site.btaБъдещето е на регенеративното земеделие, според агроспециалист

Бъдещето е на регенеративното земеделие, според агроспециалист
Бъдещето е на регенеративното земеделие, според агроспециалист
Снимка: Мила Едрева/БТА

Бъдещето е на регенеративното земеделие - по-щадящо почвата, с по-малко обработки, с по-малко торове и химикали, каза за БТА Константин Харалампиев, съосновател на "Агровар СС" ООД. Дружеството предлага иновативни решения за автоматизация на агрономическите процеси и цялостни технологии за земеделие.

Почвата може да се регенерира, но това не се случва за един ден или един сезон, разказа Харалампиев. По думите му първо е необходимо да се направи анализ и да се определят почвените дефицити, после започва самият процес. Специалистът уточнява, че подходът зависи от серия фактори, сред които типа почви, микроклиматичните зони, сеитбооборота. 

У нас, както и в цяла Европа, около 70 на сто от почвата е изтощена, посочи Харалампиев. По думите му в много от районите това се дължи на дълги години тежки обработки и преизползване на торове и химични препарати. Почвата е изчерпаем ресурс, както горите и водите, но пък има способността да се регенерира, обясни още агроспециалистът. Уточни, че тяхната компания използва естествен подход - с покривни култури и органични продукти вместо минерални торове, с въвеждането на правилен сеитбооборот. Той уточнява, че с такива грижи има вариант да се постигне оптимален процент на органична материя в почвата, със стойности на нива, каквито са били преди повече от 25 години. 

При работата си със земеделците задължително се съобразяваме със сеитбооборота им, обясни Харалампиев. Така се взема решение какви покривни култури да се ползват, какви машини са подходящи за съответните ниви, какви обработки ще бъдат необходими. По думите му покривните култури се сеят, когато не се отглежда основните, за които се грижи съответният стопанин. За самите покривни култури Харалампиев разказва, че те структурират почвата и я предпазват от по-сурови метеорологични условия. Уточнява, че това всъщност е "зелено" торене. Според специалиста синапът и грахът например са много добри покривни култури. Компанията най-често използва миксове от растения, защото е установила, че ползите се мултиплицират, когато те са в комбинация. През това лято е било установено също така, че тези "букети" от покривни култури са изключително добра паша и за пчелите. Харалампиев допълва, че изборът на микс зависи както от вида почва, така и от културите, които се отглеждат.

Ние помагаме за постигане на по-ниски разходи, не рекламираме по-високи добиви, допълни специалистът. Според него българските земеделци започват да осъзнават, че трябва да се грижат за почвата и да търсят информация как може да става това. Особено младите, които искат да работят устойчиво, започват все повече да търсят нови пътища, обясни Харалампиев. Той уточни, че в момента всеки сам решава дали да започне да разчита на регенеративното земеделие, но в недалечно бъдеще прилагането на конвенционалното ще стане некомфортно и твърде скъпо. Европейските регулации вървят в тази посока, настоящият програмен период ще даде възможност за сформиране на нагласа у земеделците, но след 2030 г. ще влязат в сила по-строги мерки и, който не е намерил подходящия начин и технологии, няма да се справи, обясни агроспециалистът.

Във Варна Константин Харалампиев бе ментор на отбор младежи с иновативни идеи по време на хакатон, организиран от Регионалната агенция за предприемачество и иновации в партньорство с Икономическия университет. EIT Food Challenge Lab 2023 – България имаше за цел да подпомогне млади предприемачи в развитието на техни идеи за нови продукти, услуги и технологични решения, с които да отговорят на реални предизвикателства, пред които е изправен агрохранителният сектор.

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:37 на 18.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация