site.btaПротестно движение и сблъсъци бележат завръщането на крал Леополд Трети в Белгия на 22 юли 1950 г.

На 22 юли 1950 г. крал Леополд Трети се завръща в Белгия след петгодишно изгнание в Швейцария. Леополд става крал на Белгия на 17 февруари 1934 г. С началото на Втората световна война той поема върховното командване на белгийската армия. През май 1940 г., когато съюзниците предприемат евакуацията на стотици хиляди войници от френското пристанище Дюнкерк, белгийските сили при река Лейе (Лис) в Белгия се сражават с настъпващите германци. Леополд е принуден да се предаде заедно с обкръжените си сили на 28 май. Белгийското правителство отхвърля решението на краля да остане с войските си, вместо да се присъедини към лондонското правителство в изгнание и това полага основите на следвоенния конфликт относно претенциите му за трона. Леополд е държан като пленник от германците в кралския си замък близо до Брюксел до 1944 г., а след това в Австрия до края на войната. Писмото му до Адолф Хитлер през 1942 г. се счита, че спасява около 500 000 белгийски жени и деца от депортиране във фабриките за боеприпаси в Германия. През 1944 г., след десанта на съюзниците в Нормандия, кралят и семейството му са отведени в Германия, а след като са освободени от американската армия, се установяват в Швейцария. През същата година белгийският парламент провъзгласява за регент брат му, фландърския граф Шарл. След това решение Леополд живее в Швейцария в продължение на пет години в очакване на разрешаването на „кралския въпрос“ – спора около предстоящото му завръщане на трона. На плебисцит, проведен на 12 март 1950 г., близо 58% от гласоподавателите подкрепят завръщането на краля. В Белгия обаче има голяма и разнородна опозиция срещу Леополд, която го обвинява в колаборационизъм и симпатии към Хитлер и Третия райх. Поради това на 22 юни 1950 г., когато Леополд Трети се завръща в Брюксел, започват масови демонстрации, които в следващите дни се разрастват и преминават в бунтове, стачни дейности на профсъюзи и сблъсъци с полицията. Според съдържанието на енциклопедия „Британика“ вълненията, подклаждани от либералната, социалистическата и валонската опозиция, карат Леополд да се откаже от престола на 1 август 1950 г. в полза на сина си Бодуен, който е коронясан за крал на 17 юли 1951 г., ден след като Леополд официално подписва документите за абдикация от трона.

За завръщането на Леополд Трети в Белгия и протестното движение срещу него четем в „Служебен бюлетин“ на БТА:

По завръщането на крал Леополд в Белгия

Лондон, 21 юли 1950 г. /ББС/ Белгийският министър-председател и председателите на двете камари ще отпътуват днес със самолет за Швейцария, за да уведомят крал Леополд за решението на парламента да го върне на престола.

Очаква се, че крал Леополд ще се завърне утре в Белгия. Властите са взели извънредни предохранителни мерки във връзка с евентуални размирици при завръщането на краля, тъй като както е известно, социалистите са заклети противници на завръщането на краля. Те са заявили, че ще свалят националния флаг на половина, развяващ се над всички партийни сгради, че ще облепят сградите с афиши с противокралски лозунги, че не ще вземат никакво участие в каквото и да било правителство, докато трае царуването на крал Леополд.

***

Крал Леополд се завръща в Белгия. Вълнение сред населението

Послание на краля 

Брюксел, 21 юли 1950 г. /АП/ Тук и в много други белгийски градове бяха докарани многобройни и мощни отбранителни сили, които да посрещнат евентуални демонстрации насочени против идването на крал Леополд. Днес е деня на белгийската национална независимост и се очаква повишавано на патриотичните чувства, както сред поддръжниците на краля, така и сред опозиционерите.

Единадесетхилядната силна полиция на Брюксел е била подсилена от гарнизони на черношлемовата национална жандармерия. Тези момчета със силни ръце са въоръжени и обучени специално за борба против метежи. Техните тъмносини камиони, някои от които са снабдени с високоговорители, носят лесно сглобяеми бариери от бодлива тел, с които бързо могат да затворят улиците в случай на вълнения.

