Василена Нюрнбергер е създател, мениджър и учител в Нюрнберския институт по чуждоезиково обучение (Nürnberger Fremdspracheninstitut).Той е насочен изцяло към успешната интеграция на българи, и особено към тези българи в немскоговорящото пространство, които искат да научат немски език.
Василена е родена в Стара Загора, завършила е престижната гимназия за преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ с пълен отличен успех, след което следва в Германия софтуерно инженерство. Омъжена е и има тригодишна дъщеричка Белла.
Ето какво сподели тя за себе си пред здравния сайт на българите в Австрия Sanus et salvus:
Василена, как започна да преподаваш?
- Докато следвах софтуерно инженерство в Германия, ми се обадиха няколко приятелки, които бяха в доста трудна ситуация.
Те искаха да следват тук, но не знаеха немски. Работеха като детегледачки и болногледачки, но това не им носеше никакво удовлетворение. И аз като студентка реших да им помогна, тъй като немският е моята първа любов като език.
Трите момичета идваха при мен на уроци безплатно, а аз се постарах за четири месеца да ги подготвя с основния материал съответно за ниво А1-А2, както и за В1-В2. Те междувременно се явиха на изпит по немски и успяха да го вземат, а на следващата година записаха в университета специалностите, които искаха.
Междувременно едната приятелка ми каза не просто: „Васи, ти си родена за учителка!“, а „Ти си учителка, която не се среща днес, толкова си добра“. Тези думи тогава ми бяха достатъчни, за да стана преподавател. Да съм учителка, да уча другите на знание, това е нещо, което обичам да правя! Това бе началото, когато взех решение моята професия да е учител. Любовта, старанието, търпението, подходът на учениците ми идва отвътре и ми носи огромна радост.
А как се оказа в Нюрнберг?
- В десети клас в България спечелих националното състезание по немски език, ръководено от PAD (Pädagogischer Austauschdienst) и организирано от немското Министерство на културата.
Организацията е много престижна и провежда това състезание не толкова на принципа на олимпиада, а като големи проекти. Участваха над 1000 души на възраст от 15 до 18 години, изучаващи немски език. Тогава аз избрах и писах за организация „Зелени Балкани“. Преминахме общо четири кръга, последният от които беше „на живо“ пред комисия. В София се съревновавах с още 30 участници – финалистите допуснати до последния кръг.
Тогава бяха 16-годишна, а комисията бе изцяло от германци. Успях да разчупя ледовете, показвайки не само знание, но и чувство за хумор, макар че комисията бе вече уморена, тъй като бях сред последните участници. Конкуренцията бе много оспорвана. Имаше много участници с много добър немски, също с чудесни проекти, но успях да ги преборя.
Така спечелих първото място. Наградата бе 40 дни в Германия. През това време успях да разгледам градовете и университетите в Бон, Кьолн, Хамбург, Берлин, Мюнхен, Нюрнберг, Аугсбург, както и няколко в по-малките населени места в Германия, общо 12 немски висши учебни заведения.
Сърцето ми бе спечелено за Германия. Моите родители го приеха като увлечение, като ранна тийнейджърска мечта. Завърших 12-и клас с единица, т.е. пълно отличие и бях приета във всички университети, които исках. Даже в университета в Нюрнберг ми отпуснаха стипендия за двете години следване, тъй като бях с много висок успех, сравнен с този на останалите студенти. Това бе моята цел: бях отлична студентка, която имаше много мечти за успех, развитие, за кариера в Германия.
Какво ти даде германският университет?
- За университета в Нюрнберг мога да кажа само суперлативи: следването е тежко, но именно точно тези изисквания към младия човек са предпоставка за това той да следва мечтите си и да се изгради като отговорен човек. Нещо повече - така дори да докажем на себе си, че можем повече, отколкото сме очаквали.
Представи своя Нюрнберски институт по чуждоезиково обучение (Nürnberger Fremdspracheninstitut).
- Докато работех във фирма DATEV, у мен все повече назряваше желанието да имаме наш, българо-германски институт, който да се занимава с успешната интеграция на българи в Германия, Австрия и Швейцария, като ги подпомага с изучаване на немски език.
Бях студентка, поддържах висок успех за стипендия, което за немски университет никак не бе лесно, междувременно работех във фирмата и движех проекта. Тогава взех решението да напусна германската фирма и да създам своя българо-германския институт.
Тогава бях на 21 години и бях готова с курса, който им е необходим. Тествах го върху мои познати, за да видя за какъв период от време немският може да бъде научен, а изпитите - издържани. В продължение на 12 месеца дообмислях програмата, размествах учебен материал, като целта бе това да е интензивен 4-месечен курс.
След това направих така, че държавата Германия да оцени тези мои усилия. С този добре структуриран курс, се обърнах към образователното министерство на провинция Бавария. Те разгледаха концепцията за преподаване на немски език, и след обстойно обсъждане, лицензираха нашите учебници и включения учебен материал.
Лицензът ми е безсрочен, а целта - да помагам за успешната интеграция, като самото министерство също подкрепя финансово този процес. Курсистите заплащат по-малко за обучението по немски, именно защото министерството особождава курсистите от части от разходите за курсовете.
Курсистите бързо проговарят езика и могат много по-лесно да се интегрират в живота в Германия. Това се оценява от баварското министерство. Беше ми изключено приятно, че моят труд, моите усилия и талант са оценени на толкова високо ниво и че държава Германия подкрепя успешната интеграция на българи в Германия, Австрия, Швейцария и в останалите държави, в които немският език е ежедневие.
Какви трудности и подкрепа имаше за Нюрнберския институт по чуждоезиково обучение (Nürnberger Fremdspracheninstitut).
- В Германия, Австрия и Швейцария не съществува такъв институт. В началото бе трудно, за да създам регламенти по които да протича обучение.
След доста проучвания имам чудесен екип: включително престижна адвокатска и счетоводна кантора, организационен отдел и отдел техническа поддръжка, които ни подкрепиха за развитието на българите в немскоговорящото пространство.
Приблизително 1400 места за българи ни отпускат всяка година от баварското правителство, което е една страхотна цифра. Техническият и организационният отдел работят неуморно рамо да рамо, за да осигурят гладкото протичане на курсовете.
Продължението на интервюто вижте тук.
/ИКВ/
news.modal.text
