site.btaТонислав Христов пред БТА: В игралното кино има много удоволствие, но има и много мъка

Никога не ме е интересувало, че Малин и Геро са комедийни актьори, а че са добри актьори, и могат да направят тази история. Думите на режисьора Тонислав Христов пред БТА са по повод дебютния му игрален филм „Добрият шофьор“, който е по кината от днес, 3 ноември. 

„Имаше ужасно много копродуценти, които са от други страни, които не познават Малин. Трябваше да направя демосцена, за да им докажа, че това е правилният шофьор. Първо, по снимки, мнението беше, че това не е точният актьор, но след като гледаха тази 3-минутна демосцена, всички бяха абсолютно категорични, че това е шофьорът. Казаха, че е феноменален актьор – и според шведи, и според финландци“, разказва режисьорът. „Никога не съм се съмнявал, че това е човекът. Винаги съм знаел, че това е шофьорът“, допълва той. 

„Има много удоволствие, но има и много мъка в игралното кино. Процесът е много тежък и много дълъг, и отнема ужасно много енергия. Снимките бяха много готини, но самият процес на постпродукция, и на кино дистрибуция – и на всичко, е много тежък. Затова ми се иска да мога малко да оптимизирам този процес в следващия игрален филм“, казва още Тонислав Христов.

В „Добрият шофьор“ (копродукция на Финландия, България и Швеция) участват Малин Кръстев, Герасим Георгиев-Геро, Китодар Тодоров, Слава Дойчева, Алма Пьойсти (позната от ролята на Туве Янсон в „Туве“), Амос Бротерус и други. Филмът е създаден по истинска история. Разказва за Иван, който е таксиметров шофьор в един от големите черноморски курорти. Той спестява пари, за да се върне във Финландия, където са съпругата и синът му, и се опитва да поправи грешките от миналото. По сценария работят един от продуцентите на филма – Каарле Ахо, заедно с Константин Божанов („Аве", „И после светлина") и режисьорът Тонислав Христов. Оператор е Орлин Руевски.

ИНТЕРВЮ

Тонислав Христов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – търсен ефект ли е усещането за документалност във филма „Добрият шофьор“, защо са изрязани комедийните моменти, Малин Кръстев ли е бил първи избор за добрия шофьор и защо първоначално не е бил одобрен от чуждите партньори на продукцията. 

Г-н Христов, „Добрият шофьор“ създава усещането за документален филм. Това търсен ефект ли беше? 

- Да. Аз съм документалист по професия. Това ми е първият игрален филм и ужасно много експериментирахме с документалните елементи. Има сцени, които са чисто лични истории на Малин. Имаше дубъл, в който си говореха със Слава – за бащата, за семейство, за себе си. Това беше 40-минутен реален дубъл...

Усещането за документалност го има и защото много от бежанците във филма също са истински бежанци. Много от историите, които Геро разказваше, също бяха истински. Аз затова никога не съм правил кастинг за филма, понеже исках да търся актьори, които по някакъв начин съпреживяват или са близки до историята. Примерно архивният материал от сина на шофьора е истински архивен материал на Малин от сина му, който Малин е снимал. Така че – да,  това е търсен ефект, определено.

Какви реакции очаквате да предизвика филмът тук, в България? 

- Надявам се, че хората ще го гледат и ще бъдат отворени, и ще усетят нещо различно. Защото това е жанр, който не е много разпространен в България. Наистина, филмът не е комедия, въпреки че актьорите са ни познати като комедийни. Това е много тежък и много сериозен филм. Надявам се просто хората да гледат и да изпитат нещо, и да си тръгнат от кинозалите с нещо повече. 

Имахте ли колебания кой актьор каква роля да вземе?

- Не, просто героите, които играеха, трябваше да са възможно най-близки до историята. Имах сценарий и търсех правилните хора. По никакъв начин не ме интересуваше, че Малин и Геро са комедийни актьори. Интересуваше, че са добри актьори, и могат да направят тази история. 

Вярно ли е, че по време на филма е имало смешни моменти, които са изрязани? 

- Да, имаше такива моменти. В началото на филма първата третина трябва да е малко по-смешна, но някак си смешните моменти не стояха правилно в историята. Стояха фалшиво и затова ги изрязахме, за съжаление. Има малък комедиен момент, когато Кито се появява, и на места има една такава светлина. Но не бих казал, че е комедийно, по-скоро е по-леко. Но комедията не пасваше на филма и затова я махнахме... 

От самото начало ли заглавието беше „Добрият шофьор“, от първия работен момент?

- Да, от първия работен момент беше такова, защото ставаше въпрос за шофьор, който през цялото време иска да е добър човек, да поправи грешките си от миналото, да преосмисли живота си, да може да направи нещо добро накрая – това беше цялата идея. По някакъв начин целият му живот се върти около това да бъде добър човек. Той винаги се е опитвал, но през цялото време е влизал в някакви схеми, на което ние, българите, сме шампиони – в това да сме въвлечени в някакви истории. 

Това е пореден силен образ за Малин Кръстев в киното, и пореден различен образ...

- Той е супер добър професионалист и не беше трудно по никакъв начин… Имаше ужасно много копродуценти, които са от други страни, които не познават Малин. Трябваше да направя демосцена, за да им докажа, че това е правилният шофьор. Направих сцена, когато той вади бежанци от колата.

Първо, по снимки, мнението беше, че това не е точният актьор, но след като гледаха тази 3-минутна демосцена, всички бяха абсолютно категорични, че това е шофьорът. Казаха, че е феноменален актьор – и според шведи, и според финландци. Представяха си шофьора по различен начин – някакъв мускулест мъж, набит и по-голям... 

Малин Кръстев ли беше Вашият първи избор за добрия шофьор?

- Никога не съм се съмнявал, че това е човекът. Винаги съм знаел, че това е шофьорът. 

След този филм имате ново вдъхновение и кураж за нов игрален филм...

- Имам нов сценарий, който няма да се снима в България. Но аз не бързам. Имам много документални филми, които трябва да завърша. В момента снимам два. Може би догодина или по-догодина ще се върна в игралното кино. Пак казвам – може би... Защото има много удоволствие, но има и много мъка в игралното кино. Процесът е много тежък и много дълъг, и отнема ужасно много енергия. Снимките бяха много готини, но самият процес на постпродукция, и на кино дистрибуция, и на всичко, е много тежък. Затова ми се иска да мога малко да оптимизирам този процес в следващия игрален филм. 

Правенето на документално кино не е ли също толкова дълго, тежко и продължително?

- Да. Но когато документалният филм е готов, sales-агентът започва да се грижи за всичко. А тук, когато е готов, започваш ти да го обгрижваш, да ходиш, да промотираш... Губи се енергия в грешна посока... Когато филмът тръгне по кината, започва да има собствен живот, и това е супер. И аз, най-накрая, мога да си почина, и да се наспя (Смее се – бел. а.).