site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 27 януари в историята

27 януари 2024 г., събота, 4-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст.

По света се отбелязва:

Международният ден в памет на жертвите от Холокоста. Отбелязва се от 2006 г.  с резолюция A/RES/60/7 на Общото събрание на ООН от 1 ноември 2005 г. Годишнина от освобождението (1945) от концентрационния лагер в Освиенцим (Аушвиц) до Краков в Полша от съветските войски.

На този ден в България:

1878 - Град Добрич е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).
 
1881 - Правителството на България изпраща нота до Великите сили (Русия, Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария и Италия) за подобряване на положението на българите в европейските вилаети на Османската империя и за прилагане на чл. 23 и чл. 62 от Берлинския договор (13 юли 1878), в които се предвижда да се въведат реформи в тези вилаети като областите с нетурско население да получат политическа и административна автономия. На 21 февруари 1881 г. нота в този дух е отправена до Високата порта, която прекъсва дипломатическите отношения с Княжество България, възстановени през ноември 1882 г.

1885 - Александър I Батенберг утвърждава Закон за учредяване на Българската народна банка, приет от 4-ото Народно събрание на 18 януари 1885 г. Според закона БНБ е държавно кредитно учреждение с основен капитал 10 000 000 златни лева, който се внася от държавата и е собственост на банката. За първи път на банката се дава изключителната привилегия да издава банкноти, осигурени със злато, в количество, равно на 1/3 от номиналната им стойност, които се заплащат на предявителя в злато. Управлението на банката се поверява на управителя й, назначаван от държавния глава (княза) по предложение на министъра на финансите. Със Закона за учредяване на Българската народна банка се отменят уставите на БНБ от 25 януари 1879 г. и от 11 февруари 1883 г.

1898 - С Приказ N 28 от 27 януари 1898 г. (ст. ст.), обнародван в бр. 41 на "Държавен вестник" от 1898 г., се назначава от 1 февруари 1898 г. (ст. ст.) Оскар Искандер за директор на Българската телеграфна агенция в София с годишна заплата от 5580 лева. Оскар Искандер е доктор по философия, редактор и издател. Първият бюлетин на агенцията, написан лично от него, излиза на 16 февруари 1898 г. (ст. ст.), като тази дата е приета за дата на създаване на БТА.

1920 - Обявена е първата Кюстендилска комуна след победата на Българската комунистическа партия (БКП) на общинските избори в Кюстендил на 7 декември 1919 г. За кмет е избран Никола Въжаров. Комуната осъществява редица мероприятия в интерес на трудещите се в града - въведено е прогресивно-подоходно облагане, удвоени са помощите, отпускани на крайно нуждаещото се население, взети са мерки за подобряване на продоволствието в града. Мероприятията на комуната предизвикват остра реакция от страна на буржоазните среди в Кюстендил.  Комуната съществува до 10 юни 1920 г.  На 22 ноември 1920 г. след победата на БКП на общинските избори в града на 3 октомври 1920 г. е обявена втората Кюстендилска комуна.  За неин кмет е избран Никола Грънчаров. Тя съществува до януари 1921 г.

1977 - Дипломатическите отношения между България и Испания са възстановени и са издигнати в ранг на посолства. На ниво легации отношенията между двете страни са установени на 8 май 1910 г. На 25 април 1946 г. Министерският съвет на България приема постановление за пълно прекъсване на дипломатическите отношения с Испания. На 6 август 1947 г. дипломатическите отношения между двете страни са възстановени. След повторното им прекъсване през м. декември 1950 г. са възстановени на 27 януари 1977 г. и са издигнати в ранг на посолства.

1989 - Държавният съвет и Министерският съвет приемат Решение 3 за намаляване на въоръженията и въоръжените сили в Народна република България, съгласно което военният бюджет на страната за 1989 г. се намалява с 12 процента. До 1990 г. са намалени въоръжените сили на страната с 10 000 военнослужещи, 200 танка, 200 артилерийски системи, 20 самолета, 5 единици на военноморските сили.

1990 - По Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото публицистично-хумористично предаване на студентската програма "Ку-ку". Негови създатели са членове на младежките организации Федерация на независимите студентски дружества. Продуцент е Петър Курумбашев, режисьор - Христиан Ночев, главен сценарист - Любен Дилов-син, водещ - Камен Воденичаров,  участват и актьорите Владислав Карамфилов - Въргала и Август Попов. Идеята за името "Ку-ку" е на Пламен Панев, който я заимства от анимационния филм на своя колега Владислав Казаков. През годините кукловоди са били и Васил Василев-Зуека и Стефан Рядков.  Предаването се излъчва до 17 октомври 1994 г., когато генералният директор на БНТ Хачо Бояджиев съобщава, че е прекратил договора на екипа на предаването.

