Хорàта „Ляски“, „Испайче“, „Капатовско“, „Ситно у соба“ и „Граовско“ показа Антоанета Асенова – Данова на участниците във втората част на семинара, съпътстващ представянето на проекта на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ) – „Онлайн каталог с български хорà и танци“ в Копенхаген.
Преди разучаването на стъпките на всяко от хорàта Асенова разказа на присъстващите историята на съответния фолклорен танц и значението на характерните за него тактове.
Хорото „Ляски“ е от Гоцеделчевския район и въпреки че там се намират цели села с българомохамедани, танците при тях са запазени от чуждо влияние. „Ляски“ се изпълнява в размер 8/8 с втори и трети дълъг дял. Момичешката и женската игра е сдържана, изпълнява се с лекота и грациозност, дори със свенливост. „Цялото хоро съчетава обредната строгост и западнобългарския архаичен стил с достолепна осанка на възрожденската българка“, посочи Асенова.
Представяйки хорото „Испайче“, Антоанета Асенова отбеляза, че само в Пиринската фолклорна област се срещат хорà, които се играят в един размер в бавната и в друг – в бързата част: „Типични за пиринските танци са комбинираните размери, като това явление се среща по-рядко в други фолклорни области. Акцентите, които украсяват „Испайче“-то, са много често надолу – към земята, и това личи особено при големите стъпки и прескоци“.
Тя допълни, че хорото от село Капатово е по-весело от „Испайче“-то и често се изпълнява в съпровод на зурли и поне два тъпана: „При Капатовското хоро личи характерът на пиринските народни танци. То представлява съвкупност от всички чувства, мисли и настроения, които вълнуват танцуващите пиринци. Емоционалното състояние има дълбока психологическа основа и е тясно свързано със стила на танца. То може да подтикне танцуващите към импровизиране и усложняване на хореографския строеж, като всеки участник е воден от своя темперамент и майсторство“.
За хорото „Ситно у соба“ Асенова каза, че името му означава „Ситно в стая“ и се свързва както с нуждата от съвсем малко танцово пространство, така и с това, че танцът не се изпълнява надясно и наляво, а напред и назад.
Последното представено в рамките на семинара хоро беше „Граовското“, което гост-лекторът описа като едно от онези хорà, които носят неповторим заряд и наслада както за танцуващите, така и за наблюдаващите.
„Всяко едно граовско хоро е показност преди всичко на майсторлък. Това не е хоро, което сега като ви покажа, трябва да играете винаги точно така. Това е хоро, при което във всеки такт може да импровизирате, стига да не пречите на другите, затова и има хиляди варианти. През цялото време на танцуването се изпълнява с характерно натрисане. Водещо за това хоро е трептенето, а темпераментът му е във вечната интрига между музиката и танца“, отбеляза Антоанета Асенова.
Както БТА написа, във фолклорния семинар в датската столица участват ръководители и танцьори от седем български танцови формации в Дания, Швеция и Норвегия. Това са Фолклорна група „Дилмана“ от Копенхаген, Танцов състав „Хоротропци“ към Български просветен център „Иван Вазов“ от Копенхаген, Танцов клуб „Балкански ритми“ от Орхус, Български танцов състав от Холстебро, Танцов състав „Луди млади“ от Гьотеборг, Фолклорна танцова група „И-ха“ от Осло, както и домакините от двете локации на Българския танцов клуб „БГ Фолк ритми“ – Копенхаген и Малмьо.
За проекта
Проектът на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ)- „Онлайн каталог с български хорà и танци“ е реализиран с подкрепата на Националния фонд „Култура“ и беше представен за първи път по време на Четвъртата творческа среща и семинар на ръководителите на българските фолклорни състави в чужбина, която се състоя между 7 и 9 ноември в София.
„С този проект поставяме началото на едно общо дело – да направим българските хорà достъпни за всички, навсякъде по света, защото българският танцов фолклор е една от най-силните връзки между българите по света и тяхната родина. Онлайн каталогът има за цел да съхрани и популяризира българското танцово наследство сред сънародниците ни зад граница чрез създаване на достъпен дигитален сборник с традиционни хорà от различни етнографски области на България“, посочи екипът на АБФСЧ пред БТА.
Екипът, разработил проекта, е в състав Радослава Недялкова, Антоанета Асенова, Юлия Попчева, Ивелина Йонова и Пламен Петков, като до момента са записани 11 хорà и техни вариации.
Представяния на дигиталния фолклорен сборник се състояха днес, 22 ноември, освен в Копенхаген, и в Лион и Мюнхен. През декември предстоят фолклорни презентации със семинари в Гилфорд на 2 декември и в Милано – на 6 декември.
/ПЙ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
