Д-р Николай Попов (53 г.) по професия е математик и компютърен информатик. Той работи като изследовател в Института по символни изчисления в Хагенберг (Горна Австрия) в групата по конструиране на софтуерна система за автоматично доказателство на математически твърдения Theorema. Освен изследовател, Николай Попов е и преподавател по математика и компютърни науки в университета в Линц.
Ето какво разказа той пред здравния сайт на българите в Австрия Sanus et salvus:
Г-н Попов, как стана така, че преподавате математика и компютърни науки на студенти в университета в Линц?
- Това за мен са два въпроса: защо математика и компютърни науки; защо в Линц.
Има хора, които са математици по професия, но някак случайно са попаднали – просто така, да имат професия. Аз съм математик, защото искам да съм такъв и не искам да практикувам друга професия. Често се случва в ежедневието ми някой да погледне към мен със снизхождение, обяснявайки на друг, че съм математик и затова ...
За мен математиката е не само професия, но настройка на мисълта и действията. Напълно съзнавам, че за другите това е по-скоро диагноза, но за мен любовта към математиката е повече от желанието ми да съм нормален в смисъла на повечето хора.
Компютърните науки са един голям дял в математиката – в момента най-големия. Колкото и странно да звучи в нашето съвремие, компютърните науки произлизат от логиката. Понякога, например, вместо компютърно програмиране се казва изчислителна логика.
Завърших математическия факултет на Софийския университет и за мой най-голям късмет получих покана от проф. Бруно Бухбергер за специализация при него в Института по символни изчисления в Хагенберг, Горна Австрия. Трябва да кажа, че проф. Бухбергер е най-изявеният специалист по символни изчисления в световен мащаб. И така, в началото си мислех, че след година или две ще се върна в София, но все още съм тук в Хагенберг и Линц.
Живеете в Австрия вече 25 години, какво мислите за живота в емиграция, лесно ли се успява? Бил сте едва 28-годишен, когато идвате в алпийската страна…
- За мен емиграцията протече по по-различен начин. Аз не тръгнах от България с цел да се измъкна; моят път не започна с миене на чинии и разнасяне на вестници.
Тръгнах с един куфар, пълен с книги и когато пристигнах, подредих книгите на бюрото, което ме очакваше. Не си давах обаче сметка, че тези книги няма да тръгнат скоро по обратния път. Животът в Австрия е по-различен от този в България.
Отне ми години да науча къде и как мога да паркирам и къде не, с какво мога да се шегувам и с какво не. В крайна сметка, животът, хората, порядките, стилът на работа тук много ми допадат и считам Австрия за своя втора родина.
Какво мислите за изкуствения интелект? Доколко са оправдани някои страхове, очаквания…
- Нека си представим следното: Искаме да се придвижим от Виена до Линц. Преди много, много време, човек би ходил пеша седмица или дори две. В по-късни времена, човек би се яхнал на кон и за два дни би стигнал.
Сега, човек се качва на кола и за два часа изминава разстоянието. Виена и Линц са там, където са си били винаги, разликата е в технологията. Опасен ли е конят? Разбира се, човек може да падне и да се нарани. Опасна ли е колата? Разбира се! Аз обаче, въпреки опасностите, никога досега не съм се придвижвал на крак от Виена до Линц. А вие?
Изкуственият интелект е безценен технологичен помощник. Аз лично съветвам всеки да използва в ежедневието си изкуствен интелект и в частност ChatGPT. Има обаче една тънкост – изкуственият интелект не поема отговорност. Когато кажем или напишем нещо, то излиза от нас и ние поемаме отговорността за него.
Може ли ChatGPT да състави структурата на един доклад? Може, може и целия доклад да състави. Но, преди да поставя името си под него, аз го редактирам и преценявам дали това, което ChatGPT е написал, съвпада с това, което аз искам да изразя. Може ли ChatGPT да състави отговорите на тези въпроси? Може. А тези отговори, от ChatGPT ли са съставени, или от Николай Попов?
Фен на здравословния начин на живот, на вегетарианството... Лесно ли е да се поддържа сред толкова много изкушения около нас?
- В интерес на истината, прекратих месоядството през 2011 г. Причината тогава не беше здравословна, а по-скоро морална.
Трябваше да стана на 40+, за да си дам сметка, че шницелът, който изяждам на обяд, е бил част от нечий гръб, крак, гърди. Този шницел, преди да стигне до мен в чинията, е изпитвал радост, болка, тревога, щастие, нещастие. Поръчвайки моя шницел, аз поръчвам нечие убийство. На 41 г. се почуствах отровен от убийствата, които съм поръчал и си казах: „Стига толкова, не искам смърт на моята трапеза!“.
Знам, че животните, които ядем са отгледани за храна и че не биха се родили, ако не са за храна. Така е, но считам, че е по-добре да не се раждат, отколкото да бъдат убивани. Животът ни е даден от Господ и аз не искам да решавам кой да се ражда и кой да умира.
Радвате ли се, когато прочетете новини, че българчета са с медали от различни международни олимпиади?
- Олимпиадите по математика – там е сърцето ми! Като ученик участвах в олимпиадите по математика и имах някои скромни постижения. Там се събирахме деца, които имахме специално отношение към математиката и ни подготвяха преподаватели, също отличаващи се с особеното си отношение към математиката.
Те, нашите преподаватели, не го правеха за пари – бяха много слабо платени, почти без пари. Те го правеха заради математиката и заради нас, бъдещите техни колеги. Особено е чувството, когато си на 13 г. и до теб седне професор от университета с думите: „Ще опитам, млади момко, да ти предам не само познанията си по математика, но и отношението си към нея“.
Сега, когато съм от другата страна на масата, се опитвам да внушавам у момците и девойките специално отношение към математиката, онова отношение, което изградиха у мен моите незабравими професори. Земният път на повечето от тях приключи, но земното им дело е в пълен ход.
Интервюто е препечатано със съкращания. Целия текст вижте тук.
/ИКВ/
news.modal.text
