site.btaКирил Вълчев пред 30 новинарски агенции: Бъдещето е в сътрудничеството

Бъдещето на информационните агенции е в сътрудничеството, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) на кръгла маса на тема “Минало, настояще и бъдеще на сътрудничеството” по повод 105-ата годишнина на националната информационна агенция на Азербайджан АЗЕРТАДЖ.

Кръглата маса се проведе в азербайджанския град Лачин в южната част на Кавказ в рамките на Третия глобален медия форум в съседния град Шуша под надслов „Дигитални пътища: Укрепване на информационната и медийната устойчивост в ерата на изкуствения интелект“ с участието на 140 души от 52 държави, представляващи 30 информационни агенции и 80 други медийни организации, с които в събота се срещна азербайджанският президент Илхам Алиев.

Вълчев отбеляза, че първото споразумение между БТА и АЗЕРТАДЖ е сключено през 2004 г., а преди две години сътрудничеството е задълбочено с ново споразумение за обмен на новини, според което всеки ден двете агенции имат възможност да публикуват поне една новина със снимка от другата агенция. “Благодарение на това резултатът от сътрудничеството между АЗЕРТАДЖ и БТА в настоящето е, че интернет страницата на БТА има специален раздел с новини на АЗЕРТАДЖ от Азербайджан”, каза генералният директор на БТА. Той подчерта, че БТА има такива споразумения с 50 национални информационни агенции, включително тези на трите кавказки републики - Азербайджан, Армения и Грузия.

“Сътрудничеството между АЗЕРТАДЖ и БТА е пример за изпълнение на най-голямата отговорност на информационните агенции - те дават възможност на хора от цял свят да се разбират. Познаването и сравняването е не само възможност за печалба чрез използване на добрите практики, но и гаранция за мир. Може да не сме съгласни помежду си, но трябва да се уважаваме и да намерим начин да живеем в мир заедно, без да започваме войни. Мирът не трябва да е резултат от война, а от повече информация един за друг”, каза Вълчев. Той допълни, че БТА и АЗЕРТАДЖ си сътрудничат и в Европейския алианс на информационните агенции (EANA), чийто генерален секретар Александър Гибой беше модератор на форума.

“В продължение на 125 години националната информационна агенция на България БТА се е посветила на правото на хората да знаят повече един за друг. В момента БТА е президент на Световния конгрес на информационните агенции, тъй като през 2019 г. в българската столица София БТА организира световния конгрес на информационните агенции на тема “Бъдещето на новините”. БТА е и седалище и генерален секретар на Асоциацията на балканските информационни агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ). БТА е част и от MINDS International (Media Innovation Network) - асоциацията на 25 водещи информационни агенции от цял свят за сътрудничество в областта на информационните услуги. Тази организация на световни информационни агенции, сравнима с „Г-20“ – организацията на най-развитите икономики в света, включва водещи агенции от САЩ и Канада, през Великобритания, Франция, Испания, Италия, Германия и Швейцария, до Индия, Япония и Австралия”, каза пред колегите си генералният директор на БТА. 

“Информационните агенции трябва да се променят с нова стратегия и нови инструменти, тъй като светът около тях се променя”, подчерта Вълчев и предложи седем неща, които информационните агенции трябва да направят. 

Първо, информационните агенции трябва да продължат да следват професионалните стандарти, защото тези, които пишат и говорят в социалните медии, не спазват никакви стандарти и никой не носи редакционна отговорност за това, което пише или говори. Трябва да продължим да предоставяме факти преди мнение, защото това е стандартът на истинските информационни агенции, за разлика от социалните мрежи, където мненията често са против фактите. Трябва да вършим работата си много отговорно и етично. Важно е също така да не се разпространява пропаганда, особено пропаганда, която подкрепя войните и нарушаването на човешките права”, каза генералният директор на БТА. Според него трябва да  бъдат разделяни потоците от официални съобщения от новините на репортерите, което БТА прави от три години. “Това е отговор на думите на друг форум на генералния секретар на EANA Александру Йон Гибой, че проблем за медиите са официалните изявления, в които понякога има лъжи”, каза Вълчев. 

