site.btaСелма Тодорова: В родината един художник може да бъде разбран най-цялостно, защото носи вкуса и енергетиката на своята земя

BOBSTH 12:00:01 07-07-2018
AM1439BO.005 12:00
изкуство - Селма Тодорова - интервю

Селма Тодорова: В родината един художник
може да бъде разбран най-цялостно,
защото носи вкуса и енергетиката на своята земя


София, 7 юли /Оля Ал-Ахмед, БТА/
В родината един художник може да бъде разбран най-цялостно, защото носи вкуса и енергетиката на своята земя, каза в интервю за БТА художничката Селма Тодорова. По думите й българските художници се представят изключително добре по света - те са търсени, тачени и разпознавани.
Художествените търсения на Селма Тодорова са в изключително широк спектър: икона, илюстрация,оформление на книгата, дизайн на облекло, графичен дизайн, портрет, пейзаж, голо тяло, композиция. Рисува както акварел, така и маслена живопис, и представя над 50 свои самостоятелни изложби в България и в чужбина. Участва в редица общи изложби, артсимпозиуми и форуми в България, Македония,Сърбия, Албания, Румъния, Италия, Испания, Индия, Пакистан, Китай, Индонезия, Корея,Тайван, Мароко, ЮАР, Турция, САЩ. Организатор е на международни пленери в Индия и в България. Преподава рисуване и живопис. Носител е на множество национални и международни награди за акварел, маслена живопис, дизайн на облекло и цялостно творчество. Жури е на международни конкурси. Член е на СБХ и AIAP. Ръководител е на фондация IWS България (клон на IWS), куратор на Международно триенале на акварела - Варна, България 2016.
Нейни картини са собственост на редица институции, като Министерството на културата, Народното събрание, Община Сливен, СБХ, градски художествени галерии, посолства и колекционери в много страни. Нейни портрети на исторически личности се намират в галерии, тържествени зали и представителни офиси из страната.
Селма Тодорова е родена на 7 ноември 1962 г. в София. Завършила е Националната художествена гимназия в София и Националната художествена академия, София, в класа на проф. Иван Газдов. Сред нейните преподаватели е проф. Александър Поплилов.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Тодорова, ще започна с един нетрадиционен въпрос. Имате прекрасно и много древно име, възпято в песните на Изтока. Ще разкриете ли тайната на неговото притежаване?
Отговор: Усещам, че Вашата свързаност с Изтока Ви кара да се вълнувате от това име. Не е чак тайна - баба ми беше Зелма. Но майка ми решила да осъвремени името и сменила първата буква с тази на майка си Стойка (шегувам се, майка ми е знаела за Селма Лагерльоф, първата жена, носител на Нобелова награда за литература).

Въпрос: Доколкото ми е известно цялото Ви семейство е от творци? Поне един инженер няма ли, или всички рисуват, пеят и танцуват?
Отговор: Има - родителите ми, математик и физичка, но те са накарани да бъдат такива от родителите си, въпреки талантите си към музиката и изобразителните изкуства. Затова развиха нашите. Имахме си домашен оркестър, двамата ми братя и баща ми свиреха.
Брат ми Владимир Басанов е балетист и музикант. Завърши в Москва Балетната школа. Той остана в историята на българския балет, сега е композитор и преподавател по музика в Канада. Другият ми брат Иван Басан, завърши консерваторията, специалност чело и Американския университет, отдавна обаче не се занимава с музика, а напоследък пише великолепни разкази. Съпругът ми Красимир Тодоров е известен художник, скулптор и иноватор, също много интересен творец. Синът ми Чавдар е художник, наскоро защити дипломната си работа - живописен цикъл "Диагноза: цивилизация". Само преди седмица се дипломира при Майсторов, но вече е член на СБХ. Дъщеря ми Виктория е всъщност певицата Тория.

Въпрос: Не се ли конкурирате толкова художници под един покрив? Как овладявате конкурентната атмосфера в къщи?
Отговор: Различни сме. Имаше моменти, когато трудно преглъщах критиката, но вече обръгнах. Пък е добре да имаш наблизо кой да ти свери часовника.

Въпрос: Кога за пръв хванахте четката в ръка и осъзнахте, че сте художник?
Отговор: Четката хваща всяко дете. В 5-ти клас, при професионалната художничка Радева, литнах и усетих, че това е моето призвание. Тя беше сурова към бездарните, но умееше да намира и толерира таланта. До такава степен се запалих, че цяло лято след 5-ти клас рисувах портрети на приятелки и роднини с маслени бои. Нещо, към което се върнах много по-късно и което моят най-голям учител, прогресивна личност и изтъкнат художник Александър Поплилов забеляза още тогава. Явно, това, което човек проявява като дете е истинската му същност. Моите деца, с движенията си в утробата, показаха характерен за всяко от тях темперамент, който ги съпровожда досега. Единствената ни цел, както и на нашите родители и учители би трябвало да е да усетим тази същност и да я развием по най-истинския начин.