1993 - С решение на 36-ото Народно събрание името Българско радио се заменя с Българско национално радио, а името Българска телевизия - с Българска национална телевизия.

1999 - 38-ото Народно събрание ратифицира Статута на Хагската конференция по международно частно право, приет в Хага на 31 октомври 1951 г.

2005 - Излиза бр. 1 на сп. "Журнал за жената".

2006 - Излиза бр. 1 на в. "Гласове" - национален седмичен вестник. От 1 януари 2011 г. излиза в електронен вариант.

2012 - Излиза бр. 1 на в. "Атака" - национален седмичен вестник, издание на партия "Атака". От 17 октомври 2005 г. до 5 януари 2012 г. излиза като национален всекидневник.

2013 - Произведен национален референдум, на който гласоподавателите отговарят на въпроса: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Това е първият национален референдум в България, който се произвежда след демократичните промени през 1989 г., и четвъртият в историята на страната. Според официалните резултати, обявени на 29 януари 2013 г. от Централната избирателна комисия, от имащите право на глас 6 950 900, са гласували 1 405 463 души. С  "да" са гласували 851 757 души, което е повече от половината от броя на участвалите в допитването (60,6 процента). С "не" са гласували 533 526 души (37,96 процента). Референдумът е невалиден, защото в него са гласували по-малко от  гласувалите 4 345 450 души на последните парламентарни избори на 5 юли 2009 г. 

2016 - Министерският съвет приема решение за откриване на почетно консулство на България в Румъния и с консулски окръг, който обхваща областите Прахова, Дъмбовица, Бузъу и Брашов. За почетен консул е определен българският гражданин Росен Русев, който е член на Управителния съвет на Българо-румънската търговско-промишлена палата. Той ще бъде позициониран в Плоещ.

2017 - В Гранитната зала на Министерски съвет се провежда церемония по предаване на властта от министър-председателя в оставка Бойко Борисов на служебния министър-председател проф. Огнян Герджиков, назначен с указ на президента от 24 януари 2017 г.  Новото правителство включва 19 министри.

2020 - Главният прокурор Иван Гешев внася искане за тълкуване на няколко текста от Конституцията, които засягат имунитета на държавния глава и вицепрезидента от Конституционния съд. На 30 юли 2020 г. Конституционният съд решава, че при евентуално престъпление, разследване е допустимо, но без да се засягат права и интереси на държавния глава. Обвинения не могат да се повдигат, докато не приключи мандата им.
 
2021 - Народното събрание избира Кирил Вълчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) с мандат от 5 години. За него гласуват 105 депутати без против и въздържал се. Кирил Вълчев е юрист и журналист. Адвокат в областта на правото на интелектуалната собственост, медийното, търговското и гражданското право. Автор и водещ на предаването "Седмицата" на Дарик радио.

2023 - В София президентът Румен Радев удостоява компанията "Метрополитен" ЕАД с Почетен знак на президента по случай 25 години от началото на експлоатацията на първия участък на метрото в София, както и за заслуги за изграждането и развитие на инфраструктурен обект от национално значение. Отличието получава изпълнителният директор на "Метрополитен" ЕАД проф. д-р инж. Стоян Братоев.

На този ден по света:

1710 - Цар Петър Първи утвърждава първия в историята на Русия държавен бюджет.

1945 - Съветската армия освобождава концлагеристите от лагера Освиенцим (Аушвиц) до Краков в Полша от Съветската армия по време на Втората световна война (1939-1945). В концлагера са умъртвени или са загинали от глад и болести над 4 млн. души, предимно евреи и поляци. С резолюция 60/7 на Общото събрание на ООН от 1 ноември 2005 г. 27 януари е обявен Международен ден в памет на жертвите от Холокоста.

1952 - В Хамбург, Германия, е основана Международната федерация по кегли.

1967 - На тренировъчно изпитание по изстрелването на американския космически кораб "Аполо 1" загиват трима астронавти - Върджил Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи. Късо съединение предизвиква пожар в капсулата на кораба и тримата астронавти се задушават. Целта на програмата "Аполо" на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) на САЩ е приземяването на човек на повърхността на Луната.

1967 - Едновременно в Москва, Вашингтон и Лондон представители на СССР, САЩ и Великобритания (държави-депозитари) подписват Договор за Космоса (Договор за принципите в дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела). Влиза в сила на 10 октомври 1967 г.

