site.btaВ Стара Загора отбелязват юбилей на операта с концерти, изложби и паметна плоча на един от основателите и- Златан Станчев

BOBSTH 16:57:31 12-03-2021
MM1655BO.014
Стара Загора - опера - юбилей

В Стара Загора отбелязват юбилей на операта с концерти, изложби и паметна плоча на един от основателите и- Златан Станчев


Стара Загора, 14 март /Румяна Лечева, БТА/
Днес се навършват 50 години от откриването на новата сграда на Държавна опера-Стара Загора. На 14 март 1971 г. първата провинциална опера у нас, създадена през далечната 1925 г. ,е в нова, самостоятелна сграда, за времето си е най-голямата опера на Балканите, припомни пред БТА проф. д-р Светла Димитрова, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей и автор на изследване на историята на операта. Операта разполага с 830 места, от които 250 са на балкона.
На 18 март в 11.00 ч., ще бъде открита паметна плоча на един от основателите на Старозагорската опера - Златан Станчев / 1878- 1949/, диригент и композитор. Изработена е от старозагорския скулптор Наско Настев.
Идеята за построяване на оперна сграда е на един от най-известните кметове на Стара Загора - Йордан Капсамунов. Той е кмет на града от декември 1952 г. до март 1962 г. Става известен като меломан и кани на нашата сцена известни за времето си оперни артисти, разказа за БТА проф. д-р Светла Димитрова. До края на мандата си Йордан Капсамунов не успява да реализира идеята си.
Новото ръководство на Община Стара Загора възлага на друг колектив изработване на проектно задание по модел на оперна сграда от т.н. "социалистическа" част на Германия. Главен проектант е арх. Михаил Соколовски (1927-2010), а проектанти - арх. Борис Камиларов (1932-2004) и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев (1927). Конструктор е инж. Любомир Събев.
Строителството на новата сграда на операта започва през 1964 г. с осигурена сума от 1 200 000 лв. Сградата се изгражда в центъра на града, непосредствено до Античната улица и привлича вниманието с различните си обемни форми и пластични решения.
Фасадната украса на сградата е дело на скулпторите Галин Малакчиев (1931-1987), Крум Дамянов (1937) и Валентин Старчев (1935). И тримата тогава са все още млади, но талантливи и нестандартни творци, изтъква проф. Димитрова. Тримата скулптури изработват и емблемата на главната фасада наречена "Лира и звуци", която е от алуминиеви пластини и до днес е една от забележителностите на града.
Монументалната украса вътре се състои от шест големи гоблена, изтъкани от вълна в държавния вълнено-текстилен комбинат "Димитър Благоев" в Казанлък. Автори на сцените върху гоблените са големият български творец, тогава доцент, Марин Върбанов (1932-1989) и неговата съпруга китайската художничката Сун Хуай Куей (1937-2006). Гоблените изчезват след опожаряването на операта през 1991 г. И до днес не е известно каква е съдбата на ценните произведения на изкуството.
Друг елемент на вътрешната украса е декоративно-монументално керамично пано на тема от античната история на Стара Загора по проект на проф. Дечко Узунов (1899-1986).
Залата разполага с електроакустичната апаратура. Сцената, макар и не много голяма е модерна за времето си. Снабдена е с подвижни платформи , които се движат в кръг. Оркестрината също е с подвижен под. Тя се издига на две нива - до сцената или до нивото на залата.
Покривът на сградата е изработен от медна ламарина.
През 1991 г., точно на празника на Стара Загора - 5 октомври пожар изпепелява сградата на операта. След продължителни възстановителни дейности тя е отворена отново за публика през 2010 г. След ремонта местата в залата са намалени на 605. От вътрешната украса, останалото след пожара пано на Дечко Узунов е реставрирано.
На тази годишнина е посветен целият оперно-балетен сезон и са предвидени редица събития, уточни за БТА директорът на оперната трупа Огнян Драганов.

/ММ/