Докато в петък тържествата в катедралите започнаха с „Тебе Господи“, социалистическите водачи се събираха, за да обмислят плановете за големи стачки, с които да „поздравят“ завръщането на краля. За следобед беше подготвен парад с участието на 5 000 войници. (…)

Социалистическият в. „Льо Пьопл“ даде първите изстрели за една кампания от продължително предизвикателство против крал Леополд, като помества на първата си страница военновременни снимки на краля с германски генерали. Принц Шарл, който беше регент, се върна в големия кралски дворец в центъра на града, за да приеме двете делегации от привърженици и противници на краля, които дойдоха да му благодарят за службата за нацията през последните 6 години. Обаче той няма да вземе участие в днешните официални церемонии. (…)

***

Брюксел, 22 юли 1950 г. /Франс прес/ Като се изключат официалните лица и около 30 журналисти, тази сутрин на летището нямаше нито един белгиец, който да посрещне крал Леополд III, идващ от Женева. Значителни полицейски сили пазеха пътищата, водещи към летището. На разстояние 3 км. от летището „Хайрен“ нито една частна кола не можеше да премине през жандармерийската охрана, поставена по булевард „Леополд III“, който води към летището. На всеки 10 м. стоеше с оръжие при нозе по един стражар в парадна униформа. Жандармерийски конни части и моторизирани бригади охраняваха кръстопътищата. Военното летище също беше строго охранявано.

***

Брюксел, 22 юли 1950 г. /Франс прес/ Днес в 13 часа кралят прочете следното послание: „Скъпи сънародници. След 5 дълги години на изгнание, намирайки се отново на родна земя, където ме повика парламентът, аз се чувствам дълбоко развълнуван.

Моята ръка е протегната към всички, които като мене мислят да служат на страната. Ще направя всичко, за да може моето завръщане, което слага край на една дълга конституционна криза, преживяна от Белгия, да бъде ознаменувано с началото на едно действително разбирателство под знака на добрата воля и на търпимостта.

В момента, в който виждам отново отечеството си, моите мисли се насочват преди всичко към моите бивши братя по оръжие от двете световни войни. Ние бяхме заедно и  при Изер и при Лис (реки в Северна Франция и Западна Белгия – бел. ред). И ние можем да кажем с гордост, че белгийските войски от 1940-1945 г., както и тези от 1914-1918 г., напълно изпълниха своя дълг и допринесоха в рамките на своите възможности в Европа, в Африка и през време на освобождението за спечелваното на крайната победа. Аз искам да подчертая забележителното военно усилие на нашата колония (Конго), неразривно свързана с Белгия. Моите първи мисли се отправят също към тези, които по какъвто и да е начин, в Белгия или в чужбина, са имали поведение на горда съпротива спрямо неприятеля, страдали са в борбата за спасението на страната. Ние не ще избягаме от нашето задължение да бдим за съдбата на тези, които се жертваха за отечеството, за съдбата на техните вдовици и за съдбата на техните сирачета. Така установената между белгийците солидарност за щастие се запази и след войната. Такава солидарност съществува също между Белгия и съюзниците. Сътрудничеството, което се утвърждава в западноевропейски и атлантически мащаб, представлява гаранция за просперитет и мир. Аз следях с най-жив интерес обширната политика на социални реформи, които страната започна след своето освобождение и предварително се присъединявам към всички усилия, които ще имат за цел установяването на повече благосъстояние и социална справедливост. Моите специални грижи се отправят към младежта, в ръцете на която се намира съдбата на утрешна Белгия. Нека тя да се покаже достойна за доверието и надеждите, които народът храни към нея. Скъпи сънародници, Аз отправям към вас тържествен апел за разбирателство и се заклевам, че не ще ви накарам да се лутате в безплодни и празни борби. (…) Белгийци, спомнете си нашия национален девиз: „Единението прави силата“

***

Брюксел, 22 юли 1950 г. /Франс прес/ Посланието на краля е ново потвърждение, че възприетото от Леополд от началото на спора за неговото завръщане становище, а именно, че „кралят, верен на дадената конституционна клетва, не може да абдикира“, е останало непроменено, Въпреки това, известни среди продължават да мислят че може би някой ден кралят ще предложи да се оттегли в полза на сина си, ако ролята на „съветник, поставен над партийните борби“, стане прекалено трудна. Това е смисълът, който известни противници на Леополд среди придават на пасажа от неговото послание, в което кралят заявява, че той ще бъде внимателен към мненията на малцинството. Счита се, че коронният съвет ще окаже голямо влияние върху следващите политически събития. Наистина, някои министри, членове на Либералната партия, ще направят днес следобед при пълна свобода изложение върху политическото положение в страната. (…)

