site.btaВалери Попова: Откакто се помня, живея сред музика

Много съм богата – душевно. Богата на роднини, приятели, които ми дават обичта си. Не, пари аз нямам. Парите са само временно нещо – нужни за удобството да имаш къща, кола, да не се лишаваш от някои неща, но не са богатството, което можеш да получиш от музикантска фамилия като моята. Ние всички сме дълбоко свързани. Това ми стига. И музиката. Тя е животворна вода за моята фамилия, за мен. Само да сме здрави. Думите са на оперната прима Валери Попова, от чието рождение днес се навършват 80 години.

Тя е родена на 7 септември 1945 г. в София, в семейството на диригента Саша Попов и пианистката Вера Бонева. Майка е на оперната певица Александрина Пендачанска. „Откакто се помня, живея сред музика. Израснах буквално под рояла на майка си – тя беше известна пианистка. Музиката се предава генетично в нашия род. И аз започнах да водя дъщеря си по репетиции, както мен някога ме водеха майка ми, баща ми… В семейството ми е традиция да се свири на инструмент, но аз свърнах встрани още в музикалното училище, като замених цигулката с пеенето“, разказва Валери Попова.

През 1957 г. тя се класира първа на конкурса за цигулари на Музикалната академия в Ним, Франция, филиал на Парижката музикална академия.

Като цигуларка участва в оркестър „Стакато“ под ръководството на Развигор Попов и взима участие в първото концертно турне у нас на детето-чудо Робертино Лорети. През 1965 г., като ученичка в Софийското музикално училище „Любомир Пипков“, изнася първия си самостоятелен концерт. Завършва училището с отличие, а през 1971 г. и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ със специалност „Оперно пеене“ при Христо Бръмбаров. Като студентка във втори курс печели първа награда на общобългарското състезание за певци и инструменталисти. 

ПЛОВДИВ, ПАЛЕРМО, ПРИЗНАНИЕ...

През 1970 г. кариерата ѝ започва като солистка в Пловдивската опера, където изпълнява централни партии – Манон в операта „Манон“ от Жул Масне, Розалинда в „Прилепът“ от Йохан Щраус, Виолета в „Травиата“ от Джузепе Верди, Албена в едноименната опера от Парашкев Хаджиев.

В периода 1971–1973 г. Попова специализира при Джина Чиня в театър „Масимо“ в Палермо, Италия.

В началото на кариерата си Валери Попова е лирично сопрано, като с времето разширява репертоара си към драматични роли. В периода 1971–1977 г. тя е носител на редица отличия от международни конкурси – трета награда на конкурса „Пражка пролет“ (1973), втора награда на Международния конкурс за вокалисти в Хертогенбош, Нидерландия (1974), първа награда на Международния певчески конкурс в Париж, Франция (1975), първа награда на Международния конкурс по лирично пеене в Белгия (1975) и голямата награда на Международния певчески конкурс в Остенде, Белгия (1977). 

ДЕБЮТ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА И ГАСТРОЛИ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ

През 1976 г. печели трета награда на международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София и е приета в състава на Националната опера, където бързо се утвърждава като една от водещите солистки. Нейният репертоар включва Виолета в „Травиата“, Мими в „Бохеми“, Фиордилиджи в „Така правят всички жени“, Донна Анна в „Дон Жуан“, Джилда в „Риголето“, Елизабет в „Дон Карлос“, Леонора в „Силата на съдбата“, Маргарита във „Фауст“, както и роли в „Йенуфа“ от Леош Яначек и „Неда“ от Жул Леви.

Особено място в творчеството ѝ заемат оперите на Моцарт. 

Валери Попова гастролира успешно на престижни сцени по света – Миланската скала („Мадам Бътерфлай“, „Турандот“, Un in ascolto от Лучано Берио), Гранд опера в Париж („Тоска“, „Истинската случка“ от Леош Яначек) и Болшой театър в Москва („Травиата“), чийто диригент изпраща своите специални благодарности, че такъв талант пее на сцената на поверения му театър.

През 1985 г. е дебютът в Миланската скала, в ролята на Лиу от „Турандот“, заедно с Никола Мартинучи и Ева Мартон, по покана на Клаудио Абадо. Същия месец изпълнява ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“ под диригентството на Лорин Маазел, който я кани да участва и в световната премиера на операта „Истинската история“ от Лучано Берио.

Попова пее също в редица театри в Англия, САЩ, Чехия, Унгария, Румъния, Швейцария, Германия. Изпълнява повече от 40 роли от световната класика. Работила е с най-големите български диригенти – Васил Стефанов, Константин Илиев, Добрин Петков, Михаил Ангелов, както и със световни като Клаудио Абадо, Лорин Мазел, Джузепе Патане, Густав Кун.

АРТИСТИЗЪМ, СЦЕНИЧНА КРАСОТА И МУЗИКАЛНО ПРИСЪСТВИЕ

Валери Попова става любима изпълнителка със своето лирично сопрано, артистизъм, сценична красота и музикално присъствие. Освен на българската, тя оставя ярка следа и на международната оперна сцена, призната като една от най-значимите български сопранови певици от втората половина на 20-и век.

Поради здравословни причини, в разцвета на творческите си сили и възможности, Валери Попова е принудена да се оттегли от сцената. След прекратяване на активната си сценична дейност, тя се отдава на педагогическа работа като преподавател в Държавното музикално училище и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“, където подготвя редица млади изпълнители, сред които и нейната дъщеря Александрина Пендачанска. 

Валери Попова умира на 3 октомври 2000 г.

ПРИЗНАНИЕ

Валери Попова е удостоена със званието „Заслужил артист“ на 23 май 1985 г. Тя е носителка на почетната посмъртна награда „Кристална лира“ за цялостно творчество, присъдена от Съюза на българските музикални и танцови дейци в София (1 ноември 2000 г.).

На 12 януари 2006 г., по повод 60-годишнината ѝ, в Националната опера се организира галаконцерт, на който нейната дъщеря Александрина Пендачанска изпълнява арии от коронни роли на примата (Тоска от операта „Тоска“ на Джакомо Пучини, Фиордилиджи от операта „Така правят всички жени“ на Волфганг Амадеус Моцарт, Дездемона от операта „Отело“ на Джузепе Верди, Леонора от операта „Силата на съдбата“ на Джузепе Верди и „Стабат матер“ на Джоакино Росини).

/ДД

/РШ/ДС/отдел „Справочна“/

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 12.11.2006 г.; в. „Жар“, 21.6.1973 г.; в. „Континент“, 2.2.1996; в. „Стандарт“, 5.10.2000 г; в. „Труд“, 5.10.2000 г.; Голяма енциклопедия България, т. 9. София, 2012, с. 3523; Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 421; Български оперни певци на сцената на Щатсопер Виена 1900-2000; https://classicfm.bg/bg/news/view/5007/75_godini_ot_rozhdenieto_na_valeri_popova; https://bnr.bg/hristobotev/post/101342864;