1973 - В Париж, Франция, е подписано Споразумение за прекратяване на войната и възстановяване на мира във Виетнам, с което завършва Виетнамската война, започнала на 4 август 1964 г. Документът е подписан от министрите на външните работи на Демократична република Виетнам Нгуен Зюй Чи, на Република Виетнам Чан Ван Лам, на временното революционно правителство на Република Виетнам Нгуен Тхи Бин и от държавния секретар на САЩ Уилям Роджърс. Съгласно споразумението спирането на огъня в Южен Виетнам трябва да стане в 24.00 часа по Гринуич, на 27 януари 1973 г. и в същия час САЩ трябва да спрат всички свои военни действия срещу територията на Демократична Република Виетнам. Договорено е САЩ да прекратяват военната и политическа намеса във вътрешните работи на Южен Виетнам и в рамките на 60 дни от подписването на споразумението от територията на Южен Виетнам да се оттеглят всички чуждестранни войски. По време на войната загиват над 58 000 американци и около 3 800 000 виетнамци.

1999 - Република Северна Македония и Тайван установяват дипломатически отношения. До този момент 28 страни са признали Тайван - предимно държави от Африка и Латинска Америка.

2000 - Югославското въздушно пространство е отворено за чуждестранни авиокомпании, затворено заради бомбардировките на НАТО (24 март 1999-11 юни 1999).

2003 - Парламентът на Сърбия приема конституционната харта на бъдещото държавно обединение на Сърбия и Черна гора и закона за нейното прилагане. Новият съюз официално слага край на Съюзна република Югославия.

2007 - В Сирия президентът Башар Асад подписва указ за нов закон за инвестициите, предвиждащ гаранции на инвестициите в Сирия. Той разрешава да се купуват и наемат земя и имоти, необходими за стартиране на инвестиционни проекти или тяхното развитие, а чуждестранният инвеститор получава разрешение за работа и престой за себе си и семейството си.

2011 - Горната камара на руския парламент - Съветът на федерацията - приема закон за ратификацията на новия договор със САЩ за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия. Новият договор СТАРТ е подписан от президентите на САЩ и Русия Барак Обама и Дмитрий Медведев през април 2010 г. Сенатът на САЩ го ратифицира на 22 декември 2010 г., а руската Държавна дума (долната камара на парламента) - на 6 октомври 2011 г. Новият договор СТАРТ предвижда всяка от двете страни да съкрати броя на стратегическите си ядрени заряди от досегашните 2220 на 1550, както и възстановява системата за мониторинг, прекратена след изтичането на срока на първия договор СТАРТ.

2011 - Световната програма на британската корпорация "Би Би Си" - "Би Би Си Уърлд сървис" потвърждава, че 650 от общо 2400-те й служители ще бъдат съкратени и 5 от досегашните й 32 чуждоезикови редакции ще бъдат закрити. Закриват се редакциите на албански, македонски и сръбски езици, както и на португалски за Африка и на английски за Карибския регион.

2013 - При пожар в южния бразилски гр. Санта Мария в нощния клуб "Кис", загиват 231 души, а 131 са ранени. Повечето от загиналите умират от задушаване или са стъпкани в паниката. Вероятната причина за пожара са фойерверките, запалени от членовете на музикалната група по време на университетското увеселение. Това е най-голямата трагедия с пожар в нощен клуб от повече от десетилетие.

2014 - Гръцкият остров Кефалония обявява извънредно положение след силното земетресение на 26 януари 2014 г., което поврежда части от пътната мрежа и редица стари сгради. Земетресението е регистрирано в 15.55 ч. с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер и с епицентър на остров Кефалония в Йонийско море, на 298 км западно от Атина.  Дълбочината на труса е над 18,8 км.

2015 - Със 184 гласа "за" и 66 "против" Сенатът (горната камара) на Италия приема нов избирателен закон, съгласно който партията, спечелила на първия тур на изборите 40 процента от гласовете, получава като награда 55 процента от местата в Камарата на депутатите (долната камара). Досега тази привилегия печели коалицията, спечелила 40 процента от гласовете. В случай, че нито една партия не получи 40 процента на първия тур, ще има балотаж след две седмици между двете партии, получили най-високи проценти след първия тур. Партията, която спечели втория тур, ще получи 55 процента от местата в Камарата на депутатите. Необходимият праг за влизане в Камарата на депутатите се намалява на 3 процента.

2016 - Влиза в сила поправка в устава на Международния валутен фонд (МВФ), според която Съветът на директорите на МВФ става изцяло избираем. За първи път четири страни с нововъзникващи икономики (Бразилия, Китай, Индия и Русия) ще бъдат сред 10-те  най-големи членове на МВФ.

2020 - Световната здравна организация коригира оценката си за заплахата, свързана с новия коронавирус, за който Китай съобщава на 31 декември 2019 г., като я променя от "умерена" на "висока" в международен план и признава, че е допуснала "грешка във формулировката" в предишните си доклади. СЗО по-рано обявява, че рискът е "много висок в Китай, висок на регионално ниво и умерен на международно ниво". От началото на кризата СЗО публикува 6 доклада за ситуацията.

2022 - В Тегусигалпа - столицата на Хондурас, на церемония на Националния стадион пред близо 30 000 души  полага клетва първата жена - президент на страната - Сиомара Кастро. Сиомара Кастро на 62 години от лявата Партия на свободата и преструктурирането е избрана за държавен глава на президентските избори на 28 ноември 2021 г. Тя е съпруга на бившия президент на страната Хосе Мануел Селая, свален от власт с преврат през 2009 година.  

2023 - В Казахстан влизат в сила нови правила за влизане и пребиваване на имигранти, които важат и за граждани на страни от Евразийския икономически съюз. Правилата са одобрени от правителството на 17 януари 2023 г.  Имигрантите, които са пристигнали в Казахстан, без да трябва да получават виза, могат да останат на казахстанска територия 30 календарни дни след пресичането на държавната граница и общо 90 календарни дни за всеки период от 180 календарни дни. Гражданите на страните от Евразийския икономически съюз  могат да останат в Казахстан 90 календарни дни след пресичането на границата и общо 90 календарни дни за всеки период от 180 календарни дни.

Родени на този ден българи:

проф. Владимир Поптомов, политик и журналист (1890-1952).
Един от учредителите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), неин политически секретар и главен редактор на нейния печатен орган "Македонско дело" (1925-1933). Депутат в 19-ото Обикновено народно събрание (1920-1923), в 26-ото  Обикновено народна събрание (1945-1946), в Vт Велико народно събрание (1946-1949) и в 27-ото Народно събрание (1949-1 май 1952). След 22 юни 1941 г. ръководи предаванията на български език на Радио Москва, участва и в предаванията на радиостанция "Христо Ботев". Член на ЦК на БКП (1944-1952). Главен редактор на в."Работническо дело" (1945-1949), сътрудник на сп."Ново време" и сп. "Съвременник". Ръководител на катедра по международни отношения и дипломатическа история в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1949). Главен секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (1948-1949). Министър на външните работи (6 август 1949-28 май 1950). Подпредседател на Министерски съвет (20 януари 1950-1 май 1952).

ген.-лейт. Фердинанд Козовски, военен деец, юрист и политик (1892-1965).
От 1911 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Един от ръководителите на Юнските събития и Септемврийските бунтове през 1923 г. във Врачански окръг. Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939). По време на Втората световна война (1939-1945) завежда българската секция при Радио Москва, редактор в нелегалната радиостанция "Христо Ботев" (1941-1944) и помощник-главнокомандващ Българската армия (1944-1945). След 1944 г. е началник на Политическото управление на армията. Пълномощен министър на България в Унгария (1948-1949) и в Китай (1949-1950). Главен секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (1950-1958). Председател на Бюрото Народното  събрание (17 януари 1950-12 септември 1965). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в 6-ото Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 4-ото Народно събрание (17 януари 1950-12 септември 1965). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1962, 1964).

Петър Золотович, оперен певец баритон (1893-1977).
Работил е в Софийската народна опера (1911-1942) и в Художествения оперетен театър  (1942-1944). Един от основателите на Детския театър в София  (25 януари 1945). Солист (от 1949) в Държавния музикален театър. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1973).

Петър Карапетров (Петър Константинов Карапетров), писател и издател (1900-1980).
Редактор на сп. "Кинозвезда" и "Киновестник" (1924-1927). Главен редактор на сп. "Нов свят" (1921-1926). Главен редактор на издателство "Древна България" (1926-1943). Директор на Държавна печатница (1929-1930). Автор на 132 книги - разкази, повести, романи, сред които историческия роман "Богомили" (1927), съчиненията "Размирни години. Исторически роман от 13 столетие" (1933), повестите "Тангра" (1929), "Клокотница" (1927), "Дъщерята на Шишмана" (1930) и др.

Цветана Табакова, оперна певица сопран (1905-1936).
За 12 години професионална кариера на оперната сцена се превъплъщава в 36 различни по стил и характер роли, сред които Аида в едноименната опера "Аида", Леонора в "Трубадур", Сента в "Летящият холандец",  Елизабет в "Танхойзер" и др. Носителка на сребърен медал и диплом на Международния конкурс за певци във Виена (1932).

Вълко Гайдаров, художник пейзажист (1937-2009).
Основател и директор на Художествената галерия в Смолян (1964-септември 2003). Бил е председател на Художествения съвет и на Дружеството на художниците в Смолян. От 1971 г. е член на Съюза на българските художници. Участва в много национални и регионални изложби в България и представителни изложби на българското изкуство в редица страни. Има и около 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, художествените академии в Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Смолян и др., както и на частни колекции в Англия, Нидерландия, Кипър, САЩ, Япония, Германия и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1976), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984).