Въпрос: Достатъчен ли е само талантът от Бога или трябва и много работа, за да успее един художник?
Отговор: Талантът е на първо място според мен и ако попадне в подходящи условия, тогава трудът не е труд в общоприетия смисъл, въпреки продължителните усилия, а удоволствие. Може да е мъчно удоволствие, но така те увлича, че не можеш да го оставиш. Зависи и колко е талантът и какъв е характерът на индивида. Защото много таланти са се загубили или са били потиснати от обстоятелствата, от възпитанието. Много често, като насилват талантливите си деца, родителите ги отказват. Аз имах този горчив опит с музиката, но "избих" в друго изкуство, в което нямаше натиск. А да промотираш изкуството си, за да направиш достояние таланта си на другите и те да те оценят, това е съвсем друг въпрос.

Въпрос: Как се отнасяте към колегите си, които нямат академично образование?
Отговор: Повече от първите и по-малко от вторите, обаче, показват неща, в които си личи недостатъчна подготовка по отношение на натурата в реалистичните творби, както и познания в живописта. Това важи даже с по-голяма сила и за колегите ми от чужбина. Ефектно и модерно е да се рисуват реалистични портрети, но макар и на пръв поглед впечатляващи, професионалното око веднага ще забележи грешките в конструкцията, перспективата, еднаквото внимание към всички детайли. Има и самородни таланти, които нямат академично образование. Най-важното качество, обаче, е вкуса и поне досега академичното ни образование, доразвива и опазва този вкус.

Въпрос: Вашите художествени търсения са в изключително широк спектър: икона, илюстрация, оформление на книгата, дизайн на облекло, графичен дизайн, портрет, пейзаж, голо тяло, композиция. Кое най Ви допада? В кой от жанровете се чувствате най-силна?
Отговор: Най-голямо удоволствие за мен е пейзажът. Най-интересен е портретът, а най-вълнуваща е голямата форматна композиция. Най-силна се чувствам в портрета, в улавянето на човешкия характер и дух.

Въпрос: Имате изключително много платна с женски голи тела. Необичайно и странно е жена-художник така перфектно да изобразява женското тяло, не е ли по-присъщо за мъжете-художници?
Отговор: Рисувам и мъжки голи тела. Една жена познава много добре женското тяло и лице. Неслучайно има художнички, по-деликатни като характер, които не се справят с мъжкия портрет, за разлика от женския. Ако приемем, че всеки запечатва най-добре своята енергия на платното, то тогава е много по-присъщо на жените да рисуват жени. Друг е въпросът, че има изкривено отношение към голотата и пола в обществен план. Но докато един мъж-художник е предимно наблюдател и акцентира върху отношението си към женското тяло и определени аспекти от него, то жената е в кожата и същността на това тяло. Неслучайно жени колоси в живописта, като Лиляна Русева и Десислава Минчева, са избрали женското голо тяло за основна тема. Но без отношение към тази тема нито най-добрата професионална подготовка, нито това, че си жена-художник са достатъчни.

Въпрос: Акцентирате на екзотичните пейзажи. Защо?
Отговор: Имам възможност да пътувам, но красивата, величествена и вълнуваща природа е навсякъде около нас. Просто подходът ми към изображението вероятно създава това усещане.

Въпрос: Подарявате ли картини или комерсът е водещ?
Отговор: Подарявам, но рядко. Водещо в този случай е, че когато плати добре за картина, купувачът я оценява и желае. Ще я пази и изложи на добро за него място. Ние влагаме себе си и нашата енергия в една картина. Това е най-скъпото нещо на света, ако резонира подходящо с реципиента. Ще е жалко да попадне в индиферентни ръце.

Въпрос: Председател сте на фондация Международно акварелно общество - България. Това общество има над 90 клона-държави. Вие работите за българския акварел. В какво точно се състои работата на това общество? Какви са целите му?
Отговор: Накратко казано целите са чрез промотиране на изкуството на акварела да се насърчи развитието, мира и контактите между художници и ценители в световен мащаб.

