в добри практики за намаляване на риска от бедствия на ниво ферма могат да се представят средно 2,2 пъти по-добре от прилаганите преди това практики.
Проактивните и навременни интервенции в отговор на прогнозирани опасности са от решаващо значение за изграждане на устойчивост чрез предотвратяване и намаляване на рисковете в селското стопанство. Например изпреварващите действия, предприети в няколко страни, са показали благоприятно съотношение между ползи и разходи за инвестиране в предотвратяване на бедствия и устойчивост. Докладът сочи, че за всеки 1 долар, инвестиран в изпреварващи действия, селските семейства могат да спечелят до 7 долара в ползи и избегнати земеделски загуби.
Докладът очертава три основни приоритета за действие: подобряване на данните и информацията за въздействието на бедствията върху всички подсектори на селското стопанство – култури, животновъдство, рибарство и аквакултури и горско стопанство; разработване и интегриране на многосекторни подходи за намаляване на риска от бедствия с множество опасности в политиката и програмирането на всички нива; и увеличаване на инвестициите в устойчивост, които осигуряват ползи за намаляване на риска от бедствия в селското стопанство и подобряват селскостопанското производство и поминъка.
/ИЦ/
news.modal.text