***

Опозицията и недоволството срещу крал Леополд 

Брюксел, 22 юли 1950 г. /Франс прес/ Бюрото на белгийската Обща федерация на труда съобщава в едно комюнике, че „синдикалното движение, продължавайки започнатите преди плебисцита от 12 март активна борба, сега се включва в съпротивата“. В комюникето се прибавя: „Условията, при които се завърна Леополд, потвърждават становището на Общата федерация на труда, а именно че Леополд III не смее да излезе лице срещу лице нито пред общественото мнение, нито пред брюкселското население. Тъй както Общата федерация не одобри насилието, така тя не ще се съгласи и със свършения факт. В подходящ момент ще бъде наредено да се проведат съответни действия.“ Не се знае дали още от понеделник ще започнат стачни движения, както е пуснат вече слух. (…)

***

Лондон, 23 юли 1950 г. /ББС – бълг. ем./ Извънредни полицейски, части бяха извикани снощи в Брюксел, за да разпръснат демонстранти, които образуваха шествие в града, викайки: „Искаме абдикацията на Леополд!“ В някои индустриални градове на страната са били проведени незначителни демонстрации. До този момент кралят не се е появил публично. Престолонаследникът – принц Едуард, от името на краля, вчера раздаде награди на заслужили герои от войната.

***

Саботажи и демонстрации в Белгия след връщането на Леополд 

Брюксел, 25 юли 1950 г. /АП/ Железопътната линия между Намур и Брюксел беше скъсана с взрив на две места рано тази сутрин. Железопътният трафик между двата града беше прекъснат за няколко часа след експлозията. Телефонните линии в близките населени места, където е станала експлозията, са били също повредени от саботажа. След като белгийският парламент гласува за завръщането на крал Леополд в Белгия на няколко места в страната са станали подобни избухвания. Една бомба е избухнала върху стената на двореца на крал Леополд след неговото завръщане, три малки бомби са избухнали в електрическата станция…

***

Брюксел, 25 юли 1950 г. /Франс Прес/ В правителствените кръгове се заявява, че са получени сведения за нови саботажни действия извършени през тази нощ в областта Брабант – Валон – били прерязани сигналните жици по продължение на железопътната линия, в Жемеп на р. Мьоз железопътната линия е била хвърлена във въздуха, в Ру е бил разрушен електрически стълб. В Брюксел по шосето за Моне са били поставени гвоздеи. Близо до гарата Лезин са били извършени саботажни действия по железопътната линия.

***

Брюксел, 26 юли 1950 г. /Франс Прес/ Стълкновения между привърженици и противници на крал Леополд избухнаха тази вечер през време на манифестацията, организирана от Социалистическата партия, при която няколкостотин манифестанти дефилираха по булевардите из центъра на града. Контраманифестанти се опитаха да прекъснат манифестацията на социалистите, но бяха освиркани и преследвани чак в залата на кино „Метропол“, където се стигна до ръкопашен бой. Манифестацията продължи и след изслушване на площада „Ла Манден“ речите на няколко оратора, които обясниха причините за опозиция спрямо краля, манифестантите се разпръснаха.

***

Борбата на белгийския народ срещу крал Леополд

Брюксел, 27 юли 1950 г. /Франс Прес/ Стачно движение, обхващащо няколко металургични предприятия, започна днес следобед и има изгледи утре да бъде разширено. Белгийското национално радио прекъсна предаванията си по време на коментара по колоездачната обиколка на Франция днес следобед малко след 16:30 часа.

В Лиеж, където никакъв трамвай не се движи, стачният комитет взе мерки за подсилване провеждането на нареждането за стачки още от утре. В Шарлероа, синдикалният секретар на транспорта, който вчера бе арестуван, бе пуснат отново днес, след като е бил разпитан. От друга страна се съобщава, че светилният газ е бил спрян в няколко квартали на Шарлероа. В Танин работниците от каменовъглената индустрия спряха работата рано днес следобед. В Хюи, град в провинцията Лиеж, стачното движение, което започна вчера, се разширява все повече и вече засегна обществените служби, телефоните и телеграфите. Почти всички магазини, хотели, ресторанти и кафенета днес бяха .затворени.

