Европейската финансова система е уязвима от опитите за пране на пари и това е видно в условията на войната на Русия срещу Украйна, а в условията на единен пазар оборотът на "мръсните" капитали е много бърз. Това определя и необходимостта от учредяването на нова европейска структура в лицето на Органа за борба с изпирането на пари - ОБИП (Anti-Money Laundering Authority - AMLA), изтъкна евродепутатът от Групата на "Обнови Европа" в Европейския парламент (ЕП) Ева Мария Попчева по време на провеждащата се в София специализирана конференция DIGI PAY 2023. Попчева е и докладчик по досието.
Предвижда се органът да извършва пряк контрол над 40 най-рискови финансови институции, като това не обхваща само банкови институции. Евродепутатът уточни, че под "рискови" има предвид компании, които поради своята тежест могат да бъдат използвани като инструмент в схеми за пране на пари.
Освен това законодателят смята да разшири правомощията на новата структура, като ѝ предостави правото да извършва непряк контрол над 27-те национални надзорни органа, които ще продължават да следят за нередности от страна на поднадзорните им лица в банковия и небанков финансови сектори. Виждането на Европейския парламент (ЕП) включва и разширяване на списъка на поднадзорните лица към други участници във финансовия сектор, каквито са счетоводителите и адвокатите. Намерението на евродепутатите е с готвените промени да постигнат още по-тясна координация между националните органи, посочи Ева Мария Попчева.
На фона на войната на Русия в Украйна, евродепутатът не подмина слабостите по прилагането на наложените санкции на ЕС над Руската федерация и пробивите в европейската финансова система. Така тя мотивира и идеята на ЕП да делегира правомощия на ОБИП при координацията в прилагането на тези санкции.
Остава открит въпросът къде ще бъде централата на бъдещата структура. Кандидатите за домакин са десет, а по думите на Попчева решението ще е трудно от политическа гледна точка.
Тя сподели и информация за друга законодателна инициатива на ЕП, засягаща условията за листване на публични компании. С тази инициатива евродепутатите се стремят да улеснят достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до финансовите пазари. За целта ще се върви към допълнително намаляване на административната тежест и разходите за листване.
С оглед стимулирането на листване на МСП на борсите се предвижда и олекотяване на изискваните от тях проспекти. Дори има виждане за ограничаването на нужния документ до 350 страници, посочи евродепутатът.
Интересна инициатива е и регламентирането на така нареченото предложение за "акции с многократно право на глас". Обичайно е прието една акция да предоставя право на един глас. На практика обсъжданата промяна ще предостави по-голяма гъвкавост на емитентите в структурите на управление на компанията, смята евродепутатът, уточнявайки, че така създателите на нововъзникващи компании-емитенти ще имат по-голяма възможността да запазят контрола при управлението.
Капиталовите пазари в ЕС остават силно фрагментирани, а банките традиционно са основният канал за финансиране на бизнеса, припомни Попчева. По нейни данни едва 4 процента от МСП в ЕС са набирали средства от капиталовите пазари в периода от 2010 до 2020 година. От десетте най-големи първични публични предлагания през 2022 година само едно е в рамките на европейската юрисдикция.
/ЕС/
news.modal.text
