site.btaПет неизвестни пласта стенописи са разкрити при ремонта на черквата "Св. Успение Богородично" в Кюстендил

BOBSTH 16:08:31 28-10-2021
PP1606BO.002
Кюстендил - стенописи - черква

Пет неизвестни пласта стенописи са разкрити при ремонта
на черквата "Св. Успение Богородично"
в Кюстендил


Кюстендил, 28 октомври /Елица Иванова, БТА/
Пет пласта стенописи, неизвестни досега, бяха открити при началото на строително-ремонтните дейности на централния храм "Св. Успение Богородично" в Кюстендил. Това съобщи за БТА архиерейският наместник на Кюстендилската духовна околия архимандрит Иссак при днешния водосвет за благословение, с който официално започнаха ремонтните дейности на храма.
Възрожденската църква "Св. Успение Богородично" е построена през 1816 г., като митрополитска църква, на мястото на средновековната църква "Св. Никола". Храмът е архитектурно-художествен паметник на културата, с категория "национално значение". В него е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.
"В процеса на работа и подготовката за основния ремонт в олтарната част на храма бяха открити стенописи, неизвестни нито за духовенството, нито за гражданството. Не можем да кажем каква е датировката им. Знаем, че храмът е построен през 1816 г., но на неговото място е имало средновековен храм на името на Св. Никола", разказа архимандрит Иссак - Архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия.
Той посочи, че стенописите са пет слоя. "По наши разсъждения, стените от средновековния храм са запазени, а след това е разширен храмът, който е посветен на Успение Богородично. Това е едно богатство, което се открива, благодарение на основния ремонт, който е започнат. Това е една духовна ценност за региона", каза отец Иссак и допълни, че очаква експертите, които ще изследват стенописите, да разкрият периода на зографисване и имената на самите иконописци.
Ремонтите се извършват със средства, отпуснати от МС. Строителните дейности предвиждат основно укрепване на храма. От дълги години църквата беше подпирана с метални пръти, които я поддържаха, за да не се срути. Старинната църква е построена като митрополитски храм по време на владиката Костанди /първата четвърт на XIX в./. Намирала се е в тогавашната махала "Варош". Строена е "крадешком" - само нощно време, от българите от всички махали.
През Възраждането църквата се превръща в културнопросветен център и средище на борбите на кюстендилци за независима българска църква. Скоро след освещаването й, в черковния двор е построено първото килийно училище в града.

/ПП/