На половината път от хода на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, голяма част от напредъкът, постигнат към нейните цели, свързани с храните и селското стопанство, е в застой или се обръща, усложнявайки предизвикателствата в битката за изкореняването на бедността и глада, подобряването на здравето и храненето и борбата с климатичните промени, според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Докладът, озаглавен "Проследяване на напредъка по свързаните с храните и селското стопанство показатели за целите за устойчиво развитие за 2023 г." , беше публикуван днес, само дни преди световните лидери да се съберат в Ню Йорк на срещата на върха на ООН, за да прегледат състоянието на 17-те цели за устойчиво развитие на програмата.
"На срещата ще има огромни очаквания за поемане на конкретни ангажименти за обръщане на сегашното затруднение на целите за устойчиво развитие с осезаеми действия и резултати. За да направят това, лидерите по света се нуждаят от данни, които могат да насочват решенията им и да им помогнат да определят приоритети", каза Хосе Розеро Монкайо, директор на отдела за статистика на ФАО, при представянето на доклада.
Основните заключения на доклада са, че светът вече се е бил отклонил от постигането на целите за устойчиво развитие дори преди 2020 г., а през последните няколко години се наблюдават множество сътресения, които допълнително спират или дори обръщат напредъка по няколко цели. Това включва продължаващите последици от пандемията КОВИД-19, въздействието на въоръжените конфликти по света, високата инфлация, заедно с ескалиращите ефекти от климатичната криза.
Индикаторите за целите за устойчиво развитие, свързани с храните и селското стопанство, за които ФАО носи основната отговорност сред агенциите на ООН, са в особено критично състояние. Делът на световното население, изправено пред хроничен глад през 2022 г., е около 9,2 процента, в сравнение със 7,9 процента през 2015 г. (последните оценки на ФАО показват, че от глад през 2022 г. в света са били засегнати между 691 милиона и 783 милиона души). Инвестициите в селското стопанство са в застой, няма напредък в опазването на животинските генетични ресурси, а горските площи по света продължават да намаляват.
Малкото положителни тенденции са в областта на опазването на растителните генетични ресурси, ефективността на използването на водата и приемането на инструменти за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.
Целева разбивка
Докладът се фокусира върху избрани показатели в осем от целите за устойчиво развитие, които бяха приети на среща на върха на ООН в Ню Йорк през 2015 г. (1, 2, 5, 6, 10, 12, 14 и 15).
Сред акцентите е разпространението на недохранването в света, което все още е далеч над нивата преди пандемията от КОВИД-19. По същия начин продоволствената несигурност се е увеличила значително, от 25,3 процента от световното население през 2019 г. до 29,6 процента през 2022 г.
Индикаторите за целите за устойчиво развитие, насочени към недохранването, представят смесена картина. Въпреки че забавянето на растежа е намаляло от 26,3 процента през 2012 г. на 22,3 процента през 2022 г., темпът на намаляване не е достатъчно близо, за да се постигне световната цел. През 2022 г. 6,8 процента от децата под 5-годишна възраст са били засегнати от загуба на тегло, докато индикаторът на децата с наднормено тегло, измерен на 5,6 процента, е в застой през последното десетилетие.
През 2021 г. делът на страните, изправени пред умерено до необичайно високи цени на храните, е бил 21,5 процента, което е спад от рекордните 48 процента през 2020 г. Тази цифра обаче все още е над средната за 2015–2019 г. (15,2 процента), отразявайки продължаващото нарастване на цените на храните, подкрепени главно от повишените производствени и транспортни разходи поради по-скъпите торове и енергия.
Селскостопанските загуби, пряко свързани с природни бедствия, които нарастват както по честота, така и по интензивност, възлизат на 19,3 милиарда щатски долара през 2021 г., въз основа на данни от 22 държави. Процентът на загубената храна след прибиране на реколтата във фермите и на нивата на транспортиране, съхранение, търговия на едро и обработка се оценява на 13,2 процента в световен мащаб през 2021 г., в сравнение с 13 процента през 2016 г.
В една трета от оценените държави по-малко от 50 процента от жените и мъжете, участващи в селскостопанското производство, притежават собственост и/или гарантирани права на владение върху земеделската земя. Сред собствениците на земя делът на мъжете, притежаващи собственост, е поне два пъти по-голям от този на жените в почти половината от страните.
Светът остава далеч от поддържането на генетичното разнообразие на растителни и животински генетични ресурси за храна и земеделие както на полето, така и в генни банки. По същия начин, въпреки техния принос към глобалната продоволствена сигурност и изхранване, глобалните рибни запаси намаляват, застрашени от свръхулов, замърсяване, лошо управление и други фактори, включително незаконен риболов.
Въпреки че площта на горите в света продължава да намалява, темпът на спад се е забавил в сравнение с предходните десетилетия, спадайки от 31,9 процента през 2000 г. на 31,2 процента през 2020 г. Въпреки това деградацията на земите остава основна загриженост, като светът е загубил най-малко 100 милиона хектара здрава и продуктивна земя всяка година между 2015 и 2019 г.
Изводи
В заключение, визията за свят с нулев глад и недохранване и устойчиво селско стопанство е все още постижима и пътят, който трябва да бъде изминат, не е непреодолим. Въпреки това, за постигане на целите за устойчиво развитие, свързани с храните и селското стопанство, са наложителни спешни координирани действия и политически решения за справяне с вкоренените неравенства, трансформиране на хранително-вкусовите системи, инвестиране в устойчиви селскостопански практики и укрепване на устойчивостта срещу шокове. Подобряването на възможностите за събиране на данни играе ключова роля за осигуряване на напредък. Въпреки големите усилия за изграждане на по-надеждни бази данни и статистически системи за мониторинг на целите за устойчиво развитие, все още съществуват значителни пропуски в данните. Необходимо е да се ускорят инвестициите в генерирането на данни, по-специално в по-слабо развитите страни, за да може да се направлява преобразуващата промяна.
Все пак докладът е полезен инструмент за информация преди дискусиите на срещата на върха на ООН в Ню Йорк, която предлага на страните уникална възможност да се ангажират отново да предприемат всички необходими мерки, за да се върнат на пътя към постигане на целите до 2030 г., отбелязва ФАО.
/ЕС/
news.modal.text