проф. Александър Чирков лекар кардиохурург (1938-2020).
От 1966 г. до 1984 г. живее в Германия, където специализира и работи във Франкфурт на Майн (1970-1979) и във Фрайбург в Брайсгау (1979-1984). През 1975–1976 г. специализира в САЩ. Основател и първи ръководител  на Университетската специализирана болница за активно лечение "Св. Екатерина" в София от януари 1984 г. до ноември 2005 г. На 14 май 1986 г. в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към Националния център по сърдечно-съдови заболявания в София извършва първата в България операция за трансплантация на сърце на 11-годишния Иван Сарафски от Кърджали. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991).  Учредител и председател на Националния кардиологичен клуб (2001-2005), учредител на Асоциацията на университетските болници в България  (2003), учредител и член на Българската асоциация по белодробна и сърдечно-съдова хирургия (2003). Носител на орден "Стара планина" първа степен (януари 1988), на отличието "Почетен знак Български лекар" (19 октомври 2001), на награда на Световната академия "Платон" (17 юни 2002). Почетен гражданин на Белоградчик и Берковица.

Петър Димитров, икономист и политик (1949).
Депутат от 37-ото до 41-ото Народно събрание (1995-2013). Министър на икономиката и енергетиката (18 юли 2007-14 юли 2009).

Красимир Премянов, юрист и политик (1955).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), и от 36-ото до 37-ото Народно събрание (1991-1997). Член на Висшия съвет (ВС) на БСП (от 23 ноември 2008 г. Национален съвет на БСП) (1990-20 май 2012), член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП (1994-1998), заместник-председател на ВС на БСП (1994-1998). От 11 май 2011 г. е председател на Съюза на тракийските дружества в България.

Георги Кадурин, актьор (1955).    
Играл е в Младежкия театър "Николай Бинев" (от 1981), в Сатиричния театър "Алеко Константинов" (1993-1995), в театър "София" (1995-1997). Директор на Младежкия театър "Николай Бинев" (1997-2006). От 2008 г. играе в Театър "Българска армия". Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1985-1989), в Нов български университет (1990-1995) и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (1996-1998). Участвал е във филмите "Фаталната запетая" (1979), "Смъртта на търговския пътник" (1985) , "Осем процента любов" (1990) , "Забранена любов" (2009), "Стъклен дом" (2010), "Столичани в повече" (2015), "Докато Ая спеше" (2015), "Скъпи наследници" (2016), "Съни бийч" (2020) и др. Носител на наградата на Съюза на артистите "Икар" за главна мъжка роля в "Поглед от моста" (1995), на наградата "Аскеер" за поддържаща мъжка роля в "Дванадесета нощ" (2005) и др.

Асен Асенов, икономист (1961).
Директор на агенция "Митници" (29 май 2002-30 май 2008).

Христо Марков, състезател по лека атлетика (троен скок) и треньор (1965).
Олимпийски шампион през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Двукратен световен шампион през 1985 г. в Париж, Франция (на закрито), и през 1987 г. в Рим, Италия (на открито). Двукратен европейски шампион през 1985 г. в Атина, Гърция (на закрито), и през 1986 г. в Щутгарт, Германия (на открито). Треньор на България за 2000 г. Депутат в 39-ото Народно събрание (10 март 2004-17 юни 2005). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (31 януари 2016).

Орхан Мурад, български певец и музикант (1967).  
Създател и вокалист на рок група "Лотус", с която свири до 1992 г. Изпълнител на попфолк и българска народна музика.

Светла Димитрова-Пищикова, състезателка по лека атлетика и треньор (1970).
Печели два златни медала от световни първенства за девойки (седмобой) - през 1986 г. и през 1988 г.  Двукратната европейска шампионка на 100 м с препятствия - през 1994 г. в Хелзинки, Финландия, и през 1998 г. в Будапеща, Унгария. На Световното първенство през 1997 г. в Атина, Гърция, печели сребърен медал. На Европейското първенство през 1994 г. печели и един бронзов медал с щафетата на 4х100 м. Атлет на България за 1998 г. (заедно с Петър Дачев). Почетна гражданка на Враца (2008). Носител на сребърна значка и диплом за заслуги от Европейската федерация по лека атлетика (2011).

Борис Марков, икономист и политик (1977).
Бил е председател на Националния предизборен щаб на Съюза на демократичните сили (СДС). Началник кабинет на председателя  на СДС (2008-2009). Изпълняващ длъжността председател на СДС (5 юни-15 юли 2012). 

