site.btaОпитваме се да открехнем света на красивото пред децата, лишени от родителска грижа, казва Милена Нейова от сдружение „Прегърни ме“

Не само децата, лишени от родителска грижа, но особено те, имат ограничен достъп изкуство и култура. Тези липси се опитваме да попълваме. Опитваме се да открехнем света на красивото пред тях, а когато видим, че някое дете показва талант в дадена посока, всички се втурваме да помагаме кой с каквото може. Това каза в интервю за БТА Милена Нейова от сдружение „Прегърни ме“. Повод за разговора ни е откритата на 4 юни изложба в Българския културен институт (БКИ) в Рим. Тя включва картини на деца, лишени от родителска грижа, които са част от ателие „Прегърни ме“. 

Пред БТА Милена Нейова разказа, че в изложбата, освен картините на децата, повечето от които са вдъхновени от произведения на големи художници, са подредени и оригинали на страници с рисунки по „Сляпата Вайша“ – ръчно правена книга по разказа на Георги Господинов, на който децата дописват финала. 

Ето какво още каза пред БТА създателката на сдружение „Прегърни ме“: 

- 60 рисунки на деца от Вашето ателие бяха представени в Рим миналата седмица. Как дойде идеята за изложба в италианската столица?

- Преди година Жана Яковлева, директор на БКИ в Рим, ми се обади с покана да представим творчеството на децата от ателие „Прегърни ме“. И, разбира се, с радост приехме! С нас пътува и едно от порасналите вече деца, Ники, който миналата година завърши Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Срещнахме се, когато беше едва 10-годишен, идваше и рисуваше, без да разрешава някой да се намесва в рисунките му, имаше страхотна интуиция за перспектива, цвят. Всички художници (Никола Тороманов, Чавдар Гюзелев, Аменун Женева, проф. Велислав Минеков), които провеждаха творчески ателиета с децата, бяха категорични, че „това дЕте“ има голям талант и трябва на всяка цена да се помогне за развитието му.

В изложбата „Прегърни ме“, която открихме в Рим, освен картините на децата (повечето рисувани по големи художници – Пикасо, Густав Климт, Любен Зидаров, Нерон, Лика Янко), подредихме и оригинали на страниците с рисунки по „Сляпата Вайша“ – ръчно правена книга по разказа на Георги Господинов, на който децата дописаха финала. Споменавам това, защото е важно да се знае, че рисуването е едно от нашите занимания, а през всичките 17 години ателие „Прегърни ме“ е провело стотици творчески срещи с различна насоченост – изобразително и приложно изкуство, творческо писане и илюстрация, журналистика, театрални работилници, кино срещи, творчески ваканции, анимация и фотография… трудно ще изброя всичко. 

- Какъв отзвук имаше откриването на изложбата?

- Това, предполагам, може да се види от публикациите във Фейсбук на БКИ Рим и госпожа Жана Яковлева – многото коментари и поздрави под двата поста. Доколкото разбрах, ще има репортаж за изложбата и дейността на „Прегърни ме“ по радио Ватикана. Важно е и да не пропусна да изкажа огромната си благодарност към  Богдан Паташев,  посланик на България във Ватикана, който преди години ни помогна много за физическото оцеляване на ателието. Беше се наложило да спрем дейност за известно време (нямахме никакви средства за наем, заплати, материали) и бяхме приютени в католически център „Ронкали“ в София.  Той, заедно със семейството си, беше на откриването на изложбата на децата в Рим, показа ни „Св. Петър“, заведе ни в Пантеона на служба по повод празника Петдесятница, изумително красиво преживяване! Много сме благодарни!

- Разкажете малко повече за творбите на децата? Какви послания отправят те към публиката?

- Както споменах, повече от творбите на децата в тази изложба са вдъхновени от големите майстори в изобразителното изкуство. Когато  обаче децата са оставени сами да измислят истории, да рисуват, обикновено на белия лист се появява къща, семейство, дом, приятели – най-големите липси, които отварят дупки в сърцата на тези деца. Тази болка се опитваме да лекуваме, тези сърца да успокоим, да прегърнем, да ги изведем на по-светлата част от живота, да им дадем кураж, че с помощ от наша страна и усилия от тяхна, ще можем заедно да прескочим от другата страна на оградата, да премахнем стигмата, която носят още от раждането си – на изоставеното, нехаресвано дете. 

- Вашата организация свързва деца, лишени от родителска грижа, с изкуството. Каква роля заема творчеството в тяхното ежедневие?

- Това е друга голяма тема. Не само децата, лишени от родителска грижа, но особено те, имат ограничен достъп изкуство и култура – книги, театър, кино, все неща, които обикновено семейството предлага, възпитава. Тези липси се опитваме да попълваме. Водим децата на изложби, концерти, театър и кино, организираме творчески ваканции с различна насоченост, например пътешествие през старите столици на България, пленери, ваканции, посветени на творческото писане. Опитваме се да открехнем света на красивото пред тях, а когато видим, че някое дете показва талант в дадена посока, всички се втурваме да помагаме кой с каквото може – контакти, разговори, финансово. 

- Какви са следващите Ви проекти? Предстоят ли други изяви на Вашите възпитаници в страната или в чужбина?

- В момента в галерия „Прегърни ме“ има подредена изложба „Ангелски прах“ с фотографии на 20 деца, лишени от родителска грижа. В рамките на четири месеца (януари, февруари, март и април) проведохме творчески ателиета по фотография, като заниманията се водеха от трима от най-изявените наши фотографи от различни поколения – Симон Варсано, Татяна Дечева, Яна Лозева. 

Дванайсет от фотографиите са подредени в календар за 2023 г. Подредихме и изложба на открито –  за една седмица фотографиите бяха експонирани на големи пана в парк „Заимов“.  Една от целите на проекта беше да направим видими тези деца чрез тяхното изкуство, да ги изведем от анонимност.

Живот и здраве, планираме началото на септември да открием изложба с етно костюми. Така започна дейността на ателие „Прегърни ме“ – с два стана, две шевни машини и повече от 40 деца от дома в с. Доганово, на които беше поставено условие – без двойки и отсъствия, ако искат да „ходят на „Прегърни ме“.

И понеже Георги Господинов е събрал най-хубавите думи за нас, иска ми се да завършим с тях: 

Всичко, свързано с деца, е от страната на чудото. Особено тук и сега. Никога няма да забравя как децата от ателие „Прегърни ме“ довършиха незавършената история за „Сляпата Вайша“. И по най-естествен начин „събраха очите й“ по единствения възможен начин, с любов. 
Ако някъде има невидима йерархия на доброто, което можеш да направиш – това да утешиш дете, да го прегърнеш и обичаш стои най-високо. Обичам и се възхищавам на това, което правят хората в ателие „Прегърни ме“ за децата. То не е само за децата, за всички ни е, защото няма щастливо общество там, където има и едно нещастно дете.
Прегръщам ви.

Милена Нейова е завършила Богословския факултет. Тя е журналист и писател. Автор е на няколко книги, има десетки публикации, работила е в радиа и телевизии. През 2005-та година създава Сдружение „Прегърни ме“, което има благородната идея да създава условия и подкрепя деца, лишени от родителски грижи, като ги води през света на изкуството.