site.btaОБНОВЕНА Европа трябва да може да се защити сама до 2030 г., каза посланикът на Кралство Дания Флеминг Стендер

Европа трябва да може да се защити сама до 2030 г., каза посланикът на Кралство Дания Флеминг Стендер. Той представи приоритетите на Датското председателство на Съвета на ЕС по време на съвместното заседание на парламентарните комисии по външна политика и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

На 1 юли Дания пое за осми път шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, като си постави за цел до края на годината да постигне напредък по въпросите със сигурността, отбраната, миграцията, разширяването и общия бюджет, припомня БТА.

Председателството е винаги много важна задача и отговорност, отбеляза посланикът. Нашата Европа трябва да бъде по-силна в политическо, икономическо и военно отношение. ЕС трябва да може да отговори на предизвикателствата, пред които се изправя, посочи Флеминг Стендер.

Трябва да сме готови да отговорим на всякаква атака срещу Европа, да осигурим стабилност на външните граници на Европа и ефективна борба с дезинформацията и фалшивите новини, заяви посланикът. Актуалните тенденции подчертават нуждата от разширяване на ЕС на базата на резултати и на достойнства в тон с Копенхагенските критерии. Ще приоритизираме Молдова, Западните Балкани и Украйна в този процес, каза още посланик Стендер.

Ще се фокусираме върху икономическата сигурност. Европейската политика трябва да остане отворена към развитието на пазара, заяви посланикът и добави, че откъсването от руската енергия остава ключов приоритет. До 2050 г. искаме да сме климатично неутрален континент, каза още Флеминг Стендер.

ЕС трябва да работи с НАТО за подобряване на сигурността и отбраната, се посочва в програмата на Датското председателство. Военното нападение на Русия срещу Украйна показа спешната необходимост от ускорено развитие на европейското отбранително производство и от възпиране на хибридните заплахи, подкрепата за Киев ще бъде сред водещите цели на председателството, се допълва в документа. Днешните геополитически предизвикателства показват необходимостта от разширяване на ЕС. Това се отнася особено за Украйна и председателството ще се стреми към значителен напредък, но също и за Молдова и страните от Западните Балкани, отчита председателството. Дания предвижда също да работи за постигане на съгласие по следващия бюджет на ЕС.

Председателството има доста амбициозен дневен ред и ще направим всичко възможно да постигнем тези приоритети, но ни трябва съгласието на всички държави членки. След шест месеца ще докладвам резултатите от това председателство, каза още посланикът.

Относно разширяването на ЕС и конкретно въпросите с Република Северна Македония (РСМ) посланикът посочи, че ще се спазва споразумението от 2022 г. Ще се придържаме към тази рамка и ще следваме това, което е договорено, добави посланик Флеминг Стендер.

За България принципът за собствени заслуги е от основно значение, каза председателят на парламентарната комисия по външна политика Йорданка Фандъкова (ГЕРБ-СДС) за разширяването на ЕС. Той трябва да е валиден за напредъка на всички държави, конкретно на РСМ, за която в последно време се говори усилено, принципът на собствени заслуги има ясно измерение – посредством придържането и изпълнението на европейския консенсус от 2022 г. в неговата цялост, каза Фандъкова.

В този сложен за цяла Европа и свят момент е от ключово значение да защитим европейските интереси, да укрепим своята устойчивост, стабилност, отбранителен потенциал и да работим за постигане за целите за възпиращ ефект. Подкрепата към борбата на Украйна за мир трябва да продължи на всички нива, защото е пряко свързана със сигурността на Европа и на Черноморския регион, коментира още Фандъкова.

В приоритетите за разширяването държим на принципа на европейския консенсус, каза председателят на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев ("Има такъв народ"). По думите му България и РСМ нямат двустранен спор. Процесът е само между Скопие и ЕС, посочи Гърдев.

Нито една държава не може да се справи сама с миграционния натиск. България е външна граница на ЕС и в тази връзка очакваме много сериозна подкрепа от целия Съюз за изпълнение на целите, които са общи в тази политика, каза още Гърдев.

Драгомир Стойнев от "БСП-Обединена левица" подари на посланика две книги. Едната е написана от европейски дипломати относно Илинденско-Преображенското въстание, а другата е за Македония от средата на 19 век до Първата световна война с карти, "на които Македония е представена като област, част от България". Интересно четиво, тъй като РСМ отказва да признае, че там има граждани с българско самосъзнание, които наричат себе си българи. Считам, че не навсякъде в Европа са запознати с отношенията между България и РСМ, каза Стойнев. 

Споразумението от 2022 г. не се изпълнява, като също така там имаме много сериозни нарушения в областта на човешките права, каза Ангел Георгиев от "Възраждане". „С дискриминационно, нарочно законодателство бяха затворени българските клубове там. Имаше българи, които бяха бити. Имаше много случаи на посегателства там спрямо хора с ясно изявено българско самосъзнание. Считам, че ЕС трябва да обърне много по-сериозно внимание на този проблем", каза още депутатът.