На този ден са родени и:

Волфганг Амадеус Моцарт (пълно име: Йохан Хризостом Волфганг Теофил Моцарт), австрийски композитор и музикант (1756-1791).
Името Амадеус е латинската версия на гръцкото Теофил. Творчеството му е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика. Той е автор на повече от 600 музикални произведения, сред които на 22 опери, 8 от които написва до 16-годишна възраст. Автор е на класическите опери "Отвличане от сарая"(1782), "Сватбата на Фигаро" (1786), "Дон Жуан"(1787), "Вълшебната флейта" (1791), на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади ("Малка нощна музика"), "Реквием" и др. За да се изслуша цялата музика, която той е написал, са необходими 202 часа.

Фридрих Вилхелм Шелинг, немски философ (1775-1854).

Едуар Лало, френски композитор и цигулар от испански произход (1823-1892).

Михаил Салтиков-Шчедрин, руски писател сатирик (1826-1889).
Автор е на "Писма от провинцията" (1869-1870), "История на един град" (1869-1870), "Помпадури и помпадурши" (1863-1874), "Господа Головльови" (1875-1880) и др.

Луис Карол (ист. име Чарлз Лютуидж Доджсън), британски писател и математик (1832-1898).
Луис Карол завършва математика в Оксфордския университет през 1854 г. и през 1855 г. е назначен за професор по математика в колежа на Христовата църква. Неговото най-известно произведение "Алиса в страната на чудесата" (1865) е написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква. През 1872 г. излиза продължението "Алиса в огледалния свят". Автор е на сборници със занимателни задачи по математика, на книгите "Объркана приказка" (1885), "Силви и Бруно" (1893) и др.

Вилхелм Втори, последен император (кайзер) на Германия и последен крал на Прусия (1888-1918) (1859-1941).

Иля Еренбург, съветски писател и публицист (1891-1967).
Кореспондент на вестниците "Утро России" и "Биржевые ведомости" (1914-1917). Кореспондент на в. "Известия" през Гражданската война в Испания (1936-1939). Кореспондент на в. "Червена звезда"по времето на Великата Отечествена война (1941-1945). Автор е на книгите със стихове "Стихове" (1910), "Аз живея" (1911), "Молитва за Русия" (1918), на романите "Необикновените приключения на Хулио Хуренито и неговите ученици (1922), "Тръст Д. Е." (1923), "Ден втори" (1934), "Какво трябва на човек" (1937), "Падането на Париж" (1941), "Буря" (1947), "Деветият вал" (1950), на повестта "Размразяване" (1954) и др. Носител на Сталинска награда (1942; 1948), на Международна Сталинска награда "За укрепване мира между народите" (1952).

Джон Екълс, австралийски физиолог (1903-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1963 г. заедно с британския биофизик Алан Ходжкин и британския физиолог Андрю Хъксли за техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централните части на клетъчната мембрана на неврона.

Рауф Денкташ, кипърски турски политик (1924-2012).
Основател на Партията на националното единство, генерален секретар на партията (11 октомври 1975-3 юли 1976), основател и първи президент на признатата само от Турция Севернокипърска турска република (15 ноември 1983-17 април 2005).

Ингрид Тулин, шведска актриса (1926-2004).
Една от музите на шведския режисьор Ингмар Бергман. Дебютът й в киното е във филма "Синът на морето" (1949) на Ролф Хусберг. Участвала във филмите "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Лицето"(1958), "Мълчанието" (1963), "Шепот и викове" (1972), "Прокълнатите", "Войната свърши" (1966) и др.

Самюел Тинг, американки физик (1936).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1976 г. заедно с американския физик Бъртън Рихтер за работата им по откриването на тежка елементарна частица от нов вид.

проф. Бари Бариш (Бари Кларк Бариш), американски физик (1936).
Професор по физика в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, Калифорния, САЩ. През 2005 г. е избран за почетен професор. Носител на награда "Енрико Ферми" (2016). Носител на медал "Хенри Дрейпър" (2017). Носител на Нобелова награда за физика за 2017 г. заедно с германския физик Райнер Вайс и американския физик Кип С. Торн за върховите си постижения в постигането на безпрецедентна прецизност на интерферометрични измервания, довели до регистрирането на гравитационни вълни. Удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (12 декември 2018).

Мейрийд Кориган, ирландска пацифистка (1944).
Носителка на Нобеловата награда за мир за 1976 г. заедно с Бети Уилямс.

