site.btaКан почита 90-годишния „висок рус мъж“ Пиер Ришар с прожекция на новия му филм

Кинофестивалът в Кан ще почете днес стожера на френската комедия Пиер Ришар – чувствителния клоун, непохватния чудак с глава в облаците и крака на снимачната площадка, съобщава АФП.

"Човекът, който видя мечката, която видя човека" (L'homme qui a vu l'ours qui a vu l'homme) – последният му филм и първият, който режисира от близо 30 години, ще има специална прожекция в четвъртък. Филмът разказва за приятелството между двама мъже от различни поколения, обединени от любовта към природата и силната привързаност към мечка, избягала от цирк.

На 90 години и с кариера, обхващаща над шест десетилетия, Пиер Ришар, който завинаги ще остане в паметта ни като „Високият рус мъж с черната обувка“ (1972), разсмива публиката със своята непохватност в над 100 пълнометражни филма, оставяйки трайна следа в историята на френската комедия.

Той озарява с голямата си усмивка и характерната къдрава коса хитовете на Франсис Вебер – „Козата“ (1981) и „Играчката“ (1976), а през последните години отново спечели публиката с чаровното си присъствие във „Ветераните“ (2018) и „Астерикс и Обеликс: Мисия Китай“ (2023).

Актьорът, известен с бурлескната си и често мечтателна игра, получи почетна награда „Сезар“ през 2006 г. за цялостно творчество. На церемонията тогава той започна речта си с думите „Аз, който никога не съм бил нищо друго освен гаф...“

Всъщност официалното му име е Пиер Дефе (Ришар е второто му име). Роден е на 16 август 1934 г. във Валансиен, Северна Франция. Родителите му са разделени и той прекарва голяма част от детството в замъка на дядо си – аристократ и индустриален магнат, който мечтае за блестящо образование за внука си.

Младият мъж получава диплома за кинезитерапевт, но предпочита да посещава курсове по актьорско майсторство в Париж. След изяви в кабарета, дебютира в киното с малка роля във филма „Блаженият Александър“ (1968). Режисьорът Ив Робер му казва: „Ти не си актьор, ти си персонаж, така че прави свое собствено кино.“ Първоначално Пиер Ришар е обиден, но запомня добре този урок.

Той е от онези хора, които редовно си губят кредитната карта, палят цигарата откъм филтъра, слагат пръста си в дръжката на чашата и го заклещват и др.п. „Във филм е смешно, но в живота ми създава истински проблеми“, признава той.

През 1970 г. пише, режисира и играе главната роля в първия си филм – подходящо озаглавеният „Разсеяният“, а през 1972 г. следва „Нещастията на Алфред“. Същата година излиза „Високият рус мъж с черната обувка“ на Ив Робер, където Ришар играе разсеян цигулар, предизвикващ гаф след гаф, омагьосан от стройната фигура на Мирей Дарк.

През 80-те опитва да пее, но най-вече участва в „Козата“, след това в „Съучастниците“ и „Бегълците“ – и трите с Жерар Депардийо, режисирани от Франсис Вебер. Това е истински триумф: първият филм привлича над 7 милиона зрители, а останалите – близо 5 милиона.

„Когато спрях да работя с Франсис Вебер, се почувствах малко като сирак“, казва той пред „Журнал дю диманш“ през 2000 г.

Пиер Ришар описва себе си като „романтичен социалист“ и през 1987 г. заснема документален филм за Че Гевара, опитвайки се да смени посоката, но без да постигне същия успех сред публиката или одобрение от критиката.

На над 80 години той все още снима по два, три или дори четири филма годишно, а на 90 продължава да играе моноспектакли в театъра.