С експозицията творецът ще отбележи своята 70-годишнина

site.btaМислех, че с изложбата „Пътуване“ ще намеря себе си, каза за БТА Греди Асса

Мислех, че с изложбата „Пътуване“ ще намеря себе си, каза за БТА Греди Асса
Мислех, че с изложбата „Пътуване“ ще намеря себе си, каза за БТА Греди Асса
Греди Асса. Снимка: Владимир Шоков/БТА

Мислех, че с изложбата „Пътуване“ ще намеря себе си. Това каза пред БТА художникът Греди Асса. Експозицията ще бъде показана от 27 февруари до 5 май в Софийската градска художествена галерия. Куратор на изложбата е Иво Милев с екип от Фондация “Свободни съвременни изкуства” и Софийска градска художествена галерия. 

С изложбата Греди Асса ще отбележи своята 70-годишнина. Той ги навърши на 29 януари, но тогава решил да не прави пищно празненство по повода, защото не искал „да досажда на хората“. Казва, че най-големият празник според него е да събере приятелите си на изложба. И си пожелава: „Само здраве, другото ще си го нарисувам!“

ИЗЛОЖБАТА

Идеята за изложбата „Пътуване“ дошла от куратора Иво Милев, според когото е по-добре да бъде едно пътуване във времето. „Моите неща са от толкова различни места. И всичко това е своеобразно пътуване, но аз по-скоро го тълкувам като пътешествие, защото в пътешествието има приключение, има романтизъм, има находки, има изведнъж да видиш нещо, което не си предполагал. Пътуването е от точка А до точка Б“, обяснява Греди Асса.

„Аз мислех, че по този начин ще опозная себе си. Защото човек обикновено на път опознава себе си. Случките им перипетиите, и събитията, които го следват или които му предстоят, той почва да се променя. А в случая при мен стана обратното. Аз разпознах музеите, разпознах библиотеките, разпознах цялото това пластично изкуство, което ме накара наистина окончателно да бъда слисан, омаян и най-вече като магнит притеглен към изобразителното изкуство. И там намерих всъщност моите параметри и усещания, които покриват идеите на някои художници“, разказва той.

В изложбата ще има и мултимедийната част. По думите на Греди Асса тя ще бъде под формата на разиграно видео, в което ще бъдат поместени хилядите рисунки, които е правил във времето и не може да бъдат показани. „Ще бъде много любопитно според мен. Да видиш, че в Куба съм нарисувал и това, и това, и това, а не съм ги отразил после в голяма рисунка или картина. Но те си остават като фактология, която в един момент може да излезе и да направя пак картина. Това е едно натрупване на фактология, на паметта. Аз друга памет изглежда нямам. Моята е визуална“, казва той.

УЧИТЕЛИТЕ

„В тази изложба може би няма да се видят моите учители, но дълбоко в себе си в тази изложба исках да дам една почит не само към моя проф. Никола Гелов, към моите учители“, казва Греди Асса. Спомня си, че учителката му по български език, четейки негово есе или домашно, казала: „Ти си художник. Такава фантазия имаш, такова въображение…“ - „Аз си бях художник, но когато друг го потвърди, вече започваш да виждаш, че е истина“, с усмивка разказва художникът.

Според него в живота на човек много хора му помагат. Дори такива, които не помниш. Никога няма да забрави случай, в който, докато играел с приятели като дете, паднал и навехнал двете китки на ръцете си. Тогава негов приятел ги наместил с думите „Нищо ти няма“.

„Отделно съм виждал хора, които са жреци на пространствата, на визията, учители, направо легенди, наистина“, казва той. Срещал се е и с „художници – законодатели“. Такъв за него е Кристо. „Законодател е той. Сменя целия свят със своите идеи“, отбелязва той.

„Виждал съм и хора като Умберто Еко – планина, да не кажа космос, планета. Бях му направил един портрет. Той свири на блок флейта. Срещал съм се и с папата, уникално е“, изброява с усмивка Греди Асса.

ПРЕПОДАВАТЕЛ ВДЪХНОВИТЕЛ

„Искам да съм преподавател вдъхновител. Не само да ги науча на занаят. Защото занаят научаваш. Но може да останеш само в занаята. А колко е по-хубаво да ги научиш да мислят и да имат въображение. Да могат да сравняват няколко неща, от които да извадят четвърто, пето…“, казва въодушевено Греди Асса, който е и преподавател в  Националната художествена академия. За него е важно студентите да са последователни, да имат критично мислене не само към себе си, ами и към преподавателите. 