Михаил Баришников, американски балетист, хореограф и актьор от руски произход (1948).
През 1974 г. по време на турне на Болшой театър в Канада остава там, след което се премества в САЩ. Играе в трупата на Американския балет в Ню Йорк (1974-1978) и е негов  ръководител (1980-1989). От 2005 г. е ръководител на открития Център за изкуства на Баришников в Ню Йорк. Участвал е в над 10 филма, както и в шестия сезон на телевизионния сериал "Сексът и градът" (2004).

Бриджит Фонда, американска актриса (1964).
Участвала е във филмите "Ария"(1987), "Скандал"(1989), "Кръстникът III"(1990), "Отвързаният Франкенщайн"(1990), "Кожени якета", "Извън дъжда"(1991), "Доктор Холивуд"(1991), "Неомъжена бяла жена"(1992), "Джаки Браун"(1997), "Целувката на дракона" (2001), "Снежната кралица (2002)" и др.

Мартин Крее, немски футболист (1965).

Оле Ейнар Бьорндален, норвежки състезател по биатлон (1974).
Осемкратен олимпийски шампион - през 1998 г. в Нагано, Япония, през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, когато печели четири златни медала, през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2014 г. в Сочи, Русия, когато печели два златни медала. Той е единственият биатлонист спечелил четири златни медала от една олимпиада (2002). От олимпийски игри печели още четири сребърни и един бронзов медал. Шест пъти е носител на Световната купа по биатлон за 1998 г., 2003 г., 2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2009 г. От Световни първенства печели 20 златни, 14 сребърни и 10 бронзови медала. През 2018 г. официално прекратява спортната си кариера.

Марат Сафин, руски тенисист (1980).
Спечелил е 2 титли в турнирите от "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (20 ноември 2000). С отбора на Русия два пъти печели „Купа Дейвис“ (2002, 2006). Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (2016).

Рубен Аморим, португалски футболист (1985).

Фабиан Ореяна, чилийски футболист (1986).

Денис Глушаков, руски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Джузепе Верди (Джузепе Фортунино Франческо Верди), италиански композитор (1813-1901).
Автор е на оперите "Набуко" (1842), "Риголето" (1851), "Травиата" (1853), "Бал с маски" (1859), "Аида" (1871), "Отело" (1887) и др. През 1873 г., след "Аида", Джузепе Верди започва работа над своя "Реквием". От 1860 г. до 1870 г. той губи много близки хора. През 1873 г. умира и писателят Алесандро Мандзони, към когото композиторът изпитва дълбоко уважение. Двамата се срещат през 1868 г. Смъртта на Алесандро Мандзони подтиква Джузепе Верди да създаде едно от най-хубавите си произведения -  "Реквием". Премиерата е на 22 май 1874 г. по повод на годишнината от смъртта на писателя в катедралата "Сан Марко" в Милано. Изпълнението дирижира самият Джузепе Верди, а солистите са сред първите певци на епохата. Участват голям хор и оркестър. Следват три  повторения в "Ла Скала", а след седмица е премиерата в "Гран опера" в Париж, където композиторът получава Ордена на Почетния легион на Франция. Творбата е включена в репертоара на всички големи хорове и оркестри по света. "Реквием" поставя и ново начало - големите сакрални творби да се изпълняват не само в църквите, а и в оперните и концертните зали, а в църковните среди се появили критики и срещу "светския" характер на музиката.

Пьотър Гулак-Артемовски, украински писател (1790-1865).

Ендре Ади, унгарски поет (1877-1919).
Първият му сборник - "Стихове", излиза през 1899 г. Автор е стихосбирките "Кръв и злато" (1907), "В колесницата на свети Илия" (1908), "Искам да бъда обичан" (1909), "Стихове на всички тайнства" (1910), "Живот побягнал" (1912), "Нашата любов" (1913), "Кой ме е видял?" (1914), "Начело на мъртвите" (1918) и др. Стиховете му са преведени на 26 езика.

Джовани Верга, италиански писател и драматург (1840-1922).
Автор е на романите "Семейство Малаволя" (1881), "Съпругът на Елена" (1882), "Майстор дон Джезуалдо" (1889), на сборници "Чер хляб" (1882), "Селска чест" (1940-1942) и др.

Манол Сакеларов, български инженер и политик (1890-1954).
Министър на електрификацията, водите и природните богатства (23 ноември 1946-11 декември 1947). Министър на строежите и пътищата (12 декември 1947-20 юли 1949). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, посмъртно).

Александър Абуш, немски публицист, литературовед и политик (1902-1982).
Министър на културата на Германската демократична република (ГДР) (1958-1961). Заместник министър-председател на ГДР (1961-1971). Автор е на  книгите "Шилер. Величие и трагедия на немския гений" (1955), на "Хуманизмът и реализмът в литературата" (речи и статии от 1927 до 1966) (1962) и др.

