site.btaВ България няма толкова студенти, за да има ветрило от специалности в университетите, казва проф. Елиза Стефанова пред в. „Аз-буки“

В България няма толкова студенти, за да има „такова огромно ветрило от специалности в университетите“. Сега се наблюдава леко увеличение на броя на учениците, които завършват, но „след 3–4 години този брой ще намалее драматично и е хубаво висшите училища да си направят сметка за това“. Това коментира председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова в интервю за новия брой на в. „Аз-буки“.

След две поредни събития, организирани от проф. Стефанова в кратък интервал – наскоро проведената среща в Русе, посветена на висшето образование като двигател на иновациите и регионалната трансформация, и предстоящата кръгла маса в Бургас – от в. „Аз-буки“ отбелязват активния ангажимент на НАОА по ключови въпроси за сектора.

На въпрос какво е продиктувало дневния ред, проф. Стефанова отговаря: „В рамките на 30-ата годишнина от създаването на НАОА организираме поредица от събития, свързани с качеството на висшето образование. Форумът в Русе беше с фокус значимото място, което имат университетите за развитие на регионите, икономиката и иновациите. Той целеше да стимулира сътрудничеството между висшите училища, общинските и областните институции и бизнеса и да покаже добри примери за такова взаимодействие. В допълнение, на организираната кръгла маса бяха обсъдени и възможностите, които предоставят микроквалификациите и мястото им в системата на висшето образование.“

Проф. Стефанова отбелязва, че форумът в Бургас ще се състои през септември. „На 12 септември организираме кръгла маса, която ще посветим на въпроси, свързани с подобрения на индикаторите, които се използват в процеса на програмната акредитация. През 2023 г. колегите от Акредитационния съвет са приели методика за акредитация, която е базирана на количествени и качествени индикатори. Тогава са определени и конкретните индикатори. От началото на 2024 г. те се изпълняват пунктуално и вече са забелязани някои предизвикателства при тяхното приложение. Затова, след анализ, направен от създадена работна група в Националната агенция, беше проведен специален семинар, на който бяха обсъдени тези въпроси“, обяснява тя.

По нейните думи „продължава работата по предложенията за промени, както и за намаляване броя на индикаторите. В момента количествените индикатори са над 60, качествените – над 30, така че има около 100 индикатора. Част от данните се получават от Националния център за информация и документация към Министерството на образованието и науката, но основно се подават от висшите училища и е трудно да се верифицират. Неточно дефинираните индикатори са друг проблем. Там, където не са достатъчно точно формулирани, в момента правим опит те да се преформулират. От друга страна, необходимо е да се прецизира дали тези индикатори наистина носят информация, свързана с качеството. От трета страна, ако има данни, които съществуват в други системи и са верифицирани, да се използват и те.“

Тя е на мнение, че следва да бъде разгледан и вариантът, „ако за някои количествени индикатори нямаме добър източник, те да преминат към качествените индикатори“.

В обобщение проф. Стефанова подчертава: „Промените трябва да са във всички тези посоки, защото в самата методика, приета от Акредитационния съвет, е указано кои данни се взимат от Националния център за информация и документация (НАЦИД), кои – от висшите училища. Много малка част от тях са от Рейтинговата система на висшите училища. Верифицирането на данните е един от проблемите, които срещаме.“

Проф. Елиза Стефанова преподава във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя има богат професионален опит в областта на компютърните мрежи, платформите за разработка на софтуер и услуги, дигиталните библиотеки, ИКТ в обучението, електронното и дистанционното обучение. Била е два мандата заместник-ректор по информационни дейности и академичен състав – от 2015 г. до 2023 г. ръководи политиката на университета за проектиране, развитие и внедряване на съвременни информационни системи, подпомагащи научните изследвания и образованието. Участвала е в разработването на Стратегията за развитие на човешките ресурси в науката и иновациите в университета. Ръководила е магистърска програма „Електронно обучение“, а от 2023 г. – магистърската програма „Разпределени системи и мобилни технологии“. От октомври 2023 г. е председател на Националната агенция за оценяване и акредитация.

/ЕМС/