site.btaЦените на електроенергията за домакинствата в България са били вторите най-ниски в ЕС през второто полугодие на 2023 г., отчита Евростат

Цените на електроенергията за домакинствата в България са били вторите най-ниски в ЕС през второто полугодие на 2023 г., отчита Евростат
Цените на електроенергията за домакинствата в България са били вторите най-ниски в ЕС през второто полугодие на 2023 г., отчита Евростат
Графика: Евростат

Битовите сметки за електричество и газ в Европейския съюз намаляха през втората половина на 2023 г. след осезаемото поскъпване, започнало още преди руската инвазия в Украйна и продължило през цялата 2022 г. Това съобщи европейската статистическа агенция Евростат, публикувайки обобщени данни за цените на електричеството и газа за домакинствата в ЕС.

През второто полугодие на миналата година средните цени на електроенергията за домакинствата в ЕС намаляха (28,5 евро за 100 киловатчаса) в сравнение с първото полугодие (29,4 евро за 100 киловатчаса), но и леко се повишиха в сравнение с втората половина на 2022 г. (28,4 евро за 100 киловатчаса).

Цената на енергията, разходите за доставка и цената за пренос се стабилизираха през първото полугодие на 2023 г., след което отслабнаха през второто полугодие, но все още останаха на високи нива в сравнение с нивата си преди ценовия пик през 2022 година.

Средните цени на газа за домакинствата в ЕС през втората половина на 2023 г. са намалели (11,3 евро за 100 киловатчаса) в сравнение с първата половина на 2023 г. (11,9 евро за 100 киловатчаса) и втората половина на 2022 г. (11,4 евро за 100 киловатчаса). Намаляването на разходите за енергия, доставки и пренос, започнало още през първото полугодие на 2023 г., продължи низходящата си посока. 

При небитовите потребители това намаление бе по-силно изразено.

През периода от януари до юни 2023 г. цените на електроенергията за домакинствата в България са били вторите най-ниски в ЕС - 11,9 евро за 100 киловатчаса, като по-евтина е била електроенергията само в Унгария (11,3 евро за 100 киловатчаса).

Изразено в паритет на покупателната способност, електроенергията за домакинствата в България е струвала 19,77 парични единици през втората половина на 2023 г.

Цените на газа за българските домакинства за същия период са били 11,66 парични единици, изразени в паритет на покупателната способност.

Цените на електроенергията се понижиха в 13 страни от ЕС през втората половина на 2023 г.

Цените на електроенергията за домакинствата са намалели в 13 държави от ЕС, а в останалите 14 страни членки са се повишили през втората половина на 2023 г. в сравнение с първата половина на 2022 г. 

За небитовите потребители цените на електроенергията през втората половина на 2023 г. са намалели в 17 страни, което доведе и до спад с 4,6 на сто на цените в целия ЕС. Поевтиняването е било резултат от динамиката на пазара, но е частично компенсирано от намаляване или премахване на мерките за облекчаване на потребителите на национално ниво, обясняват експертите на Евростат.

Представено в съответните национални валути на страните членки, най-значително поскъпване на електроенергията през втората половина на 2023 г. спрямо първата на 2022 г. е регистрирала Нидерландия (+86 на сто), следвана от Чехия (+83 на сто), Полша (+35 на сто) и Германия (+20 на сто).

На другия край на скалата за същия период с най-много е поевтиняла електроенергията в Дания (-39 на сто), Испания (-30 на сто) и Швеция (-20 на сто).

Изразени в евро, средните цени на електроенергията (в това число всички данъци и такси) за домакинствата през втората половина на 2023 г. са били най-ниски в Унгария (11,3 евро за 100 киловатчаса), България (11,9 евро за 100 киловатчаса) и Малта (12,8 евро за 100 киловатчаса), а най-високи в Германия (40,2 евро за 100 киловатчаса), Ирландия (37,9 евро за 100 киловатчаса) и Белгия (37,8 евро за 100 киловатчаса).

Цени на природния газ: най-значително поскъпване в Литва и най-голямо поевтиняване в Гърция

Цените на газа за битови потребители намаляха през втората половина на 2023 г. в резултат най-вече на по-ниските разходи за енергия. Данъците обаче постепенно се връщат към нивата отпреди кризата след намаленията им през 2022 г. 

За небитовите потребители на газ намаленията в цените бяха по-очевидни през втората половина на 2023 г.

Отнесено към второто полугодие на 2022 г., през втората половина на 2023 г. цените на газа (изразени в национални валути) са се увеличили най-много в Литва (+68 на сто) и са намалели с най-много в Дания (-39 на сто). 

По отношение на цените на газа за битовите потребители - в общо 12 държави е отчетено повишение, докато останалите 12, използващи газ, отчитат намаление на цените. 

В промишления сектор всички страни от ЕС с изключение на три отчетоха ценови спадове, което показва ясна низходяща тенденция на нивата на цените на газа.

Най-резки увеличения на цените на газа отчетоха Полша (+32 на сто), Словакия и Германия (+22 на сто за всяка), докато Гърция (-42 на сто), Дания (-41 на сто) и България (-40 на сто) са били с най-големи намаления на цените на синьото гориво през второто полугодие на миналата година на годишна основа.

През първото шестмесечие на миналата година, изразени в евро, средните цени на газа за домакинствата са били най-ниски в Унгария (3,3 евро за 100 киловатчаса), Хърватия (4,6 евро за 100 киловатчаса) и Румъния (5,6 евро за 100 киловатчаса), а най-високи в Швеция (20,7 евро за 100 киловатчаса), Ирландия (16,4 евро за 100 киловатчаса) и Нидерландия (24,8 евро за 100 киловатчаса).

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:52 на 23.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация