site.btaБългарски и американски лекари обменят опит в педиатричната грижа

Български и американски лекари обменят опит в педиатричната грижа в рамките на проект на фондация „Америка за България“, каза пред журналисти Десислава Тальокова, изпълнителен директор на фондацията. 

Тази година 11 български лекари от София, Пловдив и Бургас, работещи в областта на детската медицина, са посетили университетската болница Weill Cornell Medicine в Ню Йорк, където са се запознали пряко с работата на колегите си в областта на медицинското образование и педиатричната грижа.

До 10 октомври в България са д-р Сюзън Бостуик, професор по клинична педиатрия, магистър по бизнес администрация, заместник-декан по институционални партньорства, д-р Снежана Нена Осорио, професор по клинична педиатрия, заместник-председател на Съвета по качество и безопасност на пациентите, д-р Дженифър Салант, лекар със специализация по педиатрична палиативна медицина и педиатрична спешна помощ, директор на екипа за педиатрична спешна помощ, д-р Дънкан Хау, доцент по клинична педиатрия и Блейкли Райс, магистър по здравно управление, мениджър по детско развитие и творческа арт терапия. Тази сутрин те участваха в рапорта на медиците от Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“ и се срещнаха с представители на Обществения съвет за бъдещата детска болница в столицата. Предстои и среща с медици в Бургас.

Младите лекари трябва да се убедят, че имаме нужда от тях, за да осигуряваме добра грижа за децата, каза проф. Иван Литвиненко, невролог в болницата и председател на Обществения съвет. За нас е важно да има единен център за медицинска грижа за деца, има разпокъсаност на звената по различни болници и така се губи време и шансове в лечението на децата, каза още той. Мечтата ни е да се съберем в една национална болница, в която да постъпват най-сложните казуси и на едно място децата да могат да получат цялостната и необходимата им грижа, добави той. Детето не е само в болестта си, а до него са педиатрите и цялото му семейство и това трябва да се знае, заяви неврологът.  

За нас е дефицит времето, каза за БТА проф. Литвиненко в отговор на въпрос за качеството на комуникацията лекар – родител – болно дете. В България записаните прегледи са през 20 мин, въпреки че обикновено продължават по-дълго, а в Америка прегледите се записват през 40-50 мин., в които има реална комуникация с родителите, посочи той. По думите му в повечето случаи там изискват и по време на болничния престой, когато се извършват визитациите и се взимат решения, да присъстват родителите на детето. Много важен момент в комуникацията с родителите е съобщаването на тежко заболяване, тежка прогноза, а в някои случаи съобщаването на неизбежен край, допълни лекарят. Родителите трябва да бъдат подготвени, както и да не се чувстват самотни и безпомощни, добави проф. Литвиненко.

Най-много имаме нужда от обмяна на добри практики в комуникацията с родителите и децата пациенти, каза доц. Боряна Аврамова, ръководител на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Палиативната грижа за децата е мултидисциплинарна, която се предлага не само в края на живота на пациента, но и при всякакви случаи на тежки заболявания, които изискват дългосрочна грижа, каза за БТА д-р Дженифър Салант, лекар със специализация по педиатрична палиативна медицина и педиатрична спешна помощ, директор на екипа за педиатрична спешна помощ в болница Weill Cornell Medicine. По думите ѝ аспектът на тази грижа е от изключително голямо значение, като в екипа участват не само лекари и медицински сестри, а социални работници, както и осигуряване на духовна подкрепа. Целта е да се осигури възможно най-висококачествена грижа. Семейството е в центъра на грижата, което означава, че семейството трябва да се познава възможно най-добре, за да се осигури грижа във всички етапи на лечението, включително и когато става въпрос за края на живота.

Заплащането за палиативната грижа в Америка се извършва от държавните или частните здравно-осигурителни фондове, а ако се налага оказване на грижи и услуги в края на живота на детето у дома му, се заплащат от държавния бюджет, посочи още тя.