Ускореният икономически растеж се нуждае от смели политически решения. Призивът е на Йонко Чуклев, финансист и заместник-председател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), който участва в провелата се днес в сградата на Министерството на иновациите и растежа (МИР) открита дискусия на тема "Еврозоната - предизвикателства и нови възможности". Организатор на събитието бяха от МИР и беше част от информационната кампания на Министерството на финансите и на Българската народна банка относно въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2026 г.
"За 4 процента икономически ръст трябва да сме много по-смели в политиките си", по думите на Чуклев. Той предложи своите пет идеи в тази посока.
Неговото първо предложение беше създаването на академия за български малки и средни предприятия, чиято продукция и услуги са насочени за износ.
"Кой може да го направи? В идеална позиция са от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия", добави той.
Йонко Чуклев е на мнение, че с членството на България в еврозоната може да се помисли за насърчителни мерки за бързи доставки - в рамките на ден, на продукти от България за страните членки от Западна Европа. Това негово предложение стъпва на опита на Словакия и създадената в страната организация за бърз пласмент.
Неговата втора идея е заимствана от прибалтийските страни и по-точно от опита на Естония и тяхната инициатива "Акселерейт Естония" (Accelerate Estonia). Става дума за предоставяне на бъдещите инвеститори в определените от България приоритетни сфери на стопанска специализация на единна точка и пясъчник за иновации за изпитания и развойна дейност в определените от България приоритетни икономически области на специализация. Като добър партньор в тази посока Чуклев посочи София Тех Парк.
На трето място той призова за мерки и политики, които да развият капиталовия пазар в страната, като двигател на частните инвестиции в икономиката на България. Тук той обърна внимание на значението и ролята на Фонда на фондовете (ФнФ) и обявената от Българската фондова борса (БФБ) платформа за колективно финансиране "Спейс крауд", която по думите му ще благоприятства финансирането на иновативни продукти в начален етап, след което да бъдат ускорени от фондовете за рисков капитал и впоследствие листнати на пазара.
"Трябва да изкараме много иновативен бизнес, за да чуят от Япония до Америка за интересни български компании. Тогава вече можем да бъдем платформа за инвестиции в евро", мотивира предложението си Чуклев.
Негова четвърта идея е налагането на национален бранд.
"Най-прагматично е да създадем доклад и в него да опишем какво произвеждат българските компании - от произвежданите 900 000 хладилника от "Либхер" (Liebherr), за дизайна и производството на оптика в Панагюрище, до електрическите камиончета, които се произвеждат в Пловдив и се изнасят до Америка. Всичко това трябва да бъде събрано и да се съдържа в един доклад "Произведено в България" (Made in BG) и това да е визитката ни пред света", предложи Чуклев.
На последно място той се спря на осъзнатата необходимост във вътрешността на страната за изграждане на съвременни кампуси за студентите. При изпълнението на подобни проекти, местните власти могат да използват подкрепата на действащи в страната международни структури, като Европейската инвестиционна банка, какъвто е опитът на Бургас. Тази инфраструктура, според Чуклев, е нужна за привличане на талантливи млади хора.
Отношение по темата за България като индустриална страна взе и Томислав Дончев, който още в началото на сегашния си мандат като вицепремиер и министър на иновациите и растежа призова за край на съществуващия в страната "стопански нихилизъм", изразяващ се в изречението, че в България не се произвежда нищо.
“Заедно с г-н Чуклев готвим "кръстоносен поход". Той е провокиран от факта, че българската индустрия е най-невидимият сектор в българската икономика. Българското общество не знае за нея, българските журналисти не знаят за нея. Българските политици не знаят за нея, а тя е почти една трета от икономиката ни. Невидим, непознат сектор. Никой не говори за българската индустрия. С г-н Чуклев ще се снимаме пред всяка фабрика и да обясняваме какво се произвежда там", обяви вицепремиерът Дончев и обвърза темата с професионалната реализация на младите българи в страната.
Томислав Дончев използва събитието, за да припомни, че след приемането на България в ЕС икономиката на страната в номинално изражение е нараснала четирикратно. А в реално изражение, с натрупаната инфлация - над два пъти.
"При влизането ни в ЕС брутният вътрешен продукт на глава от населението, съотнесен към средноевропейския, е 32 процента. Сега е 63 процента, нетно", продължи той. Като основна причина за тази възходяща промяна, според вицепремиера Дончев, е достъпът до единния пазар.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
