site.btaС тържествена заря-проверка ще бъде отбелязана 149-годишнината от Априлското въстание в Тетевен

С тържествена заря-проверка и жива картина на 24 и 25 май ще бъде отбелязана 149-годишнината от епилога на Априлското въстание и гибелта на войводата Георги Бенковски в Тетевен и село Рибарица, съобщават от общинската администрация.

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, на площад „Сава Младенов“ в Тетевен ще звучат изпълнения на Представителния духов оркестър на Военновъздушните сили (ВВС). 

Строят на почетните роти от Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ ще бъде приет, след което всички жители и гости на града ще сведат глави пред подвига на всички знайни и незнайни воини, дали живота си за освобождението на България. Събитието ще завърши с тържествена заря-проверка.

На следващия ден, 25 май, в местността „Костина“ в село Рибарица ще се състои възпоменателен митинг и жива картина, която ще пресъздаде последните часове на войводата Георги Бенковски и верните му спътници, станали жертва на предателство в Тетевенския балкан.

Събитията около гибелта на Георги Бенковски припомни за БТА Дафина Маринова, уредник от Историческия музей в Тетевен. По думите ѝ Априлското въстание избухва предварително. За кратко време цяла Тракия е в кърви и пламъци. Хвърковатата чета минава през селата, опитва се да повдига бойния дух на населението, но се оттегля към Стара планина. Отец Кирил, който е бил в четата, се познава с игумена на Троянския манастир и им предлага да ги приведе там и да се скрият. 

По пътя си попадат непрекъснато на турски засади. Времето е лошо, храната свършва, барутът се овлажнява и те решават четата да се разформира. В Черновитския Балкан с Бенковски остават Захари Стоянов, отец Кирил и Стефо Далматинеца, за да продължат към Троянския манастир. Част от четниците, които са предимно тракийци, не са познавали района, остават да умрат там от раните си. Другите се връщат по родните си места. Четиримата се скриват в пещера. Престояват там два дни и молят един местен – дядо Нейо Крачунов, да слезе до града да получи информация. Той обаче е заловен в турския конак, изтезаван и принуден под конвой да покаже мястото, където ги е скрил. На един от мостовете на река Черни Вит дядо Крачунов се хвърля във водата. Според някои поверия при турците, паднал човек във вода не се преследва. Така той успява на стотина метра надолу да се спаси и доживява Освобождението, разказа Маринова. 

След като разбират, че няма да дойде дядо Нейо Крачунов, Бенковски и другарите му тръгват сами през Балкана. Вечерта ги сварва в колибата на четирима говедари от Брусен. Един от тях – Нейо Николов - Брусненина, им предлага да ги приведе до местността „Свинарска лъка“, да ги остави на дядо Въло, който е негов приятел. Тръгват през деня на другия ден. Паднал е сняг, преходът по билото на Балкана е труден. Успява да ги заведе, предава ги на дядо Въло и отец Кирил му брои 100 гроша за услугата, която му е направил. Вместо да се върне по обратния път, дядо Нейо отива в конака и ги предава. „Това според мен е истинският предател, защото междувременно се е говорело, че има 50 000 гроша награда за главата на хаджи Георги. Така е бил известен Георги Бенковски в района и турския орден. Дядо Въло е привикан в конака. Съставен е план за залавянето им. Два-три дни той идва носи им храна, дрехи и лъжлива информация, че въстанието е завършило с успех, че в Търново е установена република“, каза уредникът в музея. 

По думите ѝ турците правят план и на мястото на сегашния мост се използват естествено издадени скали. Построява се дървено мостче и срещу него застават в пусия 16 турски заптиета. Вечерта на 12 май по стар стил или 25 май по нов стил, използвайки падането на вечерта, валяло е и дъжд, те тръгват. Стъпвайки на моста, Захари Стоянов казва: „Бенковски, като че ли този мост току-що е построен“. Тогава последните му думи са заглушени от изстрелите на заптиетата. Бенковски е улучен с два куршума - в сърцето и в главата, допълва Маринова.

Тя каза още, че Далматинецът е успял да се върне по обратния път, но след това се е предал. Отец Кирил е принуден, макар и ранен, да носи набучена главата на Бенковски, която е отрязана там и измита в „кървавото кладенче“. Носил я през целия път до София за назидание на околните. 

Само Захари Стоянов успява да избяга. Качва се на едно дърво и успява да гледа отрязването на главата на Бенковски. Стоянов след това продължава по пътя към Троянския манастир, но в една овчарска колиба е предаден, осъден е и излежава 10-годишен затвор. Връща се десет години след Освобождението. Среща се с местни първенци, кмета на Тетевен, дядо Въло Мечката, който е работил като пъдар там в района. Питат го за убийството на хаджи Георги, знае ли каква е случката. Той първоначално не си признава. Захари Стоянов става, припомня някои моменти и тогава го принуждават да пробие дървен кръст на мястото, където е отрязана главата. Няколко месеца след това той умира, защото теглото, бремето, което е носил, е било голямо - знаел е, че е направил предателство, разказа уредникът. 

„Това място става паметник на българската история. През 1905 година се основава благотворителен комитет в Тетевен на името на Георги Бенковски. Целта на този комитет е да построи паметници на всички, които са дали живота си. Така през 1908 година е построен първият паметник на Георги Бенковски, каза още Дафина Маринова.