В нашето тревожно време всеки трябва да бъде морален стожер в професията си, каза в интервю за БТА Цветана Векова, която получи голямата награда „Свети Лука“ на Варненското сдружение на художниците, връчена й в сряда вечерта при откриването на годишната изложба на организацията.
Векова изказа благодарност и радост, че въпреки всички трудности ръководството на сдружението запазва хубавата традиция на есенния салон на името на свети Лука и дава възможност на художниците да се срещнат отново. В днешното време на изключителен драматизъм и неизвестност, запазването на равновесие, постоянство на традициите, императивност на духовното начало е от изключителна важност и всяко събитие, свързано с творческо и организационно усилие, заслужава адмирации, смята тя.
Авторката отбеляза, че нейните две живописни картини, които са отличени в експозицията, са белязани именно от темата за съвремието ни. Те носят заглавията „Горещи пътеки“ и „Тревожна литосфера“ и според нея съдържат скрито послание, което всеки, който е на „ти“ със символичния език разчита. С тях искам да подскажа своята вътрешна тревога и безпокойство, както и общата неизвестност, на която всички сме свидетели, очаквайки да видим какво ще стане със света, посочи Векова.
Следва пълният текст на интервюто:
Тревогата Ви по-скоро за настоящето ли е или за бъдещето?
- И за настоящето, и за бъдещето, за съжаление, защото никак не са утешителни събитията, които стават във всякакъв план. Себеусещането на човека и още повече на твореца като чувствителна личност, която иска да отрази нещата около себе си, които не могат реално да се разкажат, непременно присъства като тревога. Независимо дали става въпрос за теми, които са разказани буквално като драма, или са споменати символично и индиректно, те присъстват при повечето хора като всеки избира своя изказ, своите изобразителни похвати как и с какви герои да насели своя измислен свят. Всеки решава какво послание носи, особено сега, когато има битка за всяка душа, защото идва време разделно и никак не е без значение кой каква позиция защитава и какво отстоява. Тези проблеми са естетически, но са с важен знак.
Това означава, че гледате на артиста в съвременната му роля на коментатор, отправящ послания, а не само наблюдател, описващ света?
- Така е. Функцията на изкуството до модерните времена е да бъде средство за демонстрация на някаква идея, било разказана или показана със средствата на плаката или карикатурата например. Това днес остаря като изказен език, дори почти изчезна като жанр по обясними причини. Чувствителният човек не може да избяга от това, което вътрешно го касае и потриса, което засяга бъдещето на целия народ и човечеството. Би трябвало творците да имат глас и да вземат страна в тази духовна битка между доброто и злото.
Според Вас човекът влияе ли на сгъстяването на мрака и напрежението?
- Няма две мнения. За съжаление, човечеството в желанието си да живее удобно се превърна в тъжна функция на това битуване, което не признава нищо друго освен комфорт, но истината е друга. Стремежът към това лесно, бързо и на всяка цена да се печели с минимални усилия е невероятна трагедия на съвременния човек. Всички робуват на това, но то ще ни загроби, защото в никои времена нищо не се е постигало без усилия. Ако разгледаме малко история, биографиите на всички хора, дали нещо съществено за напредъка и добруването на човечеството, за неговото духовно и естетическо извисяване, навсякъде ще видим едни и същи правила, на които се подчинява успеха и социума като съществуване. Без тях той се разпада и изчезва. Всички трябва да сме на страната на традицията в най-хубавия смисъл на думата. Не става въпрос да рисуваме лазарки и кукери, не бива да се разбира това буквално, а всеки според своите сили и възможности да бъде морален стожер в професията си.
Как реагират творците в тези тревожни времена, особено след пандемията от КОВИД-19, когато стана трудно да се събират хората и да се поддържа живота на сдруженията?
- Това беше един много страшен период заради тази политтехнология, която се изпробва върху хората за разделянето им и унищожаването на връзките между тях. Без съмнение, това беше политически, социален и медицински експеримент. За съжаление, много голям процент от хората показаха, че са лесно манипулируеми и с лекота може да им се въздейства, че са съгласни на какъвто и да е затвор. Лишиха ги от всякакви човешки и обществени права, и беше безкрайно учудващо, че мнозина се съгласиха. За съжаление, голяма част от творците бяха съпричастни с това, което бе поднесено като истина. Всеки може да чете и да разсъждава какво се случи, има достатъчно източници, намират се мнения на сериозни учени по този въпрос, не става въпрос за фобии или мании, а за практика.
Сега усещате ли някакво сближаване и размразяване?
- Общностите се опитват да заживеят отново, да върнат свето общуване. Това са хубави податки, че хората идват на себе си, окуражени са и малко по-спокойни да се занимават с творческата си работа, да се срещат без паника и ужас от докосването един до друг.
Хората Ви познават и като галерист, какво предстои във Вашата галерия „Юка“?
- Галерия „Юка“ във Варна е на повече от 27 години и оттам са минали много творци, както по-известни, така и начинаещи. Предстои гостуване на румънски художници, което ще се осъществи през месец ноември. Продължаваме нашите дейности, които бяха задържани от ремонта на улицата пред галерията.
Цветана Векова е завършила стенопис в Националната художествена академия през 1981 г., след което работи в столицата, изпълнявайки различни монументални проекти. Дипломната й работа е изпълнена в Техническия университет, където може да се види до днес. Във Варна има нейни пана в четири учебни заведения. След промените тя се насочва към живописта и пространствения дизайн. Работи за Регионалния исторически музей, където прави карти на различни периоди и два макета на средновековната варненска крепост. Автор е на съвременната експозиция на Музея на Възраждането, Музея на куклите и елементи в Музея за нова история на Варна. Разработила е съчетанието на модерната архитектура с археологическите находки в обект на ул. „Хан Крум“ 22 във Варна. Неин е макетът на открито в град Бяла по пътя към нос Свети Атанасий, който е възстановка на античното селище от керамичен материал.
/ТС/
news.modal.text