***

Брюксел, 27 юли 1950 г. /Франс Прес/ Близо 2 000 души участваха днес след обед на антилеополдистката манифестация, организирана от „Акционния комитет на демократическото съсредоточаване“ в квартала на парламента и на Министерския съвет. Манифестантите, в чието число се намираха Пол Анри Спаак и много други социалистически парламентарни дейци, се натъкнаха на значителни полицейски прегради. Снабдени със свирка, те викаха „Долу Леополд“, „Абдикация“. Тълпата пееше също „Интернационала“ и „Марсилезата“. Пристигналият жандармерийски конен отряд бе посрещнат с викове „Зиг Хайл“ и поздравен по хитлеристки. Службите за възстановяване на реда се опитаха да отблъснат манифестантите и извършиха няколко ареста. Манифестацията завърши към 18 часа гринуичко време в центъра на града, но известен брой манифестанти се отправиха след това към замъка Лекен, резиденцията на крал Леополд III. Манифестантите приближиха двореца, но бяха спрени от полиция на около 400 м. от него.(…)

***

Брюксел, 28 юли 1950 г. /Франс Прес/ В цяла Белгия температурата се покачи по един безспорен начин днес следобед. Всеки час нови стачки или инциденти избухват. В Брюксел, както това стана и тази сутрин, манифестантите имаха за обект трамваите, които все още се движат; жандармерията от своя страна патрулира, за да освобождава спрените трамвайни коли. В столицата не се състоя една действително масова манифестация, но все пак можеше да се видят доста внушителни групи, които разбиваха витрините с павета. В 19:30 часа нито един трамвай не се движеше вече в града. Много индустриални предприятия от областта на Брюксел спряха работа. За утре се предвижда ново разрешение на стачното движение. В Анверс (град Антверп) докерите и работниците заети с поправянето на кораби също спряха работа. Във всички сектори, засегнати от стачката, белгийците трябваше под лъчите на палещото слънце да се върнат пеш в домовете си. Те се възмущаваха много, това ги изнервяше и всеки се питаше как всичко това ще свърши. Изглежда, че населението не желае да започне една братоубийствена война. Въпросът за краля разделяше в продължение на пет години Белгия на два равни лагера. Никой не мислеше, че стачките ще избухнат с такава сила и такава дисциплина. Голям брой белгийци желаят да няма нито победител нито победен, а да настъпи колкото се може по бързо помиряване. Обаче в настоящето състояние на стачките това пожелание има много платонически характер.

***

Лондон, 28 юли 1950 г. /ББС, бълг. ем./ Протестните стачки в Белгия срещу завръщането на крал Леополд обхванаха днес Брюксел и Анверс. Министерският съвет има две извънредни заседания за обсъждане на създаденото положение. Няколко хиляди граждани трябваше тази сутрин да отидат пеша на работа, тъй като повечето от ватманите на трамваите се присъединиха към стачката. Повиканата жандармерия за подсилване на полицията си послужи с палки и приклади за разпръсване на тълпите. В Анверс, който е в онази част на страната, която се счита в полза на краля Леополд, 4 500 работници от корабостроителната индустрия преустановиха работата. Двадесет хиляди работници съобщиха, че ще бъдат в стачка от утре. Изчислява се, че в южната индустриална област повече от 350 000 работници стачкуват. (б. р. В емисията от 20 ч. бе предадено, че са останали без работа). (…)

След абдикацията си от престола крал Леополд Трети и съпругата му принцеса дьо Рети не емигрират в чужбина, а остават да живеят в Лекен (или Лаакен – брюкселски квартал), където е традиционният дом на белгийските крале. В Брюксел Леополд резидира до 1960 г., когато синът му Бодуен сключва брак с испанската принцеса Фабиола де Мора и Арагон. Това от своя страна дава повод на критиците на Леополд да смятат, че пребиваването му в Лаакен му дава твърде голямо влияние върху новият крал – синът му Бодуен.

Леополд Трети умира на 25 септември 1983 година в малкият град Синт Ламбрехтс – Волюве в централна Белгия.