Въпрос: Представяте български художници по света? Достатъчно добре ли са представяни българските художници по света? Кои са най-търсени и тачени? Организатор сте на Международно триенале на акварела - Варна. Разкажете малко повече за това събитие?
Отговор: Изключително добре се представят българските художници по света. Те са търсени, тачени и разпознавани. За разлика от други държави, които отдавна имат свои асоциации и общества за акварел, България няма тази традиция, но може да се похвали с добри акварелисти - класици. Благодарение на това сега, в Златния век на акварела, много бързо наши художници се изкачват до върхове на световната класация. За момента в акварела, това са Атанас Мацурев и Кирил Божков, като и други са носители на световни награди. Прави впечатление, че българите са в много широк диапазон като търсения и стил в акварела. Българските художници зад граница се изкачват до върхови класации, специално в акварела споменатите двама колеги, както и други, които получават награди на форуми, включително и аз.
Международното триенале на акварела "Духът на акварела" се състоя през юли 2016 във Варна с пътуваща изложба в още четири градски галерии в Севлиево, Сливен, Ямбол и Търговище през 2016. В началото на 2017 г. показахме Триеналето в галерии в София и в Кюстендил. За наше удовлетворение българските художници се представиха достойно.
Събитието е под патронажа на Министерството на Културата на РБ и е организирано с финансовата подкрепа на Община Варна. Триеналето на акварела получи приз - статуетка и сертификат на Вторите независими награди за култура AwARTs. Като основен организатор и куратор на триеналето бях наградена с най-високи отличия на биеналето в Хуа Хин, Тайланд през 2016 г. и Второто Международно биенале на акварела в Джамшоро, Пакистан, 2018 г.

Въпрос: Къде повече творите - в България или в чужбина? Как се чувстват българските художници навън? По-ценени ли са?
Отговор: Творя повече в България. В чужбина наблягам на демонстрации, майсторски класове и работи в пленер, както и на събиране на материал за по-сериозни произведения. И най-вече вдъхновение. Не, че България не ме вдъхновява, но всяка промяна в преживяването води до нови елементи в творчеството и това се отнася и за България после след завръщането ми. Има места по света, където акварелната техника е на особена почит и там можем да се почувстваме и по-ценени като художници. Но в родината един художник може да бъде разбран най-цялостно, защото носи вкуса и енергетиката на своята земя.

Въпрос: Миналата година спечелихте специализация в Сите дез Ар Париж. Кога пътувате? И в какво точно ще специализирате?
Отговор: Пътувам през ноември тази година. Ще рисувам това, което винаги ме е вълнувало, с тази разлика, че ще е в ателие в центъра на Париж.

Въпрос: Участвате в редица художествени форуми по света. Наскоро сте била на форум в Италия, дори и в Пакистан и ОАЕ. Какво най-много Ви впечатли там? Донесохте ли от там Муза за нови платна? Какво бихте нарисувала от тези дестинации?
Отговор: Фабриано, градът, донесъл на Европа хартията, център на акварела, с музей на акварела, ме кара да се връщам за 4-ти път всяка година, както и в Урбино, градът на Рафаел и Пиеро де ла Франческа, заради грандиозните си фестивали на акварела и на които аз присъствам като лидер за България. За мен тези места са за обмен на идеи и задача за представяне по най-добър начин на страната ни. Дубай не ме вдъхнови като художник, но българското представяне на форума беше отлично. В Пакистан бях за 2-ри път, но не преставам да рисувам образи оттам, както и от Албания, която посетих наскоро на пролетен фестивал на акварела с 2 изложби. След всеки от тези международни форуми и от други наши участия, остава сериозно издание - каталог, в който участват от 3 до 24 български художници.

Въпрос: Направихте голяма изложба през март в Градската художествена галерия в Благоевград с големи композиции с масло и няколко акварела. Защо избрахте Градската галерия на Благоевград за този Ваш бенефис? Имаше ли интерес?
Отговор: Градската художествена галерия в Благоевград, чийто директор е художникът Иван Милушев, е изключително професионално ръководена и просторна галерия и там нивото на поканените художници е изключително високо. За мен е чест, че бях поканена, като това участие се подготвяше отдавна. Когато работят професионалисти и резултатът е на ниво и да - имаше голям интерес.

Въпрос: Предстои ли Ви скоро отново да стягате куфарите? За къде?
Отговор: За Международното биенале на акварела в Прага с около дузина български участници. После със съпруга ми Красимир Тодоров имаме правителствена покана в Индия на тяхно специално събитие.

Въпрос: Разделяте ли плановете си на творчески и лични или ги съчетавате?
Отговор: Вече почти не разделям лично от творческо, творя и в делник, и в празник и това ме осмисля като личност. Като председател на фондация Международно акварелно общество - България имам обвързаности, които ме изтощават. Но творческата дейност ме връща към първоначалното ми състояние и ме изпълва със смисъл и енергия.

Въпрос: Вашето лятно пожелание?
Отговор: Пожеланието не е само лятно, но в този момент се сещам за цитат от Библията: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите".
/АМ/