site.btaКрайно време е в източноевропейското кино да се появи комедия за комунизма, смята филмовият историк Мариан Цуцуй

Крайно време е в източноевропейското кино да се появи комедия за комунизма. Това мнение изрази филмовият историк Мариан Цуцуй от Румъния, който участва в дискусия в рамките на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна, заедно с колегите си Войчех Йожвяк от Полша и Александър Донев от България. 

Специалисти обсъдиха как съвременното източноевропейско кино интерпретира темата за близкото тоталитарно минало, която оформя търсенията на творците през последните 30 години.

Донев обясни, че е планирал дискусията заради сродни тенденции в кинематографиите на източноевропейски страни, които се забелязват ярко в три филма от последните години, които си приличат. Това са българският „Гунди - легенда за любовта“, посветен на футболиста Георги Аспарухов, представящ го като национален герой от епоха, в която обичайно съвременното кино не вижда нищо героично.  Полският пример е „Двете страни на медала“ за боксьора Йежи Кулей, който не е губил битка на ринга, но е станал жертва на тайната полиция. Лентата е показвана на „София филм фест“. В Румъния впечатление прави документалният филм за тенисиста Илие Настасе - „Насти“, в който има много ценна фактология, издирена от архивите. Той е режисиран от Тудор Джурджу в съавторство с Кристиан Паскариу и Тудор Попеску. 

По думите на Войчех Йожвяк след 1990 г. предмет на интерес на кинотворците в Полша е възстановяването на паметта и разкриването на истината от социалистическия период, като се подчертават индивидуалните измерения на събития от епохата. На фокус е и маргинализацията. Често темите са свързани с политическия живот и отношенията на гражданите с тайните служби. Разкрива се и съдържание от досиетата на Държавна сигурност, отбеляза той. Общото за съвременните продукции според кинокритика е моделът на обвиняване на системата и нейните служители, които биват демонизирани и винаги са отрицателни герои в историите. 

„Филмите в Полша, свързани с миналото, са в две направления - биографични или за конкретни исторически събития. Те са финансирани от държавата. В тази категория попада и „Двете страни на медала“. Съществуват и ленти за отхвърлени и маргинализирани хора, в които героите не са идеалисти, а искат просто да оцелеят. Те са дистанцирани от политиката“, посочи още Йожвяк. 

Мариан Цуцуй каза, че тенденциите в Полша се наблюдават и в румънското кино. След 1989 г. се наблюдават много продукции, които са мелодраматични, напомнящи латиноамерикански сериали и в тях комунистите са изобразени лоши, а богатите - работливи. Такива филми продължават да се снимат и днес, има ги и в българското кино, смята той. 

„В Румъния се правят най-вече песимистични и тежки драми, няма жанрови филми, което е причина и за липсата на успех сред публиката. Нормално е да гледаме критично към соцпериода, но е крайно време кинотворците да започнат да правят комедии по темата подобни на „Сбогом, Ленин!“. Трябва да можем да се шегуваме с това време“, коментира критикът. Той изрази мнение и за българското съвременно кино, като посочи, че не е доволен от игралните филми. Според него комедиите, които не са финансирани от държавата, са на ниско ниво, но има отлични документални ленти, в които наследството от епохата се представя с хумор, като сред тях изпъкват продукциите на „Агитпроп“.