“Второ, информационните агенции трябва да разработят нови модели на финансиране. Трябва да намерим нов начин за финансиране на битката на истинските новини срещу фалшивите новини, които са безплатни. Трябва ли да мълчим, когато някой лъже, освен ако някой друг не ни плати, за да кажем истината? Не, трябва да намерим баланса между информацията като човешко право и информацията за продажба на пазара. И трябва да намерим как да отговорим на лъжата с повече истина, без да разчитаме само на парите на клиента, но и без медийни забрани, ограничения в социалните мрежи и спиране на интернет и мобилните приложения, защото това може да е възможно за кратко или дълго време, но никога завинаги”, обясни Вълчев.

Според него третото, което информационните агенции трябва да правят, е да използват по-добре социалните и видео мрежите, вместо да се борят за пари с тях. “Информационните агенции трябва да присъстват навсякъде в интернет и във всички форми - кратки новини, снимки, видео, аудио, инфографики. Нужно е специално да отбележим, че трябва да предоставяме истински новини за младите хора с нови формати и технологии. БТА е добър пример с присъствието си не само във Facebook, X, LinkedIn и YouTube, но и в Instagram, Tik Tok и Threads, които се използват от младите. Планираме също така да започнем да използваме Snapchat, който се предпочита от най-младите”, каза генералният директор на БТА.

“Четвърто, изкуственият интелект трябва да се използва, а не да се страхуваме от него. Наистина изкуственият интелект може да бъде огромна заплаха в информационната сфера, защото възможните последици са фабрики за фалшиви новини, тролове, нови форми на пропаганда, дезинформация, фалшиви видеоклипове, редактирани снимки, за да изглеждат като истински кадри. Изкуственият интелект има голям потенциал за фалшиви новини, но също и за истински новини. Информационните агенции могат да го използват, за да подобрят работата си: транскрипции, субтитри, преводи, създаване на бази данни. В сътрудничеството между естествения интелект на журналистите е бъдещето на информационните агенции, за което изкуственият интелект може само да помогне. Използвайки нови технологии, можем да насочваме хората в океана от новини така, че да не се удавят в него. А най-добрият начин да направим това е да публикуваме повече новини за науката”, каза Вълчев.

Петото, което той препоръча пред представителите на 30 информационни агенции е да се изгради работеща мрежа за сътрудничество между националните информационни агенции и между регионалните асоциации на информационните агенции. “Това означава публикуване на новини от нашите страни не само от глобалните агенции, но и ежедневното им допълване с новини, обменяни между националните агенции, както правим в АЗЕРТАДЖ и БТА. Изкуственият интелект може да ни помогне с това, но трябва да изградим капацитет и с редакторите. Бъдещето на истинските новини срещу дезинформацията зависи от сътрудничеството между информационните агенции от различни региони на света”, подчерта генералният директор на БТА.

“Шесто, трябва да насърчаваме обмена на журналисти между информационните агенции, а не само обмена на посещения на техните шефове, защото информационните агенции трябва да инвестират в обучението на хората. Преди да разработим изкуствен интелект, трябва да развием естествения човешки интелект. Изкуственият интелект не може да замести репортера на живо на мястото на събитията, защото изкуственият интелект работи със знания, натрупани в миналото, но не може да отразява новините в момента. Новите технологии могат само да допълнят журналистите, а не да ги заменят. Трябва да обучим журналистите как да използват изкуствен интелект, но първо трябва да се уверим, че журналистите от нашите агенции се познават и си помагат взаимно да разберат ситуациите в нашите страни”, каза Вълчев.

Седмото, което според него е важно, за бъдещето на информационните агенции е инвестирането в архивите на агенциите и особено в тяхната дигитализация, което ще им позволи по-добре да представят предисторията и контекста на новините, а след това информационните агенции трябва да си осигурят взаимен достъп до дигитализираните архиви. Вълчев отбеляза, че БТА разполага с хартиен архив от 1898 г. до прехода към електронен формат и в момента го дигитализира, за да го направи по-лесен за използване. “Трябва да се уверим, че новините ни от днес не умират, а се запазват за утре. Защото - както видяхме надписа на оградата на църквата в Ханкенди вчера, така и виждаме този надпис на други места в Карабах - „Запазвайки миналото, градим бъдещето“, каза той. 

В заключение генералният директор на БТА отбеляза, че подобни форуми са много ценни за развитието на сътрудничеството между информационните агенции. “Фактът, че водим този разговор, означава, че нищо на света, включително изкуственият интелект, не може да замени естествената човешка комуникация с емоции и най-великата емоция - любовта между хората”, каза Вълчев.