С гордост разказва, че е създателят на специалност „Мода“ в Националната художествена академия. „Аз я създадох, аз я отгледах. Толкова се сраснах с нея, а аз съм живописец... Но аз исках студентите да правят мода като творци, а не като дизайнери“, обяснява художникът.

ВИНАГИ РАЗЛИЧЕН

„Аз винаги съм бил различен. От това, че не мога да казвам буквата „р“, че моят произход е еврейски…“, казва Греди Асса. Спомня си, че като ходели на кандидат-студентски уроци, рисували една жена, която казала: „Чужденчето най-хубаво ме е нарисувало!“ На това Греди Асса отговорил: „Ама аз съм от Плевен, госпожа“. „И това, "чужденчето", остана…. Значи няма значение къде си, дали купуваш билет за театър или нещо друго – просто видът ти или това, че не можеш да кажеш точно думата, абсолютно всичко обърква“, разказва той. И смеейки се, изброява за какъв го мислели – „грък, арабин, италианец…“

„Това някак си вече го знам, че ще се случи, и веднага имам отговор: „От Плевен съм!“. Много често хората го питали бавно и спокойно: „Ти от-къ-де си?“ - „И аз много спокойно отговарям: От Плевен! От град Плевен“. Абсолютно се объркват. Как така от Плевен?! Какъв ти е паспортът?“, разказва през смях Греди Асса. И допълва: „Дали е за добро или не, го има, съществува. Така че съм се примирил с това да съм чуждият, другият. Но това ме накара да бъда по-взискателен в това вглеждане. В това оглеждане на другите спрямо мен и на всичко, което е около мен“. Той отбелязва, че за него е много важно, че първо е добър човек. „Това много ми помага, независимо от ударите под кръста, от нихилистичното отношение“, разказва художникът. 

ОТ ДАВИДОВОТО КОЛЯНО

Много често го питали как се произнася фамилията му. Той отговаря, че ударението е на второто „а“. „Аз съм от Давидовото коляно. Мога да ви покажа, че съм от царска фамилия. В далечната 876 до 917 година и това е един цар, който е бил и лекар, и учител. Той е Асса и оттам идва фамилията“, разказва художникът и преподавател Греди Асса. И през смях допълва: „На мен не ми личи, че съм цар“.

ХУМОРЪТ СПАСЯВА

По думите му има много особено чувство за хумор. Често разигравал „скечове“, които дълго се помнят от него и близките му. Една от незабравимите случки била с негов колега - връщали се от биенале в Пекин. „Той - с една брада, с много дълга коса, обрасъл като някакъв тибетски водач“, започва разказа си Греди Асса. И допълва: „Китайците ни бяха дали малки снимки, с баджове. И аз си скъсах тая снимка и я сложих на неговия бадж. И той върви, а с този бадж беше като водач от тибет. И те го гледат – не могат да повярват – той ли е, не е ли той... А аз съм зад него“, разказва през смях художникът и допълва, че такива смешки обича да прави предимно в чужбина.

Друг случай е от Сеул. „Правя голяма изложба там. Излизаме с жена ми от хотела и знаем къде точно да отидем. Но преди това бяхме в един музей, където разбрахме, че изображението на свраката е добра новина. И сврака на корейски е „качи“, разказва художникът. Качват се в огромно, чисто ново такси, в което шофьорката не знае нито хотела, нито галерията, нито улицата, на която трябва да ги заведе. „Тя не знае нито английски, нито френски, нито немски, нито италиански… Жена ми говори много езици. А ние вече закъсняваме за официалната част. И аз започвам да й викам: „Качи, качи, качии“ – и тя много се притесни. Закара ни и не искаше пари“, разказва през смях Греди Асса.

Приятелите му и до днес се шегуват с него за друг случай. По тяхно настояване се явил на изпит за ловен билет. „Да, ама аз пушка даже и в казармата не съм държал, защото те веднага ме вкараха в ателието плакати да рисувам денонощно“, разказва той. На изпита му се пада въпрос за индивидуален лов. Тогава Греди Асса отговаря: „Ловецът е и законът, и природата“. Полковникът го пита: „Само това ли?“. А Греди Асса отговорил „Мисля, че е достатъчно“. След като взел ловния билет, много се смели с приятелите. „Първо, това е алогично, ама много хубаво звучи. В крайна сметка, от човека зависи тая природа ще я има ли, това животно ще го има ли“, казва той.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:01 на 19.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация