site.btaОбласт Разград като социално-икономическа зона е леко позабравена, според регионалния председател на КНСБ Грациела Ранкова

BOBSTH 06:55:02 29-10-2021
RZ1956BO.003 06:55
Разград - синдикат - интервю

Област Разград като социално-икономическа зона е леко позабравена, според регионалния председател на КНСБ Грациела Ранкова


Разград, 29 октомври /Садет Кърова, БТА/
Област Разград като социално-икономическа зона е леко позабравена и изостанала от управленията през годините, а пандемията още по-осезаемо повлиява на процесите. Това каза в интервю за БТА председателят на Регионалния съвет на КНСБ в Разград Грациела Ранкова.
Според нея икономическите последици от кризата с коронавируса са различни в отделните сектори и за различните предприятия, в зависимост от редица фактори - доставки, производствени процеси, работна ръка. Най-потърпевши са ресторантьорството, туризма, театралното изкуство, пътническия транспорт и развлекателните дейности, някои по-малки шивашки предприятия, магазини за дрехи, посочи Ранкова.
Ранкова подчерта, че сигналите, които получава синдикатът в Разград от работници и служители са различни и свързани предимно с прекратяване на трудовото правоотношение, неизплащане на обезщетения, право на отпуски, обезщетения при пенсиониране. Имаме вече и запитвания кой трябва да осигурява тестовете и длъжни ли са работниците да си ги плащат. На този въпрос отговаряме, че това е задължение на работодателя, коментира председателят на синдикалната организация в Разград.
Тя отбеляза, че мерките за справяне с икономическата криза се приемат разнопосочно. По думите й браншовото разпределение в икономиката в Разград прави отношението към самите мерки многополюсно.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Ранкова, каква е социално-икономическата обстановка в областта в условията на COVID-19, чувства ли се социално напрежение?
Отговор: Област Разград като социално-икономическа зона е леко позабравена и изостанала от управленията през годините. Пандемията като световно бедствие още по-осезаемо повлиява на процесите в нашия край поради това изостанало развитие. Забелязва се свиване на потреблението на услуги като цяло, а не само на тези, предоставяните от развлекателния бизнес и културни институции. Това ограничение е показател за отговорното отношение на хората към световния проблем. Неминуемо тези ограничения, повлияват както финансово, така и емоционално на всеки нормален бизнес и потребител и при това вече втора година. Социалният живот също претърпява невиждани досега удари и няма как да е иначе, влиянието на ковид кризата предизвиква верижен ефект, както при всяка криза. Може би неслучвалото се досега ограничение през 2020 г. и постепенното му пренасяне през вече цялата 2021 г., самоналоженото "стой си вкъщи", в макар и нежелана симбиоза, допринесоха за туширане на напрежение. Но според мен тепърва предстои нагнетяване на социално напрежение, подхранвано от ескалация на цени, ограничения, дискриминиращи задължения.

Въпрос: Кои отрасли според Вас са най-потърпевши?
Отговор: Икономическите последици от кризата с коронавируса са различни в различните сектори и за различните предприятия, в зависимост от редица фактори - доставки, производствени процеси, работна ръка. Наложените ограничения в разгара на пандемията повлияха повсеместно. Най-потърпевши се оказаха ресторантьорството, туризма, театралното изкуство, пътническия транспорт и развлекателните дейности, някои по-малки шивашки предприятия, магазини за дрехи. Законодателните ограничения в тези направления и самодисциплиниращата ограниченост намалиха посещаемостта, прагматизма на самите хора и семействата им, наложиха сдържаност откъм потребности. Разбира се това е изнервящо, но и необходимо задължение. В засегнатите фирми работниците ползват платен и неплатен отпуск, намаляване на работното време и като крайна мярка освобождаване от работа.

Въпрос: Какви са личните Ви наблюдения за настроенията на работодателите и работниците, кои са по-разтревожени и за какво?
Отговор: Работата ми е свързана с непрекъснато комуникиране с работодатели и служителите им. Работодателите бяха леко притеснени в началото на ограниченията, но след настъпилото задълбочаване на кризата тези притеснения станаха тревожни. Към предприетите мерки за подпомагане подходиха скептично, но разбраха че това е шанс за тях в кризата.
Служителите бяха уплашени от перспективата да загубят работата си, но и те осъзнаха и оцениха дадените им възможности. Към настоящия момент и работодатели и работници са разтревожени, но фактът, че няма наложен пълен локдаун ги прави по-уверени относно препитанието им. Напоследък всички се вълнуват от т.нар. зелен сертификат, усещат "заплаха" от нови ограничения и дали ще има компенсиращи механизми.

Въпрос: Имате ли сигнали за нарушаване на трудовото законодателство от фирми на територията на областта и от какъв характер са те?
Отговор: Сигналите, които получаваме от работници и служители са от различно естество, най-вече касаят прекратяване на трудовото правоотношение, неизплащане на обезщетения, право на отпуски, обезщетения при пенсиониране. При необходимост от проверка своевременно подаваме сигналите към "Инспекцията по труда", която е контролният орган по спазването на трудовото законодателство, правим съвместни проверки и при констатирани нарушения се прилагат принудителни административни мерки, задължаващи работодателите в определен срок да отстранят допуснатите нарушения.
Във връзка с новата заповед на министъра на здравеопазването вече имаме запитване кой трябва да осигурява тестовете и длъжни ли са работниците да си ги плащат. На този въпрос отговаряме, че това е задължение на работодателя.

Въпрос: Как местните фирми приемат мерките за справяне с икономическата криза?
Отговор: Мерките за справяне с икономическата криза, буквално наложена от ковид вълните, се приемат разнопосочно. Браншовото разпределение в икономиката на Разград прави това отношение към самите мерки многополюсно. Оптимистичното в случая е, че все пак икономическия живот в областта не е спирал. Бизнесът стана по-отговорен, на първо място за самия себе си и свързаните с тази отговорност отношения към заетите служители.

Въпрос: Чувствате ли удовлетворение от работата си като синдикален лидер?
Отговор: Удовлетворена съм, когато има резултат от това, което правя и усилията ми са възнаградени с положителна обратна връзка. Радва ме, когато свършеното от мен е полезно за другите.
/РЗ/