Хенрик Яблонски, полски политик (1909-2003).
Министър на висшето образование на Полша (14 декември 1965-11 ноември 1966). Министър на образованието (11 ноември 1966-28 март 1972). Председател на Държавния съвет (28 март 1972-6 ноември 1985).

Махалия Джаксън, американска певица (1911-1972).

Хакобо Арбенс, гватемалски политик и държавник (1913-1971).
Участник в Гватемалската революция (1944-1954). Министър на отбраната (1945-1950). Президент на Гватемала (15 март 1951-27 юни 1954).

Луи дьо Фюнес, френски комедиен актьор (1914-1983).
Участвал e във филмите "Полицаят от Сен Тропе" (1964), "Голямата разходка" (1966), "Кацнал на едно дърво" (1971), "Приключенията на равина Жакоб" (1973), "Крилце или кълка" (1976), "Скъперникът" (1980), "Зелева супа" (1981), "Полицаят и полицайките" (1982) и др. Носител на наградата "Сезар" (1980).

Чарлз Таунс, американски физик, един от създателите на квантовата електроника (1915-2015).
Чарлз Таунс създава квантов генератор през 1953 г. и го нарича лазер. Независимо от него Николай Басов и Александър Прохоров предлагат конструкция за първия в света молекулен генератор - мазер (1952), публикувана през октомври 1954 г. Тримата си поделят Нобеловата награда за физика за 1964 г., като Александър Прохоров и Николай Басов получават половината от наградата за фундаменталната си работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основа на лазерно-мазерния принцип, а другата половина от наградата получава Чарлз Таунс за работата си в същата област.

Джеръм Селинджър (Джеръм Дейвид Селинджър), американски писател (1919-2010).
Автор е на романа "Спасителят в ръжта" (1951), от който са продадени повече от 60 млн. екземпляра, и на сборници с разкази. Писателят се оттегля от света в Корниш, Ню Хампшир, през 1953 г. и не е публикувал нищо след 1965 г. На 26 август 2013 г. в. "Ню Йорк таймс"  съобщава, че Джеръм Селинджър е оставил инструкции да бъдат издадени посмъртно между 2015 г. и 2020 г. пет непознати негови творби.

Мохамед Сухарто, индонезийски политик (1921-2008).
Министър-председател на Индонезия (27 юли 1966-21 май 1998). Президент на Индонезия (22 февруари 1967-1 май 1998).

акад. Никола Томов, български агроном селекционер (1927-1998).
Заместник-директор на Института по царевицата в Кнежа (1971-1977) и негов директор (1978-1991). Има принос в областта на технологията на царевичното производство, генетиката и селекцията на царевицата. Създава 16 нови вида хибрида царевица, които заемат значителна част от царевичните посеви на България. Член-кор. на Българската академия на науките (1984). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1986). Почетен гражданин на Враца (юни 1997).

Фридрих Гулда, австрийски пианист и композитор (1930-2000).

Йоханес Рау, германски политик (1931-2006).
Кмет на Вупертал (1969-1970). Министър-председател на провинция Северен Рейн Вестфалия (20 септември 1979-27 май 1998). Президент на Германия (1 юли 1999-30 юни 2004).

Джон Ъпдайк, американски поет и писател (1932-2009).
Автор е на  четирилогия за Заека - първият роман е "Заеко, бягай" (1960), "Кентавърът" (1963), "Вещиците от Истуик" (1984) и др. Два пъти носител на наградата "Пулицър" - за романите "Заека богат" (1982) и "Заека се укроти" (1991).

Георги Евдокиев, български журналист, поет и сатирик (1933-2006).
Създател на в. "Кремиковски металург" (25 август 1960). Работил е в радио "София", във в. "Работническо дело", в. "Полет", в сп. "Смяна". Бил е заместник главен редактор на в."Трудово дело" и главен редактор на в. "Пенсионер". Автор е на 23 книги - сатира, белетристика и лирика.

Ставри Карамфилов, български театрален режисьор и поет (1957-2021).
От 1982 г. е режисьор на постановки в Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград. От 2000 г. в продължение на 14 години работи в Ню Йорк, САЩ, където поставя постановки и преподава в Нюйоркския университет. Занимава се със склуптура и пише поезия. През 2014 г. се завръща в България, и работи в Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград. Основател е на първия в страната френскоезичен театър към веригата "Алианс Франсез", създател е и на Експериментален студентски театър към Югозападния университет "Неофит Релски" в Благоевград.

Николай Чуканов, български художник и политик (1963-2006).
Той е сред основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) в Русе. До 1997 г. е в Националния съвет на СДС. Заместник-председател на Движение за национално възраждане "Оборище" (2001-9 октомври 2004). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005).
/АЯ/МГ/