site.btaАндрей Митов, Европейска федерация по етеричните масла: Прекомерните регламенти и тежки изисквания не са особено желани от бранша

Втора национална среща на дестилаторите на етерично-маслени култури в България се провежда днес в столичния Интер експо център. Срещата е организирана от Сдружението на производителите на етерични масла "Дестилирано в България".

Сред основните регламенти, които влязоха и касаят бранша на етерично-маслените култури, са CLP и REACH. Те отнеха доста години, ресурси и усилия за приспособяване на фирмите. Прекомерните регламенти и тежки изисквания не са особено желани от бранша, съставен от голям брой микро, малки и средни предприятия, които имат сериозни затруднения да покриват вече големи изисквания. Това заяви Андрей Митов, вицепрезидент на Европейската федерация по етеричните масла EFEO по време на срещата. 

"Ние сме принудени да се запознаваме, да отговаряме и да следваме стандарти и регламенти и последващите от тях променящи се изисквания на нашите купувачи. Създадоха се регламенти, касаещи употребата на продуктите, които произвеждаме и продаваме в различни приложения на козметиката, парфюмерията, фармацията и храните. Редица съставки на етеричните масла бяха класифицирани като алергени, като притежаващи едно или друго свойство, характеризирано като опасно или рисково и съответно ограничени или забранени за влагане в крайни продукти", обясни Митов.

По думите му ограничаването на употребата на продуктите им по чисто административен начин в допълнение към и без това достатъчно сложния пазар е проблем и излага на риск съществуването на значителна част от производителите и търговците. Това подтиква международните организации да бъдат активни, да участват в подготовката на документите, да търсят активното съдействие на местни експерти и политици, за да бъдат защитени интересите на бранша.

След влизане в сила на регламентите CLP и REACH през последните три години основна тема са промените в тях, които бяха предложени във връзка с анонсираните Зелена сделка и Стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите. "Измененията не са насочени изцяло към етеричните масла, но биха имали значителни съпътстващи и непредвидени щети върху нашата дейност", уточни Митов.

Според него етеричните масла и другите ароматични продукти от ботанически произход, имайки предвид начина, по който се произвеждат, се вписват достатъчно добре в концепцията на Зелената сделка.

Благодарение на формираната масова и силна обща позиция на основните държави, произвеждащи етерични масла, пред експерти и политици се изрази мнението, че етеричните масла трябва да бъдат разглеждани и класифицирани като едно масло, а не като смеси; изискванията към досиетата на регистрираните документи да останат за малките тонажни групи от един до 10 тона и да не бъдат приравнявани към групата от 10 до 100 тона; етеричните масла да се разглеждат, изпитват, оценяват и класифицират на база реалния риск при специфичната им употреба и дозировка, а не на база предварително зададени опасности, вероятни и по принцип.

"Надяваме се, с оглед на събраната до момента подкрепа и положителния резултат след гласуванията в Европарламента, да получим желания резултат. Към момента е предвидено изключване на етеричните масла и продукти от ботанически произход от обхвата на предложените изменения. От догодина вероятно ще преминем на следващия етап с нови усилия, касаещи ревизията на регламента REACH", каза Митов. 

Маргарита Александрова от Министерството на икономиката и индустрията заяви, че е било изключително важно при появата на предложението на ЕК за ревизия на регламента CLP да реагират и да направят всичко възможно да осигурят разпоредби, които няма да навредят на бранша. Тя изрази мнение, че дори е излишно да говорим за важността на сектора на етеричните масла за българската икономика. "Участието на сектора в осигуряването на заетост не е само в земеделието и преработвателната промишленост, но и в сектори като туризъм", посочи тя, цитирайки данни, според които има 17 административни области, 3000 розопроизводители, като по време на кампании за розобер са наети сезонно общо 40 000 човека.

Александрова подчерта, че напоследък освен розопреработката, където работят около 50 дестилерии, се е развил и сектор лавандулопроизводство, където има над 100 преработвателни обекта. "В последните години станахме водещ световен лидер не само на розово, а и на лавандулово масло. Годишно се произвеждат от порядъка на 2,5 тона розово масло, около 99 на сто от количествата се изнасят за традиционни пазари като ЕС, САЩ, Австралия, Китай, Япония, арабския регион", информира тя.

Според представени по време на срещата данни, розопроизводството се движи в границите, в които е било предходните години. По регистър има 53 600 дка маслодайна роза. За сметка на това има ръст на цените.

По думите на Весела Черварова от "Биоланд България", тази година са имали късмет по отношение на климатичните условия - оптималните температури заедно с влагата са помогнали за добра реколта. "Следващият положителен фактор и за мен изненада беше, че за района на Павел баня и Казанлък нямахме проблем с намирането на работна ръка. Сред причините за това от една страна беше вдигането на цената на брането, от друга - някои не са заминали за чужбина, а други са се върнали. Също така има големи градини, които бяха подновени и още не бяха в плододаване", обясни тя. 

Площите с лавандула намаляват с 45 000 дка за година, като очакванията са това да продължи и догодина. Най-голям през 2023 г. е спадът в Североизточна България. Наблюдава се също спад на годишна база на износ на лавандулово масло.

"През 2007 г. годишното производство на лавандула в България беше 60 тона, сега е 600. Най-бързо и рязко се разрасна приложението ѝ в ароматерапията. Увеличи се производството, но пазарът не нарастваше с тези темпове. По време на ковид пандемията точно сегментът на ароматерапията намаля. Така се стигна до днешната ситуация, в която няма производител, който да няма непродадени количества от миналата година", посочи Константин Шаламанов от "Лавена" АД.

Според Николай Ненков "Гален-Н" рязко трябва да се ограничи производството, за да може количествата, които вече ги има на пазара, да продължат по веригата, защото тя е запушена в момента.